Като една от най-младите европейски столици, София се сдобива със собствен отличителен знак — герб, едва в началото на миналия век. Участието на България във Всемирното изложение в Париж през 1900 г. е непосредственият повод за неговото създаване. В специално построения павилион са определени места за столичните гербове на всички държави, които се
представят тук. Поради липса на герб единствено мястото на българската столица щяло да остане непопълнено.

След спешни разисквания Столичното общинско управление взима решение:

Да се създаде емблема на града. Известно затруднение има: чл. 58 от Конституцията забранява съществуването на други отличия и знаци освен държавния герб. Но желанието София да се сдобие със собствен герб, наред с всички европейски столици, превъзмогва формалните законодателни пречки. Създадена е специална комисия за изготвянето му. В нея влизат столичният кмет Христо Попов, директорът на Държавното рисувално училище Иван Мърквичка и дриректорът на Народния музей Вацлав Добруски. Запознати с миналото и материалната култура на София, Мърквичка и Добруски издирват и предлагат характерни и изразителни елементи за герба на столичния град.


Въз основа на подбрания материал художникът Ха-ралампи Тачев изработва художествения проект. Бъдещият преподавател и професор в Художествената академия, участник в декорирането на храм-паметника „Ал. Невски“, Синодалната палата, Халите, Минералната баня и други столични сгради, по това време е студент в Рисувалното училище.

Гербът на София представлява цветен щит, разделен на четири полета. Изобразените на него елементи говорят за миналото, настоящето и бъдещето на града. Горе вляво е изобразен бюст на богинята — пазителка на градовете. Изображението е взето от монета, сечена през II век в Сердика.

Пак горе вдясно е представен един от най-значителните паметници на София — църквата „Св. София“. Тази древна постройка, издигната на най-високото място на града, му дава своето име, което на гръцки означава мъдрост. Преминала през вековете, устояла на вражи посегателства и природни стихии, тя олицетворява дълговечността и мъдростта на българската столица.

Под нея е изобразена фигурата на Аполон в средата на малък храм. Древногръцкият бог, който е почитан и като бог-лечител, олицетворява минералния извор на София, около кгйто се заражда първото селище по тези места. Изобр кен -
ето е заимствано също от сердикийска монета от началото на II век.

В долния ляв ъгъл е силуетът на Витоша. Величествено извисената над София планина се споменава в многобройните описания на града от най-дълбока древност.

Лъвът в средата е свързващ елемент между столичния и националния герб на България.

Силата и непревзимаемостта на София е представена чрез крепостната корона над щита, неизменна част от почти всички европейски градски гербове.

С указ от 29 април 1900 г. се постановява:

„Нашата столица София да има особен знак (герб), който да бъде поставен в общинския печат и на знамето, което се въздига върху градския дом, както и във всички места, гдето е прието да се турят градски гербове “
От тази дата София официално се сдобива със своя символ.

През 1911 г. към столичния герб е добавен и оптимистичният девиз: „Расте, но не старее“, изписан на лента с две маслинови клонки отстрани.

През 1974 г. по повод 30-годишнината от социалистическата революция в България в герба са внесени някои промени. Образите са предадени по-стилизирано, а оцветяването е само в червен и син цвят. Добавен е и символът на борбата и победата на комунистическите идеи — червената петолъчка
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ