В последните дни една от най-обсъжданите теми е връщането на казармата – онази черна прокоба, която дебне зад ъгъла горките, крехки мъже и заплашва тяхната физическа, психическа и емоционална цялост пише desant
Не бих желала да ви скандализирам, но от тази трибуна тук искам да се обявя за моментално и пълно връщане на казармата. Колкото по-бързо я върнем, толкова по-доволна ще съм.
Но, разбира се, при едно условие. Тя да е достъпна само за многодетни майки. Или за майки на особено буйни деца.
Нямам търпение да върнат казармата, да получа призовката, да нарамя пушка и да се обърна към мъжа си с думите „Отивам в казармата, съжалявам, но ще трябва да се оправяш сам“ и после внимателно и тихо да затворя вратата зад гърба си, за да не събудя децата.
Колко да е страшно в тази казарма?

Щяло да има много готвене, чистене и стоене прав в казармата. Господи, смея се през сълзи.
Колко чистене, готвене и стоене прав да има?
Откога мечтая да ми дадат един казан, да нахвърлям безразборно 40 пакета боб, 35 чушки, едно кило олио, едно кило пипер и да кажа „Яжте“ без заплахата всички да започнат да се кривят в погнуса, да имитират повръщане и да започнат да крещят „Не го искааам тоя гадеен боооб“.

Наместо това – дълги маси и десетки многодетни майки, облечени в зелените си дрехи, ядат боб разсеяно и от време на време някоя се провиква „Страшен боб, благодаря ти, че сготви вместо мен. Здраве желаем“.
Мечтая да ми връчат една четка за зъби, една кофа и да търкам фугите на коридора, докато не стана едно цяло с голямото вселенско съзнание. Да не се тревожа, че старшината не си е написал домашното, че другият старшина се е наакал в гащите, че свинското загаря, че проектът ми е две седмици назад, че трябва да се обадя на лекаря на третия старшина, за да го питам кога му е ваксината.
Само аз, четката за зъби и фугата. Една майка – Буда в казармата, която чисти в пълна концентрация.

Щели сме да имаме униформи.

Чудесно. Няма да има 5 вида различни перални – една за бяло, една за цветно, една за червено, една за вълна и прочие. Край с гардеробите, край с милионите чорапи в различни размери. Два чифта униформи, три чифта чорапи и блаженството на простия живот.

Искам да давам наряд. Да стоя права цяла нощ в тишина, да наблюдавам звездите и да си мисля колко е спокойно и тихо около мен. Никой не реве. На никого не никне зъб, никой няма шарка, разтройство, кашлица, заекване.
Въшките не са проблем, защото в казармата не е като в детската градина. В казармата не връщат никого за въшки, докато ти плачеш истерично в банята и се чудиш как ще ходиш на работа и ще си гледаш детето. В казармата въшките и военното дело вървят ръка за ръка.

Искам да марширувам. Нарамила огромна раница, пълна с неща, равностойни на онези, които всеки ден мъкна – две кила патладжани, кило домати, 9 пилешки бутчета, две кила картофи, лаптоп, документи, резервни обувки за децата, кърпи, памперси, зарядно за телефона, бисквити, био сок… извинете, отнесох се.
Както и да е, имах предвид нещо тежко, с което да обикалям с часове и най-сетне да отслабна. Да си обърна внимание, защото извън казармата това просто нямам никакво време. Но в казармата ще имаме тичане, маршируване, клекове, лицеви опори. Всекидневен, безплатен фитнес. След 6 месеца ще съм с онези мечтани плочки на корема, които се стремя да направя от 1987 година.

Искам да си лягам рано. В девет ако може, благодаря. Вечер, щом изгасят лампите, с другите майки ще си шушукаме колко е тихо в казармата, какъв чудесен ред има, как всички си подреждат дрехите и обувките и никой не си разпилява пъзела по пода.
После доволно ще се смеем преди да потънем в дълбок сън чак до 6 часа, когато всички ще ставаме заедно, а не майките да стават в 6 и половина, а мъжете да спят до осем, до девет и други блажени часове, защото „трябва да се наспят, че после са на работа“.

Искам някой друг да крещи вместо мен. След всичките години крещене „Колко пъти съм казала, че…“, „Как е възможно да …“, „Вие в гората ли сте отраснали?“ и прочие, бих искала Българската армия да ме замести в тази ми функция. Нека някой друг крещи, аз ще кимам в знак на съгласие, защото, в края на краищата, убедила съм се от опит – който крещи, е един нещастен, изморен човек, докаран до крайност, който е прав, но никой не му обръща внимание.
И не само ще кимам в съгласие, а от време на време ще се провиквам „Точно така, благодаря ви, лейтенант Иванова. Благодаря ви, че си правите труда да крещите и изразходвате малкото ви останали нерви и сили, за да ни научите нас на нещо. Искате ли чаша вино и кекс? Здраве желаем!“
Искам да слушам военни маршове. Искам да отворя тази уста и от нея да не излиза за разнообразие „Олд макдоналд хед а фарм“ или „На дивана, под юргана“ а мощно да запея „Шуми Марица окървавена!!“ без някой да шътка и да ми шепне “Престани да крещиш, ще разстроиш децата!!!”

Искам и да стрелям. Да застана на онази проклета мишена, да се замисля за размера на социалните надбавки, състоянието на тротоарите в София, фактът, че не съм била на фризьор от 4 години и да започна да стрелям, да стрелям, докато всичко се оправи, не се успокоя и усетя аромата на пролетните цветя.
И накрая, когато ми разрешат телефонно обаждане до вкъщи и мъжът ми в паника ми изкрещи в слушалката “НО ТЯ НЕ ИСКА ПИЖАМАТА НА КОНЧЕТА, ИСКА ПИЖАМАТА НА ЗЕБРИ, А АЗ НЕ ЗНАМ КЪДЕ Е И ТЯ НЕ СПИРА ДА РЕВЕ!!!!”, аз ще му кажа “Но, съкровище мое, аз съм в казармата. Не мога да ти помогна. Трябва САМ да разбереш къде е пижамата на зебри. Знам, че ти е трудно, но аз все пак имам да браня територията ни от вражески сили”. И ще затворя.
И накрая, когато се върна от казарма, да говоря за това до края на живота си с мъченически израз на лицето.
А след някоя и друга година да ме викнат в запас. Защото нивото на армията трябва да се поддържа.
А ако започне война и се наложи да ида на фронта, нима се съмнявате, че ще има нещо по-страшно и опасно от майка на три деца с пушка в ръка?
Извинете, прави сте. Има.
Майка на четири.
Та, кога връщат казармата?
Автор: Елисавета Белобрадов
Източник: Десант
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

3 коментара:

  1. сладки приказки за кафе по женски. само да измие тоалетната веднъж за 1200 души и ще й се изпари мерака, да измие 3600 бр. мазни чинии без веро със студена вода и да й подгизне всичко в пералното. или както си заспал така, че не си мръднал и изведнъж ти свирне тревога в 2-3 часа посред нощ и решиш да скочиш, но целия си изтръпнал щото не си мрънал 2-3часа от умората и на всичко отгоре угасени лампите-врага да не ни вижда и не знаеш кой накъде тича. и за 5 минуте трябва да си строен с пълно бойно снаряжение, ако един закъснее отново -легни, тревога, бегом до откат. а си забравил или изгубил нещо -отново-о-о-о бегом обратно. зимно занятие на палатки,сту-у-уд. манджата замръзва още щом тия сипят в канчето, няма вода за пиене, камо ли за миене, къпане или пране. канчето и лъжицата ги избърсваш с листа или трева и в мешката. одеалата са като ламарина -влажни истудени. шалтето е на буци. оплакваш се на старшинета, отговора е :пиши на мама да ти прати меко дюшече. или марш на скок с пълно бойно снаряжение - мешка, каска, противогаз, лопатка, скатка одеало и платнище, манерка, шинел и автомат, само 15 километра за 2ч 15 мин часа.който не смогне отново. старшината кара с джипа отзад командир на рота е отпред с личната си кола. изминаваме 7,5 км и без почивка оратно. да не говорим, че отпуските бяха лукс на 2 месеца по една 6 часа в събота след обяд, или 12 часа ва неделя. само заслужилите бяха събота и неделя - гарнизонен отпуск. ако има проблем с почистването на оръжието и съхранението му арести от 3-10 дни или по- тежки наказания. нямаш право на личен радиоприемник-приносим. информация само от новините в20:00 часа на общия телевизор в столовата. филма започва в20:30часа и ако дежурния е на кеф ще не остави да го гледаме, ако не вечерна проверка в 21:30 часа и лягяне в 22:00часа. ставане сутрин зимно врема в 05:30 часа, лятновреме в05:00 часа. излизаш гол до кръста не зависимо от времето и бягаш за загрявка 2 км. и след това на спортната площадка на уредите - висилка- 30 набирания, 20 коремни възлизания, 10силови възлизиния. успоредка 50 махови кофички, или 25 двойни махови. 50 клека с раница 10кг., изкачване по 8 м наклонена стълба само на ръце висиш, качване по върлинас ръце и крака и на въжето с възли само на ръце. 30 лицеви опори обикновени или 15 с пляскане на ръце
    зад гърба. вдигане на съндъче с патрони 30кг 10 пъти над главата от пода.
    след закуска строева с хватки на оръжието докато ръцете ти изтръпнат, а краката си отдавна не ги чувстваш от набиване в асфалта. на обяд не знаеш кой си и къде си. и т.н. и т. н. и т. н. само за два дни с мускулна треска и реването на децата ще ти се види като най приятната мелодия.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И кво? Остана си същият путьо, а?

      Изтриване
  2. Ами вървете бе кой ви пречи армия има ако не щете да сте на тази страна Путин ви чака с отворени обятия а и във френския легион сигурно биха ви взели ама за това че на някой му се стреля да пращате всички да ги командват някакви безмозъчни нито ще ни трогнете с квалификациите си нито ще ни убедите да отидем да си загубим част от живота защото на вас така ви харесва

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив