Той е републикански рекордьор на 200 м. гладко бягане с 20.20 сек., поставен на световното първенство по лека атлетика на открито в Токио на 26.08.1991 г. Класира се 7-ми на финала, но е единственият бял състезател с което си печели прозвището „най-бързият бял мъж на планетата“. Резултатът му е трети на Балканите след постиженията на гърците Константинос Кентерис и Анастасиос Гусис.

През 1991 г. става световен шампион в зала в Севиля. От европейските първенства в зала има два сребърни медала от 1988 (Будапеща) и 1990 г. (Глазгоу) а през 1992 г. е европейски шампион в Генуа. Същата година, пак в зала, побеждава последователно световния рекордьор Бруно Мари-Рос и великия Карл Люис. Доближава националния ни рекорд на 0.05 секунди до световния. Участва на летните олимпийски игри от 1992 г. в Барселона, където достига полуфинал (20,55 с.).

След края на състезателната си кариера спринтьорът живее в родния си град. През 2003 г. Антонов прави опит за самоубийство, прерязвайки си вените. Като вероятна причина се посочва тежкото му финансово положение .
                                                                
Той е един от най-успешните спортисти на България. В началото на 90-те години е сред най-високоплатените лекоатлети в света. Тогава е световен шампион на 200 метра в зала и най-бързият бял мъж на планетата.                                      SEVILLA-91
Сега Николай Антонов-Таланта е в родния си Разград. Пропилял парите си, загубил старите си приятели. Днес е на 48, но е живял като за три живота. След спортната кариера съдбата му е белязана от наркотици, побоища, опит за самоубийство, хазарт, грабежи, престой в затвора и фатални жени.
Кадри на Би Ти ви го показват в днешното му амплоа. Бие се на улицата. Стана заради 20 лева, целият съм в рани, обяснява той пред камерите непосредствено след побоя на улицата с друг мъж.
„В момента съм пенсионер по болест. Доходите са ми малки, но се справям”, каза Николай Антонов.

През 2011-та г. Антонов е осъден за въоръжен грабеж на микробус с цигари. Прекарва няколко месеца в психиатрична клиника към затвора в Ловеч.
„Това е една от най-големите ми грешки, които направих. Имах един приятел, който реши, че ще направим бързо една работа. Не знам защо се съгласих. Всичко стана много бързо. Дойдоха с кола, взеха ме, отидохме на едно място. Там получихме информация, оръжие и така се случи. Голям екшън.”, споделя преди няколко години Антонов.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив