Валери ИВАНОВ, фронтмен и основател на бившата рок група "Вега" - емблема на пазарджишкия рок през 70-те и 80-те години 

Рок група "Вега" е създадена през 1978 г. като ученическа формация. До 1981 г. съставът печели няколко първи областни награди на фестивалите за художествена самодейност. Вторият и най-значим период в биографията на рок бандата започва през 1988 г., когато фронтменът Валери Иванов възстановява групата. През 1989 г. представляват своя регион на първата национална среща "Рок Ринг" в София, където привличат вниманието не само на екзалтираната публика, изпълнила стадион "Академик", но и на музикалната критика и медиите. Там представят изцяло авторски парчета. Радио Пловдив завърта в ефир първите им студийни записи ("Вричане", "Аз нищо не съм ти дал", "Без брод", "Фолклорната"). През 1990 г. "Вега" е домакин на знаменателен съвместен концерт с "Епизод" в Профсъюзния дом на културата в Пазарджик. През 1991 г. дебютират с клип - "Просяк", в най-гледаното тогава младежко предаване в националния ефир "Формула 5". Заваляват оферти за турнета и тъкмо в този период по-младите момчета в групата заминават в казармата. След 1991 г. опитите на Валери Иванов да спре текучеството в бандата са безуспешни. През лятото на 2014 г. по инициатива на Станислав Русев някои от бившите членове успяват да се съберат за концерт-бенефис - "25 години рок група Вега". Участват гости-изпълнители като Тома Здравков, Лили Пенчева и "Ер Голям".



- Как тръгна рок група "Вега" и беше ли това сбъдната мечта?

- Още в тийнейджърските си години като ученик в МГ "К. Величков" сформирах такава група към самата гимназия. Репетирахме в кабинета по музика, където имаше налична апаратура, свирехме с личните си инструменти и се радвахме не само на пълна подкрепа от страна на чудесния млад преподавател по музика тогава - другаря Борис Петров, а и от страна на училищното ръководство - в лицето на директора Иван Куртев. Бяхме своеобразни следовници на сродната рок-формация на брат ми с това име, оставила аналогична диря в гимназия "Иван. С. Аксаков". Те ни бяха "батковците" за пример в рок музиката. Свирехме същия стил - хард рок. Правехме обаче паралелно с парчета на Дийп Пърпъл, Юрая Хийп, Крийм, Бляк Сабат, Кридънс, Рейнбоу, Канзас, Бостън, Стикс, Смоуки и мои авторски песни. Това ни отличаваше. Да, може да се каже, че "Вега" беше една от първите ми сбъднати детски мечти. Възхищавах се на страхотните дългокоси групари-рокаджии. Тогава те бяха "забраненият прогнил западен плод", хит за всички свободолюбиви антитоталитарни духове, не само за красивите момичета. Музиката им ме впечатляваше изключително, особено това, което Дейвид Ковърдейл и Ричи Блякмор бяха сътворили в Дийп Пърпъл.

- Беше ли трудно през 70-те и 80-те години да се пробие на музикалната сцена в България, и то от Пазарджик?

- Беше. Тогава имаше сформирани няколко самодейни силни групи, с които се конкурирахме по майсторлък, чиито двигатели бяха потомци на изявени музикални фамилии - Кирчо Начев, Юли Ганев, Жадо Праков и няколко други - моята генерация, но пък с различни стилове. Болшинството клоняха към мелодичната вълна - "Бийтълс", "Ийгълс", "Смоуки". И в ресторантските ни амплоа свирехме любими рок балади най-вече, доколкото го позволяваше аудиторията на заведенията. Така моята "Аз нищо не съм ти дал" се понесе като хит по Черноморието през 90-те. Да се свири рок си беше живо дисидентство, но ние бяхме по-разкрепостено поколение и заредени със свръхентусиазъм. Аз си бях поставил за цел да докажем в страната, че Пазарджик има такива модерни рок музиканти. Успяхме. 

- Защо "Вега" се разпадна в апогея си?

-  Както споменах, когато започвах да търся достойни заместници на отлитналите в казармата членове на състава си, срещнах сериозни кадрови затруднения. Повечето музиканти в града или страдаха от прекален егоцентризъм без реално покритие, или бяха прекалени схоласти в разбиранията си за правене на точно такъв тип рокендрол. За кратко ми асистираха панагюрците Стоян Финджеков и Ники Чаушев - перфектни музиканти. Просто така беше писано сякаш. Не съжалявам. Изживях звездните апогеи, надзъртайки в самата кухня на големите. Показахме, че и ние го можем.

- През 2014 г. се събрахте отново за бенефис на "Вега". Да очакваме ли в бъдеще пак да се качите на сцена?

- Да, може да се очаква скоро да партнирам в един грандиозен по замисъл проект на мой колега, емигрант в чужбина, който е закупил специално мощно оборудване за тази цел и желае да възкреси спомена за рок музикантите на града ни отпреди, като ни събере на една сцена всички. Няма да издавам имена още. Явно отново ще се наложи да си припомня набързо как се свири хард и как се пее ковърдейлски на голяма сцена.

Защо избрахте да правите авторска музика, а не да сте кавър група, предвид че така се пробива по-лесно? 

- Благодаря за чудесния въпрос! Единствено Тома Спространов някога ми го зададе по идентичен начин в "Любопитно петолиние". Занимавам се професионално с поезия и литература, паралелно с музиката, още от първото ми студентство. Като войник свирех в ДНА Пловдив, ВИС "Ритъм" в София, а по-късно и в Пазарджишката народна група, ръководена от баща ми Иван Иванов. Сприятелих се с куп звезди от коя ли не сфера на изкуството, кой ли не музикален жанр. Всички ме насърчаваха да продължавам да творя по същия начин. Има една реалност, която е осезаема, материална. Но е лъжа, защото тази реалност не е била такава през цялата история. Единственото нещо, което държи жива тази реалност е значението и интерпретацията, която Ти  даваш. Каква интерпретация даваш на трудните ти ситуации и падения, които имат за цел да ни направят хора. Каквото и да ни предложи животът, от съществено значение е да го вършим щастливи, без да мислим за спасение и да насочим вниманието си да станем "царе" възможно най-бързо. Днес светът е пълен с царе, с млади хора, собственици на фирми, които имат много повече работници под своя отговорност, отколкото повечето средновековни царства. Способността да се отучим от "старото" бързо, да приемем един нов, различен начин на възприемане на физическата реалност, човека, взаимоотношенията е вратата към елиминирането на смъртта от живота ни. "Стилът - това е човекът!" - казва Бюфон. Щастлив и признателен на съдбата съм, че имах възможността да работя с отлични музиканти около себе си, интелигентни и грамотни, предани на идеята да бъдем еталон и сред елита на модерната българска рок култура. Затова предпочетох трудния път към своята идентичност.
Автор: Росица СТОЕВА www.marica.bg
Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623