Кой не помни своите първи крачки на войсковия плац? Кой не си спомня неговите уроци, които често остават в съзнанието ни дълги години?

Ако сме откровени докрай, ще признаем, че плацът, като неотделима част от войсковото ежедневие, свързваме и с високия глас на командира. Този, който отсечено подава командите, на когото понякога сме се сърдили за множеството повторения на строевите елементи, за строгата взискателност, която не всякога ни е присърце... Всъщност не се ли ползува строевият плац с такава популярност именно заради командирите? Тези, които пред своите подчинени разкри-
ват тайните на службата, учат ги на самодисциплина, на колективизъм, на сръчност и професионализъм, ако щете.

НАЧАЛНИТЕ МИНУТИ

На днешното занятие те не са много по-различни от тези на предишните. Курсантите припряно оправят формата си, скъсяват колана с още една дупка, прогонват ремъците на автоматите, оглеждат се, сравняват — поправят всичко, което може да се забележи с просто око. Казвам с „просто око", защото след минута лейтенант Иванов строго ще огледа всекиго. Млад е, но това сякаш още повече засилва неговата взискателност, желанието му в никакъв случай да не пропусне нещо. Тук на това му казват „командирски рентген". С него започва и днешното занятие по строева подготовка.

Младият офицер високо, отсечено обявява целите и учебните въпроси. След това взводът чевръсто се разделя на отделения, които всъщност са и учебните центрове. Лейтенант Иванов постоянно поглежда към часовника, коегбо е
сигнал за командирите на отделения да побързат. В същото време погледът му улавя всяко отклонение, всяко излишно движение, което в общия синхрон напомня нещо нелогично, ученическо, както казват курсантите. Острият му глас поправя грешките, насочва. Дали не е прекалено строг...

Курсантите изпълняват всяка команда в подразделения. Плацът оживява от дружното „Прави едно!", „Прави две!"... Действията им напомнят механизъм, който не търпи нарушение на ритъма. В същото време очите следят лейтенант Иванов. По неговите реакции откриват одобрението или несъгласието. Нещо като диригент със своя младолик, строеви „оркестър".


Сред артилеристите добрите строеваци не са „всеки срещнат". Доскоро някои подхвърляха на шега, че плацът и строевата подготовка са работа на мо-тострелковаците. Курсантите-артилеристи трябвало да си гледат математиката, задачите, изчисленията и компютрите. Но кой може да си представи съвременният командир като добър специалист, а слаб строевак?... Когато усещаш погледите на своите подчинени — изпитателни, критични, очакват — какво ще предложиш? На стария асфалтов плац компютърът няма много да помогне...
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

Архив 1

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623
www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ