Десидент ли е бил Желю Желев (СТАТИЯ)

Топархивар поставя под съмнение присъствието на първия български президент в изданието „Международен речник на дисидентите в Източна Европа”

Полезно е човек да надниква от време на време в някои книги. Имената на десетина родни знаменитости са включени в изданието „Международен речник на дисидентите в Източна Европа”. Това са: Блага Димитрова, Ахмед Доган, Едуард Генов, Георги Марков, Илия Минев, Володя Наков, Радой Ралин, Любомир Собаджиев, Георги Заркин и Желю Желев. „Хората, които трябваше да променят България към по-добро, но или не поискаха, или не успяха, или не им позволиха?!?”, казва топархиварят на България - Марин Караиванов. Той съхранява част от документите, които показват истинските лица на тези популярни за българите хора, между които е и първият демократично избран президент на България – Желю Желев.
„Желю Желев,  в своя особено гръмко нашумял дисертационен труд от 1965 г., озаглавен: „ Определението на материята и съвременното естествознание”, поставя под съмнение някои догматични клишета на марксистко-ленинската доктрина. Желев разпечатва дисертацията си в над 300 циклостилни екземпляра и ги разпространява по системата „самиздат” на предварително уточнени адресати. В онези мракобесни времена, когато ДС упорито гледа под лупа кой какво прави в държавата, тази диверсионна постъпка на по-късния български президент, е била направо необмислена. Затова през 1965 г. Желю Желев набързо е изключен от партията, а малко след това пред него се затварят и вратите на университета. Нещо повече – отнема се и софийското му жителство. Така, останал в безизходно положение, Желю Желев се самозаточва  в бургаското село Грозден, родното място на неговата съпруга Мария. Точно тук се ражда и новият му труд, озаглавен първоначално

“Тоталитарната държава”

който е публикуван през 1982 г. под новото заглавие „Фашизмът”. Книгата е инкриминирана и конфискувана заради злокачественото скудоумие на тогавашните държавници Милко Балев и Йордан Йотов. Всъщност, през ония времена двамата са били истински цербери, под крилото на Тодор Живков - те са решавали кого да смачкат и кого да въздигнат. Но бъдещият президент на България се оказва роден с късмет, защото попада под полезрението на щерката на Първия  - Людмила. Тази „окултистка”, „езотеричка” и „теософка” се разпорежда да му се върне софийското жителство. През 1972 г. Желю Желев не само че отново се заселва със семейството си в столицата с личното ходатайство на Людмила Живкова, но е назначен и на работа  в Софийския институт по художествена самодейност. Точно тук, през 1974 г., успешно защитава докторат по философия и получава званието „Доктор по философия”. През същата година той става и кандидат на науките, а през следващата година е назначен за старши научен сътрудник в престижния Институт по култура. По-късно, под прякото указание на съветското посолство в София, стартира учредяването на перестроечното политическо мероприятие „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството”,

лично благословено от Михаил Горбачов

И нещата започват да се случват в най-добра светлина за дисидента Желев. С личната протекция на Андрей Луканов и със специална уговорка между двамата, Желев е избран за председател на Координационния съвет на СДС, а впоследствие  два пъти е избиран за държавен глава на България от 1990 до 1997 г. Като такъв, Желев умишлено съдейства на БКП-БСП, така че номенклатурата успешно и трайно да се трансформират в олигархично-капиталистически парвенюта, а демокрацията в България да се изроди  в най-долнопробната клептокрация, казва Караиванов и продължава: Би трябвало да си зададем въпроса дали наистина Желю Желев трябва да бъде вписан в Международната книга на дисидентите?

И ако той е възприеман като най-автентичния български дисидент, то тогава за „инакомислещи” не трябва ли да бъдат обявени и ВИП-другарите Андрей Луканов, Александър Лилов, Петър Младенов, Чудомир Александров, Митко Григоров и Стоян Михайлов?! - Личности, все от бившата управляваща върхушка на страната?!? А защо да не сложим в тази графа и голяма част от тоталитарния състав на ЦК на БКП?!? Така вече възниква въпросът: Какъв точно дисидент е бил Желю Желев, след като по най-подлия начин през 1991 г., още по времето на първото СДС-правителство, в качеството си на президент на България,

свиква една превратаджийска пресконференция

на тъй наречените Боянски ливади, и по този начин де факто сваля  правителството на Филип Димитров - единственият премиер на България от прехода, който не се числи към кохортата от агенти на ДС и КГБ?!  Затова пък при неговия наследник - Любен Беров, започва най-грандиозното през 1300-годишната история на държавата, вандалско разграбване на богатствата на българския народ. А през 8-годишното, антинародно президентстване на Желю Желев, заключават и някои от европейските наблюдатели, бе осигурен легитимно-криминалният картбланш на БСП-ДС, а именно - бившата номенклатура да измъкне изпод носа на българското народонаселение всичко онова, което представлява някаква материална ценност, а на всички митинги, като някакъв мистичен оброк, да се чува фразата: „Без комунистите, преходът е невъзможен!”

Ето така забогатя  новата българска мафия!

казва Караиванов и продължава: При всичкото казано по-горе сигурно ще се намерят българи, които да кажат: „Ама Желю беше народен човек и затова хората масово гласуваха за него”. Но тук възниква един друг въпрос: Защо, след като Желю беше толкова народен човек и след като приключи 8-годишното му президентстване и той създаде партията „Либерална алтернатива”, по време на изборите през 1997 г. за него гласуваха едва…0, 32 процента гласоподаватели? Без съмнение този Желюв вот фактически слага край на политическата му кариера и на ДС-бабините деветини, че навремето той бил уж някакъв дисидент. От формална гледна точка името му най-вероятно ще си остане най-мижавото и формално между останалите имена във фамозния „Международен речник на дисидентите (инакомислещите) в Източна Европа”, чийто автор е литературният критик Михаил Неделчев”, казва Марин Караиванов и твърди, че повечето българи отдавна са наясно със „захаросаната легенда за храброто дисидентстване на Желю Желев”. Според топархиваря авторът на речника – Михаил Неделчев, съвсем умишлено бил пренебрегнал имената на много истински дисиденти в България и дава пример с  липсата в речника на името на Янко Янков, обявен от световната правозащитна  организация „Амнести Интернешънъл” за политзатворник № 1 на комунистическия режим в България. „Ние и сега, след толкова години от Десети ноември, по време на избори не си даваме сметка кого избираме и защо го избираме, и в какъв ли „сборник” ще попадне името му след време?!?”, забелязва Караиванов.

Тодорка НИКОЛОВА, Хасково www.blitz.bg

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

РЕКЛАМА