Като малка много обичах кокошки. Имахме доста, защото силозът беше срещу къщата ни, през жп линията, и след всяко товарене на зърно на влака, бабите летяха с кофите и метлите да съберат изпадалото от лентата, и хранехме с него кокошките. По цял ден играех с тях, хранех ги, събирах яйцата, а понякога им "акуширах" да снасят, когато някое особено голямо яйце създаваше затруднения на носачките. Бутвах отстрани кокошото дупе, за да излезе лесно гигантът, а кокошката гордо запяваше редовния си репертоар, за да осведоми целия свят, че е снесла яйце.

Любимият ми сезон беше когато слагахме квачки в една стая до лятната кухня и аз всяка сутрин търчах да проверя излюпили ли са се пиленцата. И каква радост и вълнение наставаше когато наближеше времето, Клечах до полога с часове и чаках знак, че мъничетата идват на бял свят. Ами, като почнеха да се излюпват, като се пропукаше яйцето и аз литнех да викам баба с пълен глас... Място не можех да си намеря, обикалях около полога и развълнуваната квачка, в тръпка пред великото събитие.

И когато всички се излюпеха, чаках да се изсушат и заприличат на малки, пухкави, туптящи топченца, които едва пискаха с тъничките си гласчета. Ден след ден неотлъчно до квачката и рожбите и минаваха дните ми. Гледах как растяха, ставаха все по-уверени и опознаваха сами света, който за тях свършваше на метър-два около мама кокошка. А колко сладки бяха когато се наместваха да спят под нея и тя грижливо ги завиваше с крилата си, издавайки успокоителни звуци. И как някое загубено в "далечината" от три-четири метра викаше отчаяно за помощ, а майката бързаше да го върне в познатия му свят.

Растяха ли растяха пиленцата, докато се отделят от родителката и идат по "широкия свят" в двора за големите. И как един ден баба решаваше, че ще прави чорба и вземаше секирчето, а аз любопитно крачех след нея, за да помагам в манипулацията. Дори понякога баба ми даваше сама да отсека кокошата глава. Случваше се да изтървем някоя кокошка след обезглавяването и тя да хукне с отрязана глава сред лехите в двора, а баба с ядовити викове хукваше след нея, но най-често я хващах аз.

 После баба я накисваше във вряла вода и и скубеше перата, а аз седях до нея, в очакване да свари оскубаната кокошка и да ми даде главата, за да изям мозъка, който ми беше любим. Брат ми казваше, че затова съм тъпа като кокошка. И така проследявах целия цикъл на кокошия живот - от първите вълнения на квачката до кокошата чорба.
Животът беше прост и близо до природата и животните, постоянно бях с разранени колена и омазана в сок от малини, череши и други плодове, а баба ме гонеше да ме натупа с гумения галош след всяка беля, пък те бяха много и изобретателни. Сега баба е мъртва, на магазина има много яйца, но Великден вече не е същият и никога няма да бъде. Това ми дойде на акъла покрай всички ФБ яйца.

А това на снимката е силозът, но много години след разказаните събития- поглед от бабината къща. За мене си беше небостъргач.

За bgspomen  Автор:Мая Тонева/Варна/
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Старото Кино

СЕНЗАЦИИ

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg
За допълнителна информация тел +359897650670

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Посетители гледат в момента

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670