За нея изписали от странство и дървета, и цветя, и градинар 

Зелената площ пред Народния театър някога била единствената обществена градина на София, любимо място за разходки, събирания и клюки на софийския “хайлайф”. Тази малка градина съществувала още пред някогашния турски конак. След Освобождението, по инициатива на губернатора П. В. Алабин и под ръководството на градския архитект Антон Колар тя претърпява цялостна промяна - засажда се нова растителност, правят се алеи, строи се кафене-кьошк за музикантите, както и ограда, която има врати от четирите страни, заключвани нощно време. Наречена е “Градина “Александър II” в чест на руския император. Открита е официално в 1878 г. В сградата, наричана тогава “Казиното” (днес Софийската градска галерия), имало зала за балове, концерти, градски тържества. Казиното, в което има и ресторант, и кафе-сладкарница, всъщност е по-скоро нещо като клуб на софийската интелигенция, която след вечерното представление в театъра се чувствала задължена да приседне на чаша подходящо питие и одумки около пиесата, актьорите, висшестоящите гости в ложата и пр. През деня в страничните крила на ресторанта и в сепаретата дигали аларма любителите на таблата, картите, моникса, а в късните часове тук присядали като приятели или като врагове политици, артисти, поети, художници. Клюки, новини и прогнози се носели в силно задимения въздух, плюс женски кикот - защото заведението си имало и постоянен екип леконравни дами. Казиното работело до два след полунощ, а официалният му вход бил откъм Двореца.


При внимателно вглеждане може да се видят някои от “голите” статуи

На 15 март 1891 г. в тази градина е убит министърът на финансите Христо Белчев - млад, красив, съпруг на Мара Белчева, впоследствие близка приятелка на Пенчо Славейков. Всъщност четиримата атентатори искали да убият Стамболов, причаквайки го да излезе от сладкарница “Панах” на бул. “Цар Освободител”, където се отбивал често, връщайки се от Министерския съвет. Стефан Стамболов обаче е с Христо Белчев, двамата са долу-горе на един ръст, а улицата е лошо осветена. В момента на спречкването и суматохата от разменените удари и изстрели Христо Белчев побягва в градината и там, близо до източния вход, го застига куршумът на 18-годишния Денчо Тюфекчиев. През това време Стамболов, силно изплашен, се скрива в една месарница и едва по-късно отива до полицейския участък и се връща в градината със стражари. Но вече е късно - Христо Белчев е издъхнал в локва кръв. И пак тук, в Казиното, на 13 срещу 14 февруари 1915 г.

в един след полунощ е взривена бомба, от която четирима души умират, а осем са ранени

По това време в Казиното имало благотворителен “бал с маски”, по случай Заговезни, организиран по традиция от актьорите на Народния театър. Атентатът навярно е дело на правителството на Османската империя и цели да бъдат компрометирани привържениците на Антантата в българските политически кръгове. Когато в България пристигнал прочутият мексикански певец и американски киноактьор Хосе Мохика, именно Казиното му предоставя своята зала и сцена. Името на мургавия хубавец е свързано с една и смешна, и срамна ситуация - щом той стъпил на софийската гара, към него се втурнали тълпа от почитателки и всяка искала да го пипне.

Мохика едва се добрал до автомобила, но... почти без дрехи

Дълго време след това софийските дами се хвалели една на друга с трофеите си - парченца плат от дрехите на Хосе Мохика. По време на концерта били изпочупени вратите и някои от прозорците на Казиното, защото напливът на желаещи надхвърлял възможностите. На другия ден д-р Захариев излиза с обръщение към певеца във в. “Зора”, в което се извинява и подчертава, че българките далеч не са така разюздани и безсрамни, че случилото се е по вина на малка общност охолни, разглезени и необуздани жени.

 Градската градина е свързана и с рождението на българския организиран туризъм.

Тук на 27 март 1895 г. се събрали, за да тръгнат към Черни връх, около 300 души възторжени туристи, предвождани от Алеко Константинов Не можем да отминем и първото велосипедно състезание, при което спортистите, по-малко от две дузини, просто обиколили осем пъти околовръстната алея на Градската градина, показвайки “маймунджилъци” (според един вестник) - каране без ръце, без седло или покачени само на един педал. Всичко това - в последната година на XIX век.


Турският мраморен фонтан

Казиното е свързано и със спомена за първия конкурс “Мис България”, спечелен от Люба Йоцова, дъщеря на известен търговец от Враца. В журито участвали видни български мъже и ценители на женската красота: проф. Асен Златаров, скулпторът Андрей Николов, художникът Никола Маринов, портретистът Стефан Иванов. Момата спечелила овациите главно с тоалета си, включващ български шевици. През годините Градската градина претърпява няколко преустройства. Първите професионални грижи за нея полага немският градинар Карл Бенц, заменен през 1882 г. от Даниел Неф. В началото на м. в. градината отново се преустройва от градския градинар Йосиф Фрай. Основен декоративен елемент е чугуненият фонтан. Дали е работел по-редовно от днешния? Кой да ти каже. По едно време на някого му хрумва да сложи в градината статуи - имитация на тези, изобразяващи древногръцки богове и богини пред Двореца във Версай.

Но софиянци не погледнали с добро око на тези “голотии” 

След време тихомълком били махнати. В историята на градината има и една загадка - турският мраморен фонтан. В софийския общински вестник от 4 август 1917 г. се казва, че фонтанът е открит наскоро с най-високо присъствие - министър-председателят, министри, кметът, дипломати... И че занапред той ще се осветява... три пъти в седмицата! Явно и тогава са правили икономии с електричеството. Пак в този вестник има пояснение от директора на народния музей г-н Филов, според когото фонтанът е правен в 1577 г. при царуването на Селим II и със своите “отлични скулптурни украшения” представлява достойна творба от най-бляскавия период от развитието на турското изкуство. Споменават се ажурените орнаменти, композицията, напомняща сграда с пет купола, красивите цветни спирали върху плочките на басейна... Как е попаднал в София? Не се казва нищо по този въпрос, но специалистите по-късно изказват предположение, че е военен трофей от парка на Ниш. През 1924 г. фонтанът се връща в Ниш, а през 1935 г. отпътува за Белград и за кратко става украшение в парка пред конака на княгиня Любица. Днес е един от ефектните експонати на музея в Ниш. Градската градина съвсем се променя, смалява и обезличава, когато се построява мавзолеят. Маха се оградата, Казиното става художествена галерия, а новата композиция се “отваря” към Народния театър, загърбвайки Двореца. Петя АЛЕКСАНДРОВА

Автор: Петя АЛЕКСАНДРОВА  blitz
Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623