Произведен в ДЗУ Стара Загора 16-битов компютър (юли 1988) Неизвестен модел :)
Със сигурност обаче разпознавате поне хард диска - 20 мб Seagate ST-225.


Производство на компютрите Правец

Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г. Първоначалните модели ИМКО (Индивидуален Микро Компютър) са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН през 1980 г. само в 3 броя.

Първото международно представяне на ИМКО е на Международния симпозиум по роботика в Лондон, където ИМКО управлява българския робот-ръка – РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър е впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползват миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струва десетки пъти по-малко и е значително по-лесно за използване.

След успеха на приложението на ИМКО-1 (Apple-I) в управление на обекти в роботиката през 1981 са произведени още около 50 броя от ИМКО-1. След доброто им посрещане от потребителите, които ги намират за лесни за работа, през 1982 г. е произведен вторият персонален компютър ИМКО-2, преименуван в Правец-82 и положил началото на серията Правец, наречена на гр. Правец, където е построен и заводът, в който са се произвеждали.

През 1981 г. IBM пуска на пазара IBM PC като публикува пълните схеми и пълния BIOS на компютъра.[4] IBM PC беше ембаргова стока. Започна масово копиране и фирми от Сингапур, Хонг-Конг, Тайланд, Тайван и Южна Корея наводниха пазара с копия на IBM PC/XT. Азиатските фирми спечелиха пазара за IBM и пазарния дял на Apple силно намаля. Създаването на аналози на компютри на големите фирми се налага като тенденция през 1980-те години. По това време в Източния блок персонални компютри се опитват да произвеждат СССР, България, ГДР и Унгария. През 1984 започва и производството на професионалните компютри от серията Правец-16.

Електронни елементи произвеждат СССР, България, Чехословакия и ГДР. В средата на 80-те години (от 1984-та нататък) беше очевидно, че електрониката на Източния блок като отрасъл изостава. Не всички компоненти на използваните от България микропроцесорни фамилии имаха източен аналог, появиха се цели фамилии елементи без аналог, появиха се първите програмируеми матрици (PAL) и гъстотата на логическите елементи се увеличи. За новите елементи се появи нова технология за печатни платки – печатни платки с повърхностен монтаж. Изискването за не повече от 4% западни елементи стана невъзможно за постигане. Все повече елементи се купуваха от запад, а те бяха под ембарго. Това направи производството нередовно и увеличи разходите за производство. Подобно беше положението с всичко, което изискваше електронни елементи – дискове, флопи устройства, принтери, монитори.

Затова в 1986 г. беше решено, персоналните компютри да се произвеждат само в Правец и валутните разходи за производство на персонални компютри да се съсредоточат там. На всички останали производители на електроника в България бяха наложени строги валутни икономии (такъв беше терминът).

Компютрите Правец не бяха популярни в СССР, защото бяха не само изцяло със западни елементи, но и с цели западни модули (дънни платки, видео контролери, дискови контролери и т.н.), внесени от Сингапур, Хонг-Конг и Тайван. Руснаците бяха прави за себе си – защо да купуват Правец-16, като от Тайван можеха да си купят по-евтини и по-добри. За да регистрират Правец-16 в ЕС (Единная Система) и пробият в СССР през 1986 г. екипът на проф. К. Боянов беше преместен от ЦИИТТ в Института по Приборостроене и в началото на 1987 г. е създаден Институт по Микропроцесорна Техника (ИМПТ) с директор проф. К. Боянов към Комбината по Микропроцесорна Техника (КМТ) Правец. На ИЗОТ беше забранено да разработва персонални компютри.

Производството на компютри се стабилизира, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. Производственият капацитет в КМТ Правец беше предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Производството е прекратено в началото на 90-те години след преминаването на България към пазарна икономика.

sandacite.bg
/Уикипедия/
Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623