Безсилна да се справи с партизаните, жандармерията решава да се разплати с ятаците.

На 30 юли,1943 година  — в малкото планинско селце Къшле нахлуват жандармеристи. Те се отправят към къщата на Борис Иванов, за когото имали сведения, че е ятак.Нахлуват вътре и още непрескочили прага, заповядали да им се приготви обед.

—Няма какво да ви приготвя — отвърнал Борис. — Тук в нашето село земята е неплодородна и почти нищо не  ражда.

—Каквото даваш на шумкарите, това ще дадеш и на нас! — заповядал настървеният жандармерист.

—Нито съм виждал шумкари, нито съм им давал нещо, и вие ако сте гладни, жената може да ви направи качамак — това ядем и ние.

—Качамак ядат само свинете, а ние не сме свине — ревнал жандармеристът и се заканил на стопанина, че ще му плати скъпо за тази своя дързост.

—Тръгвай да ни покажеш пътя за Горна Мелна! — раздразнено заповядал друг жандармерист и тласнал пред себе си невинния селянин.

Борис бил безсилен да се съпротивява и тръгнал покорно. Като ги завел до Горна Мелна, той упорито настоявал да го ос вободят.

—Ти войник служил ли си ? — креснал най-главният от жандармеристите

—Служил съм — рекъл Борис, — но сега не съм войник.

—Сега си мобилизиран и ще вървиш  с нас — добавил сопнато жандармерийският началник.

—Вие ме взехте да ви покажа пътя до Горна Мелна и аз ви показах. Сега ме пуснете да се върна. Децата ми ще се безпокоят — умолително настоял Борис.

Освободили го,но само до вечерта 

Вечерта жандармеристите го арестували отново и го откарали в едно мазе в селото, където го били, за да признае за връзките си  с партизаните, а сутринта пак го взели със себе си да ги отведе към Вълча поляна.

Наближили Вълча поляна. Борис размислил, че може да стане неволно виновник за откриването на партизаните, и настоял повторно да го освободят. Неговата настойчивост вбесила още повече жандармеристите, те го съборили в храстите и го разстреляли. Но и това не било достатъчно за извергите. Отрязали му едната ръка и го намушкали на четири места с нож.

Още същия ден, изпаднала в тревога за съдбата на мъжа си, съпругата на Борис тръгнала по следите на жандармерията. Ходила тя, заглеждала по храстите и долините, взирала се във всяка трънка, но нищо не намерила. Отишла в Горочевци, където квартирува тогава жандармерията.Там я изгонват грубо и отказали да й дадат сведения. Жандармеристите не само че не й дали сведения, но дори се престрували, че нищо не знаят. Върнала се тя отново в село. Плакала, скубала си косите, разпитвала къде кого срещне и най-после, на третия ден, овчарчета и съобщили, че видели мъжа й обезобразен и захвърлен в една долина.

/В статията е използвана илюстративна снимка/

Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Старото Кино

СЕНЗАЦИИ

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg
За допълнителна информация тел +359897650670

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Посетители гледат в момента

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670