Как след 3 дни чакане по опашки и спане в колата купих първият си телевизор

В края на януари,през 1985 г. в предаването "Телевизионен справочник“ обявиха сензационното съобщение, че на ул. «Цар Симеон“ № 64 в София ще продават цветни телевизори. Кой то иска да отиде. Ще си купи!

Отидох. Сутринта в 7,15 се за писах в списъка. Сто петдесет и седми по ред. До мен момче от Свиленград. пристигнало с нощния експрес се тюхкаше:

-Шурето рече само от 1150 лева да купя. Само те ловели гърците.

-Такива няма. Има от 1050 — обади се един.

-Сто лева за бакшиш и ей ти ги толкова - подсмръкна друг.

Коментираха и се шегуваха първите пристигнали още през ношта,повечето - преспали в колите си пред магазина. Последните номера мълчаха със свити гърла. Ние от златната среда коментирахме коя антена хваща първа белградска програма, коя — Съветската телевизия.

В девет и нещо обявиха, че късметлиите ще бъдат първите сто в списъка - толкова били телевизорите. След още час влезе и първият купувач, шуменец, яхнал "москвето“ на минутата след съобщението.


Е,натам историята не е интересна. Два пъти по сто човека чакахме около магазина през целия ден, надеждица все пак. Останалите хукнаха към ЦУМ — и там щели да пускат... И аз търчах до ЦУМ. и в Тамошния списък си заплюх номерче.

И така - два три дена.

На четвъртия - взех го! Хубав, лъскав. В къщата ми грейнаха багри.През съботата и неделята строих цялата фамилия пред малкия екран. Изключих апарата само веднъж - когато започна телевизионният справочник!

В понеделник, успокоен, тръгнах на работа.

РУМЕН ДАНОВ

РЕКЛАМА