Синът на обущар от Попово стана най-добрият ни кинооператор

Казват, че в него били влюбени всички български кинозвезди. Или поне са му се възхищавали. Женил се е само веднъж. За актрисата Мария Русалиева, но, както тя твърди, никога не са преспивали като мъж и жена. Съпругът не си падал по тези работи. Ако се върнем към приказката за звездите, трябва да кажем, че между многото големи в киното той блестял най-силно. Въпреки че на улицата никой не го познавал. Дори във времето, когато в близо трите хиляди български киносалона рядко е оставало празно място. Защото този човек, подредил най-здравите камъни в темелите на родната филмова история, нито веднъж не е заставал пред камерата. Тя винаги е била в ръцете му. Така се родили „Козият рог” сериалът „Капитан Петко Войвода”, „Вълчицата”. С него са свързани първите филми на режисьорите Рангел Вълчанов, Методи Андонов”, Людмил Кирков и на актьорите Стефан Данаилов, Илка Зафирова, Катя Паскалева. Приживе го обявиха за най-големия оператор в българското кино. Днес неговата камера е в музея на родния му град Попово. И няма седмица, в която на екрана на някоя от многобройните ни телевизии да не се завърти заснет от него филм.
Димо Коларов си отиде на 23 февруари точно преди двадесет години. Беше на 73. Около две десетилетия преди смъртта му го бе споходила тежка болест, от която няма измъкване. Както пишело в учебниците за нея: Краят винаги е фатален.

„Значи пък ще се жениш”, разтълкувал написаното негов приятел.

През 1970, когато го срещнах, усмивката му беше вече някак си горчива. Акордеонът, с който никога не се бе разделял, стоеше в ъгъла на стаята прашасал. На пода на кухнята беше нахвърлил събрани от строежите парчета от мраморни плочи. Нямаше нито цимент, нито фуги. Играеха лудо при всяко стъпване, но това никак не притесняваше домакина. Той вече бе завещал жилището си на Съюза на артистите и чакаше края. Казваше, че е уморен, че не му се седи повече на земята и е време да си ходи. Животът му, една километрична лента, търкаляше  последните си кадри. Назад бе останал празникът, 26-те игрални филма и 3-те телевизионни сериала. Тези, за които споменах, че още продължаваме да гледаме с удоволствие.

„Баща ми беше обущар - разказваше тогава бай Димо. - Портмонето му бе винаги скъсано и празно.”

Това означава никакъв шанс да продължи учението си, факт, който не го е притеснявал много, защото според философията му: От човек, който харчи пари наготово, не става нищо. И за да избяга от подобна участ, мете киното и къса билетите преди поредната прожекция в поповския киносалон. Още е юноша, когато избуява първата му голяма житейска дилема: Какъв да стане? Общ работник в цирка или да се посвети на киното, в което е вече влюбен? А може и музикант, понеже доста добре се справя с цигулката и акордеона, дори припечелва по някой лев от бохемите в ресторанта.Доста интересен е пътят на бъдещия оператор до Прага. От продъненото си портмоне бащата, който вижда сина си като лекар, вади пари, които му стигат до Белград. Там попада в един вагон с пияни руски войници. Кондукторите са уплашени и до Будапеща не смеят да проверяват билетите. После бебето на една красавица толкова харесва българина, че спира да плаче, а тя му купува билет до Прага.

В столицата на тогавашна Чехословакия нашенците не оставят момчето на улицата, дори го включват в уличните си концерти. Идва изпитът за академията за изящни изкуства. Димо, разбира се, не знае нищо. Господ обаче отново го потупва по рамото: На изпита преводачката му казва: „Ти само говори, не мълчи, аз знам какво да превеждам”. В края изпитващият професор поръчва кафе и казва: Не съм виждал по-подготвен кандидат-студент.

При една от ваканциите Коларов помага на оператора Васил Халиолчев при снемането на филма „Калин орелът”. Той е окрилен от това, което прави. Накрая си тръгва с чисто нов кожух, който бързо продава. Докато следва, го изпращат да снеме филм за планинските спасители. Хижата, в която е настанен, е прекрасна, а красавицата, която се появява в разгара на вечерта, неземна фея. Още повече че решава да седне точно до българския камермен. Това е любов от пръв поглед. Лее се шампанско. В три часа в полунощ те са вече сгодени. Планират медения месец, но булката трябва за малко да прескочи до Италия, където живее, и след няколко дни се връща. И в този момент на неземно щастие зловещата ръка на оберкелнера натиква пред очите на годеника сметката. С парите, които са записани в нея, може да се купи лека кола. Тогава Димо Коларов светкавично тръгва да заснеме уникалните кадри на изгрева. Няма време. Ще изтърве слънцето. След това ще плати. Връща се чак след четири години, за да си вземе дипломата, на която пише „кино и телевизия”.

Началото е с Рангел Вълчанов и филма „Вълчицата”. С Методи Андонов се готвят за снимките на някакъв шпионски филм в чужбина. Тогава им казват: „Докато чакате, идете снемете „Козият рог”, за да се изпълни планът на кинематографията”.Така се раждат шедьоврите. Понякога случайно, но не от случайни хора. Катя Паскалева става звезда за една нощ. Димо Коларов получава награда в Карлови Вари, а професорите му се нахвърлят да го целуват. В Чикаго му дават “Сребърен Хюго” за черно-бяла операторска работа. Тя е толкова престижна, колкото днес е “Оскар”-ът.

Призът е придружен с 30-35 хиляди долара, които неизвестно как се изпаряват и в джоба на наградения не попада нито лев.

„Капитан Петко Войвода” е сензация. Екипът плува във всенародната любов. По градове, села и паланки ги посрещат като герои, кичат ги с цветя, гърми музика, пекат се агнета, които често са реквизит. Добре че след всеки дубъл се появяват нови.

 Накрая Димо Коларов живееше с мизерна пенсия, половината от която отиваше за лекарства. Заради завещания апартамент Съюзът на филмовите дейци му отпускаше месечно някаква сума. И въпреки тъжния край най-добрият български оператор не спираше да повтаря, че е живял прекрасен живот, в който никога не се е разделял с камерата, добрите приятели и акордеона.Режисьорът Рангел Вълчанов: Беше уникално свободен

Бате Димо имаше собствен портрет за света. Душата му кипеше и нямаше нищо общо с житейската проза. До края на живота му думата „пари“ не означаваше нищо, ама нищичко. Той имаше умопомрачителни търговски акции. Една от тях: купи си лека кола, след два месеца я продаде, питат го: „Колко пари струва?“, а той: „Пиленце, аз я взех за десет хиляди, дай четири хиляди, че си е изживяла вече времето“. Взе половин цена. За тези пари си купи мотоциклет. След два-три месеца го продаде на половин цена и накрая си взе от един магазин дванайсет чаршафа. И с това приключи работата. Само за да има веселие! Признавам си, че се опитвах да подражавам на бате Димо и ми беше много мъка, че не мога. Не мога! Той така се е родил... Притежаваше уникално чувство за свобода.

Исак ГОЗЕС Блиц.бг
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Старото Кино

СЕНЗАЦИИ

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg
За допълнителна информация тел +359897650670

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Посетители гледат в момента

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670