Беше лятото  на 1975 г.  В Дряново гостуваше с концерти именитият естраден певец и композитор Емил Димитров. Като отговорен редактор в градския радиовъзел се запътих към читалището за да да взема интервю от естрадната звезда. С помощта на неговия неизменен спътник, приятел  и  инпресарио Васил Андреев успях да уредя разговора в почивката между дневния и вечерен концерт. Реших да изгледам музикалната изява на Емил на сцената и така отблизо да наблюдавам всичките му изпълнения.  Концертът отиваше към своя край, а Емил Димитров пееше една от новите си песни „Грозде не набрах..“.  Още в началото на песента, забелязах, че лицето на певеца стана бяло като платно, едри капки пот избиха по него и той инстинктивно се хвана за сърцето и го разтриваше. Ръководителят на „Синьо-белите“ /ако не ме лъже паметта - Никола Чалашканов/ даде знак оркестърът да спре. Отиде до певеца и му каза тихо: „Емиле, какво става, да не те стяга сърцето?“ Веднага намериха стол и той седна, като едва промълви: „Имам остри болки  и в сърдечната област и в гърдите, както онзи ден!“

Веднага спуснаха завесата и публиката не зашумя, а притихна, разбрала, че нещо става с Емил Димитров. Извикаха лекар от „Бърза помощ“ - начаса пристигна д-р Пейчо Златев, заедно с медсестрата Райна Мутафчиева. Наблюдавам всичко, което уважавания и днес дряновски лекар извърши на именития си пациент. Беше направена електрокардиограма на място, измерено кръвното налягане, както и пулса на болния. Заключението на д-р Златев бе, че Емил Димитров има сърдечни отклонения и, че трябва да спре концерта и да почива. Певецът първоначално упорстваше, защото дряновци очакваха да чуят песните му на живо, но после се съгласи със съветите на доктора.

След лекарствата, Емил се съвзе и видимо беше вече по-добре. Искаше непременно да се извини на почитателите си от дневния концерт, а и на останалите, които щяха да влязат за вечерното представление. Не му позволиха, а Васил Андреев съобщи пред завеса за причината по спирането на концерта. Емил се успокои, аз му пожелах скорошно оздравяване.

- А, не, вече съм добре, щом съм обещал интервюто – ще ви го дам! Тръгвате с нас за Дряновския манастир, там  ще вечеряме, - каза Емил.

-Но, др. Димитров, трябва да си почивате, както заръча д-р Златев, – казах смутено.

-Както си почивам, ще разговаряме – отсече популярната естрадна звезда, а импресариото му не посмя да му се противопостави. След  като вечеряхме и Емил Димитгров изпи любимата си „кока-кола“ включих магнетофона и разговорът започна.  Беше добър разказвач – разведе ме през целия си живот. Любопитен бе споменът му за запознанството му с Шарл Азнавур, станал кум на певеца, за изявите му на митичната зала „Олимпия“ в Париж. Разказа и за баща си – факира Мити, който при гостуването си в Дряново винаги се е отбивал на раздумка при дряновския поет Атанас Смирнов. По-късно с моя колежка от София решихме да се обадим на Емил по телефона и ако е възможно да ни приеме в дома си. Както винаги усмихнат и сърдечен, но зависим от болестта, певецът ни посрещна. Припомним му за случая в Дряново. „Не съм забравил  за станалото във вашия град - след него спрях да пея за известно време.  Поздравете доктора, който ми помогна тогава, много съм му благодарен!“
                                                 
Любомир  ДИМИТРОВ, Дряново
/Наборе.бг/
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.