Мигел Ховен, известен като Тито: Най-малкият герой от децата в сериала "Синьо лято" е Тито, който по време на снимките е на 6 години. "24 ЧАСА" намери Мигел Ховен, който изигра ролята на Тито, на работното му място в четиризвездния хотел "Перла Марина" в градчето Нерха, където той е рецепционист. Мигел Ховен говори освен родния си испански език и немски, и английски. - Здравей, търсим те от България, от в. "24 часа". - От България!? О, каква изненада! - Може ли да поговорим за сериала "Синьо лято"?

- Разбира се, само че имам една молба. Понеже тук съм на работа в хотела и не мога да говоря много, най-добре е да ме потърсите утре на домашния ми телефон. (В уреченото време Мигел Ховен вдига слушалката и разговорът ни започва.)

- Разкажи повече за себе си.

- Баща ми е испанец, а майка ми германка. Роден съм на 15 януари 1973 г. в немското градче Любек. Имам по-голяма сестра, която се казва Никол. Когато съм бил на три години, сме се преместили в Испания, в Нерха, на 52 км от Малага. Именнов това градче, където живея и досега, е заснет популярният сериал “Синьо лято”

- Спомняш ли си как те избраха за ролята на Тито?

- Стана случайно. За всички деца актьори е бил направен кастинг в Мадрид, включително и за ролята на Тито. Когато снимачният екип пристига в Нерха, режисьорът Антонио Мерсеро не остава доволен от представянето на момчето, което играе Тито, и го освобождава. Обажда се в Мадрид да изберат с друго момче. Докато чакат да дойде "новият Тито", се случва нещо неочаквано. Снимачният екип всеки ден обядва в един ресторант, където баща ми работеше като сервитьор. И случайно собственикът казва на Антонио Мерсеро: "Търсиш момче на 6 години, а един от сервитьорите, които работят тук, има момче на тази възраст и смятам, че точно това е момчето, което ти трябва." Тогава режисьорът извикал баща ми, попитал го дали има моя снимка и когато я видял, поръчал на другия ден да се явя за проби. Хареса ме и каза: "Утре започваме." Така за мен започна приключението, наречено "Синьо лято".

- Сигурно си запазил много хубави спомени, въпреки че по онова време си бил на 6 години и половина, а началото на снимките на сериала е било преди близо 31 години. - Спомням си абсолютно всичко, защото това е най-хубавият период от живота ми. За мен снимките на "Синьо лято" бяха като игра. Аз си бях вкъщи, в Нерха, и просто се забавлявах. Смятам, че и за другите деца това бе една приятна игра и нищо повече. Може би и затова сериалът стана много интересен и е винаги актуален. Всички деца от тайфата - Хави, Беа, Деси, Кике, Панчо и Пираня, бяха невероятни. Тогава с Пираня станахме много добри приятели и това приятелство продължава и до днес. - На какво според теб се дължи невероятният успех на "Синьо лято" - не само в Испания, но и в други страни? - Дължи се на това, че сериалът разглежда теми, които винаги са актуални - за приятелството, любовта, смъртта Интересен е за гледане и за по-големите, и за по-малките, защото режисьорът Антонио Мерсеро сякаш е снимал не сериал, а просто някаква игра между деца. Ние играехме себе си и това не беше никак трудно, работехме по десет часа на ден и въпреки всичко не се уморявахме. А самите снимки продължиха година и половина. - Ти беше Тито, малкото братче на Беатрис (Пилар Торес - б. а.). Не я ли ревнуваше от Хави и Панчо, които я ухажваха и се бориха за любовта й?

- Аз бях много малък тогава и не разбирах защо толкова много я харесват... Но все пак мъничко ревнувах и с всички възможни средства си пазех "сестрата" от тези двамата. (Смее се.) - Защо от всичките седем деца сега само Хави (Хуан Хосе Артеро - б. а.) е актьор? - Е, то не стана така изведнъж, че след "Синьо лято" престанахме да се снимаме. Всеки от нас имаше някакви телевизионни участия. Хави и Панчо направиха дует и записаха няколко песни. Аз и Пираня участвахме в петминутни филмчета за телевизията. През 80-те години испанската телевизия имаше само един канал и не правеше много филми. Лично аз, за да продължа да се снимам, трябваше да напусна Нерха и да замина за Мадрид. Тогава родителите ми проведоха сериозен разговор и след него майка ми ме попита: "Искаш ли да напуснеш Нерха и да станеш актьор в Мадрид?" Отвърнах й, че искам да стана актьор, но не мога да напусна Нерха. Така се стигна до компромис - от понеделник до петък ходех на училище в Нерха, а в петък следобед се качвах на влака за Мадрид, където участвах в телевизията. Това продължи около пет години. Пътувах из цяла Испания - Мадрид, Хихон, Овиедо, Барселона. Накрая позакъсах в училището и родителите ми решиха, че трябва да спра, защото училището е по-важно. - Какво училище завърши? - Мнозина си мислят, че след като работя в хотел, съм заършил туризъм, но не е така. Когато завърших средното си образование, повече от десет години работих като сервитьор. На рецепцията на хотел "Перла Марина" съм от 2004 г. - Може ли да разкажеш с какво се занимават другите деца от тайфата? - Хави е актьор. През февруари тази година със своя театър той имаше постановка в Малага и аз отидох с жена ми Мария да го видим. След постановката той ни гостува в Нерха за няколко дни. Деси (Кристина Торес - б.а.) е голяма приятелка на моето семейство. Има дъщеря на 19 години, омъжена е повторно, но щастливо. Всяко лято Кристина идва с дъщеря си за около десетина дни в моя дом в Нерха и си прекарваме много весело. Беа работи със сестра си Кристина Торес във военната болница в Мадрид. И двете са медицински сестри. По време на снимките на "Синьо лято" Пилар Торес се влюби в един от операторите и няколко години след това се ожениха. Тогава жълтата преса писа много за тях и оттогава Пилар предпочита да не се изявява много-много в медиите и не обича светлините на прожекторите. Пираня (Мигел Анхел Валеро - б.а.) е много интелигентен. Аз по-интелигентен човек през живота си не съм срещал. Един мини Айнщайн. Той е заместник-ректор на катедрата по биоинженерство и телекомуникации на политехниката в Мадрид. Кике (Херардо Гаридо - б.а.) е писател и фотограф. Много пътува и дори и на мен ми е трудно да кажа в кой точно град живее в момента. Панчо (Хосе Луис Фернанде б.а.) - с него се видяхме скоро в Нерха. Той живее с родителите си в Мадрид. Има дребен бизнес, собственик е на мрежа от кафенета. Преди няколко години имаше проблем с наркотиците, но с помощта на семейството си се справи и сега е същият Панчо. Хулия (Мария Гаралон - б. а.) е на 57 години в момента. С нея се виждаме най-рядко. Тя се снима в телевизията, има постановки в театъра. Но пък се чуват по телефона. Хулия е идвала на всички чествания на "Синьо лято". (Две събирания е имало на тайфата в Нерха. Едното е било на 25-годишнината през 2005 г. Тогава са открити улиците с имена на героите - б.а.) - Кога беше последната сбирка на тайфата в Нерха? - През септември миналата година. Кметството на Нерха обяви Хави и Хулия за почетни туристи на Нерха и тогава тук се събраха всичките пораснали деца от "Синьо лято" плюс снимачният екип, някъде около 60 човека. Аз не можах да отида, защото същия ден - 17 септември 2009 г., станах баща на момиченце. Казва се Алба и е много красива - като майка си Мария. - Кое е любимото ти място в Нерха, свързано със "Синьо лято"? - Плажът Буриана, където са направени повечето плажни снимки. Това е моето място в Нерха. Когато снимахме "Синьо лято", аз бях на плажа от 9,00 часа сутринта до 21,00 часа вечерта. И докато баща ми работеше в ресторанта, а майка ми във фризьорския салон, аз играех на плажа и същевременносе снимах. Играх си там, докато не станах на 15 години. - Колко пъти си гледал "Синьо лято"? - Не съм ги броил. Страшно много пъти - по телевизията, на видеокасети, на DVD. Аз обаче гледам на сериала и по малко по-различен начин. Той показва Нерха преди 31 години и хората, които участват в някои от сцените, са местни. Така че в известен смисъл за мен "Синьо лято" е документален филм. - А кой е любимият ти епизод? - “Беатрис, моя любов”. - В предпоследния епизод на "Синьо лято" “умира” Чанкете. А ти отиде ли на истинското му погребение? - Да. Това се случи на 16 октомври 2000 г. Бе много тъжно. Смъртта е нещо, което не очакваш. Аз плаках и в сериала, когато Чанкете умря, въпреки че знаех, че е наужким. Актьорът Антонио Ферандис беше много обичан човек - и в Нерха, и в родното му селце Патерна близо до Валенсия, където почина. Тогава се събраха хиляди хора, цялото село дойде да го изпрати. И тогава пак плаках, и то много, защото разбирах, че този път Чанкете си отива завинаги. - А какво стана с кораба "Ла Дорада"? - Той бе макет, направен за сериала, и след края беше разглобен. Точно копие на кораба има в парка "Синьо лято" в Нерха и това е едно от най-посещаваните места в града. - Ходиш ли често в парка? - След раждането на дъщеря ми Алба ходя много често. Нерха е много красив, спокоен и слънчев град и заедно с Алба често ходим до парка, за да й покажа моята улица. Някои от героите във филма си имат в този парк собствени улици и аз съм един от тях. - Как се запозна със съпругата си Мария? - С Мария се запознахме през 2001 година. Работихме заедно, оженихме се през 2002 г., на 26 октомври. Повече от седем години нямахме деца и затова раждането на Алба бе най-щастливото събитие в живота ни. - Сигурно си най-известният жител на Нерха? - Не мога да твърдя такова нещо, защото би било нескромно. Смятам, че има и други известни хора в градчето. Поне кметът със сигурност е по-известен от мен. - Но когато вървиш по улицата, няма начин да не те разпознават местните хора? - Повечето от по-възрастните ме познават и се обръщат към мен с Тито, а не с Мигел, както е истинското ми име. Радвам се, че за тях съм си все още онзи малък Тито от "Синьо лято". Що се отнася до популярността, има ново, младо поколение в Нерха, което не е гледало сериала и не ме познава. Това поколение само знае, че е сниман тук. През лятото обаче в Нерха идват много туристи, които минават през хотела, където работя, и питат за мен. Какво да правя? Излизам навън, правя си снимки с тях и им давам автографи. - Бил ли си в България? - Не. Но бях на крачка от посещение в София. Спомням си, че първата награда, която "Синьо лято" спечели, бе именно от България. Трябваше да пътувам с режисьора Антонио Мерсеро, за да получим наградата. Не знам какво се случи и вместо за България заминахме за Прага, за да получим друга награда, казва се "Златна Прага". Но за България винаги си спомням с голяма симпатия, защото тогава, когато Антонио Мерсеро спомена на баща ми, че можем да заминем за София, аз реагирах така: "България? А къде е България?" Тогава баща ми измъкна една карта и ми я показа. "Ето това е България, а столицата й е София." И аз, понеже бях на 7 години, веднага направих връзката. "О, София, нейната столица е с името на нашата кралица." - Това ли е всичко, което знаеш за България? - Ами знам къде се намира, знам, че е много красива страна, и искам един ден да отида там. Като чуя България, първото нещо, за което се сещам е за Стоичков. Аз не съм много по футбола, но трябва да призная, че съм фен на “Барселона” именно заради Стоичков Обичам лошите момчета. А Стоичков е именно такъв. Обичам и Джон Макенроу от бившите тенисисти, защото и той беше от противоречивите спортисти. Много се надявам да получа покана от БНТ или от някой друг и с удоволствие бих дошъл в България заедно с Мария в края на септември или началото на октомври. - Гледаш ли мачовете от световното първенство по футбол в Южна Африка? - Понеже съм на работа, пък се занимавам и с дъщеря ми, не ми остава много свободно време. Мачовете на Испания обаче ги гледам и много исках Испания да стигне до финала. - Какво правиш в свободното си време? - Обичам да плувам, тук в Нерха има много подходящи места. (Смее се.) Обичам да се ровя и в интернет. Най-много обичам да съм с Мария и Алба, с двете жени на моя живот.
 ТАНЯ ВАСИЛЕВА 24chasa.bg

Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив 1

Най-четени публикации

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623