При всяко свое посещение в Румъния генералният секретар на ЦК на БКП задължително отивал с Чаушеску на лов за карпатски мечки. 150 специално обучени местни селяни подгонвали дивите животни, а височайшите авджии се прицелвали и стреляли по прииждащите зверове. При всеки такъв излет комунистическите лидери успявали да повалят поне по 10 стръвници. „Тук при тебе, Николае, има порядък, всичко е подготвено на много високо равнище“, хвалел впоследствие бай Тошо домакина си на богато отрупани с мръвки трапези в уютните хижи и резиденции в Олтения и Трансилвания.

На 4 октомври 1976-а Живков за пореден път отишъл на лов с Чаушеску в Карпатите. Двамата държавни глави и свитите им навлезли в гората и 20 минути по-късно се чули виковете на подгонилите дивеча селяни. „Едрите карпатски мечки се придвижваха бързо към главните ловци. Бяха на малки стада, понякога разделени по семейства. Не липсваха и малки мечета. Прогнилите клони се чупеха под краката им... Изведнъж започна
Имах усещането, че се води малка война“, описва началото на излета дипломатът Илия Стоянов - по онова време личен преводач на Тато от румънски. Той и колегата му Йон Мелчоу се намирали непосредствено до двамата вождове, за да им помагат в словесната комуникация.


Уви, отстрелът на зверове се оказал животозастрашаващ този ден. По някое време срещу Живков и Чаушеску изскочило ранено диво животно, което можело да бъде усмирено само с още и още куршуми. Да, но време за прицел-ване нямало. На Тодор и Николае буквално им се изправили косите пред опасността стръвницата да ги сръфа за комунистическите задници.

Държавните глави извадили късмет, че ранената мечка проявила по-голям интерес не към тях, а към двамата им лични преводачи. Илия и Йон си плюли на петите, а разяреният звяр се втурнал подире им. „Моят приятел взе един дълъг прът, за да се отбранява. След около половин час силно бягане той се изпоти до такава степен, че нямаше сили да държи голямото дърво. Помолих го да хвърли пръта, защото няма да му помогне, и му предложих да ускорим, а в първия подходящ момент да се качим на някой дъб или бук“, разказва в мемоарите си дипломатът Стоянов - бивш наш посланик в Мароко.


След два часа яко търчане из труднопроходимата гора клетниците се озовали недалеч от автомобилна база. Щастливи усмивки грейнали на лицата им, кошмарната ситуация била преодоляна без кръвопролитие. Успокоен, българският преводач застанал до един широк дънер,и взел да се облекчава. Но още преди да се е изпикал напълно, разбрал, че ужасът не е приключил - с периферното си зрение забелязал огромния силует на ядосаната мечка, от която вярвал, че се е измъкнал.

Сътрудникът на Тато отново побягнал - този път със смъкнати гащи. В това неудобно положение го сварил Милко Балев. Членът на Политбюро останал като гръмнат, когато видял, че Илия Стоянов тича гол и с разперени ръце срещу него. „После години наред той разправяше с подходящо украсяване -за което не му липсваше дарба, въпросната случка на най-различни българи и чуждестранни гости. Много пъти си мислех, че ако нас, горките преводачи, ни беше разкъсала някоя мечка, високопоставените ловци, хапвайки си дивечов суджук, щяха да разправят остроумни вицове как сме загинали, обиден е на Сивия кардинал на БКПСВА по чудо оцелелият в карпатските гори дипломат.

Тодор Живков се чувствал като у дома си в северната ни съседка, но и колегата му Чаушеску си прекарвал добре у нас. В България румънският вожд дори разполагал с лична резиденция през 80-те години на миналия век. Палатът се намирал в лесопарка Липник, на 10 км от Русе. Построен бил през 1982-ра.

„Абе, Николае, така и така често ни гостуваш, защо не вземем да ти построим една вила? Ще ти е по-комфортно..., рекъл бай Тошо при една от многобройните визити на румънеца по нашите земи. След което издал заповед в близост до собствената му почивна станция, наричана „Червеният дом“, да бъде вдигната луксозна къща и за букурещкия диктатор.

За да се отблагодари за щедрия жест на Тато,ГЕНСЕКЪТ НА КОМУНИСТИТЕ „МАМАЛИГАРИ“
дарил на България стотици карпатски мечки. Кафявите зверове проводил с товарни самолети. „У вас, Тодоре, стръвниците са на изчезване, затова ти изпращам в знак на приятелство този подарък - да имаш по какво да стреляш. Това, разбира се, не означава,че занапред трябва да си ловуваш само в твоята страна -винаги си добре дошъл с пушката си и в моята родина“, обяснил румънският държавен глава на властелина от Правец.

Марина Алекова "Телеграф"
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.