Моите спомени за 10-ти ноември...

Преди много години, когато беше 1989 и 10 ноември, беше студено и мъгливо. Цареше някакво усещане за хаос, в мъглата имаше някакви хора, тичаха, викаха, в една кръчма един черпеше захилен - не повярвах за повода. Оказа се истина, у дома татко гледаше новините, беше се случило немислимото - "бай Тошо" предаваше властта. Бяхме така свикнали, че мислехме, че и ще остареем, а той пак ще си е там по портретите, стерилно младеещ. Един път го видях в колата, когато през средата на 80те затвориха целият град, за да мине ТОЙ, в кортеж от коли със завески по прозорците.

Изминаха почти 30 години. Оня 10 ноември се оказа праг, през който много мои набори не успяха да прескочат. Нормалните не оцеляват, когато условията не го предполагат. Започна нашето обикаляне на пустинята, за да забравим онова робство. Покрай другото се появиха дънките Пирамид, маратонките Крос, Тигре-тигре, Биг Брадър, мутрите, силиконовите каки, Цветанов, Пеевски, Станишев и още куп митологични образи с инфернален характер. Факт, стана по-интересно, но не и по-добре за живот.

Селският хумор на бай Тошо вече взе да ни умилява, ако преди ни вбесяваше. Сигурно не е било така лошо, твърдят много. Май сме проклети да минаваме от пустиня в пустиня.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

РЕКЛАМА