Първият учителски събор в България

Той се открива през август 1870 г. в пловдивското Светотроическо училище под председателството на архимандрит Дамаскин.

Христо Г. Стоянов, директор на централното училище в града, в словото си пред делегатите-учители посочва, че голямата задача на новобългарската просвета е да създаде всички видове необходими училища в страната. Нещо повече: да се „тури една наредба както на програмата на началните и главни училища, така и на методата на преподаване в тях.“ Дискутиран въпрос на този събор са и проблемите на тогавашния правопис.

Ето една извадка от въодушевената и дълга реч на Христо Стоянов: 

„За това воспитанието и обучението, когато са харно наредени, тогава са и безценно полезни, тогава те оживотворяват силите народни, като образуват достойни и разумни честни хора, които били църковни пастири, били учители, били търговци или земледелци, художници или пък обществени и правителствени чиновници — стават плодородни членове на общественото тяло, както са класовете в една добре и редовно уработена нива...“

На събора присъствуват учители, които по-късно участвуват в Априлското въстание. Някои от тях дават и живота си. Това са: Петър Бонев от Перущица, Найден Поп-стоянов от Копривщица, Юрдан Ненов от Пазарджик.

Първият учителски събор се превръща във важно събитие на възрожденската ни култура. Той поставя основите на организирането учителско движение у нас.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

РЕКЛАМА