Оказва се, че най-голямото българско богатство не се намира в трезорите на БНБ или в тайни сметки на задгранични банки, а в личния архив на един американец. Безценни аудиозаписи, фотографии и филми с уникални изпълнения на носители на  автентичен български фолклор е направил "на терен" и изучил далновидният американски етнолог, етнограф и фолклорист Мартин Кьониг, защото "човек трябва да знае откъде идва и накъде отива". Най-ценният "диамант" сред тях е записът на  песента на Валя Балканска "Излел е Делю Хайдутин".  Двамата, изпълнителка и изследовател, се срещнаха отново точно 43 години след увековечаването на родопската песен в този запис, който полетя в Космоса с американската станция "Вояджър" 1 и 2 в търсене на извънземен разум.  Космическите сонди ще бродят във Вселената 60 000 години.  Записът бил направен от "раз" въпреки отчайващата акустика на класната стая, която им предоставили за работа в смолянско училище.  Влязохме и плеснахме с ръце, за да пробваме  акустиката - беше ужасяваща, разказва Кьониг пред смолянчани. Звукорежисьорът Дейвид Джон  от американкия екип на Мартин се оказал истински магьосник. На 27 юни 1968 година записът станал факт. Гласът на Валя бил толкова силен, а звукът на гайдите толкова мощен, че ги разположили в двата края на помещението. Съпроводът бил на двамата майстори на каба-гайдата бай Лазар Каневски от село Момчиловци и на бай Стефан Захманов от село Соколовци. Чернобяла снимка на Мартин е запечатал този миг - младата Валя пред тогавашния микрофон. Още една историческа снимка подари американският изследовател на българския фолклор  на своя "модел" - Валя в родопска носия. Направена е в нейното родно село Арда, в родопска носия,  сред зеленината на  родопската гора на следващия ден след записа на "Излел е Делю хайдутин".

Първата среща с  българския фолклор и с гласа на Валя бил 3 години преди записа - през 1965 година на Копривщенския събор. Заради тази българска народна музика Мартин Кьониг остава завинаги влюбен в България. Страстта му да да изучава народната култура се съпровожда с далновидността да документира всяка песен, всеки танц, всеки образ, всеки миг, до който се докосне докато обикаля българските села по всички кътчета на България  през следващите 1966 и 1967 година. Записва песни и филмира танци, защото към онзи период от живота си е преподавател по танци.  Досега си спомня упражненията за загрявка, с които започвали уроците му при българската му учителка по танци.  Със същите упражнение започват неговите лекции по танци и днес, толкова ефективни и методически правилни се оказали те. Българските танци го покорили с идеалната  "линия на танца". Независимо колко души са наловени за ръце, те винаги поддържат идеална линия в изключителен синхрон. Движат се като един под диктовката на ритъма на водача и опашката на хорото. Опознава спецификата на селския бит и култура в Тракия, Добруджа и Родопите. И разбира, че е попаднал във "време разделно", време на съдбоносни промени, на изчезването на една вековна патриархална култура с разпада на традиционното българско село и устремяването на хиляди млади хора като преселници в градовете на новостроящата се модерна България.

Имах шанса да опозная България на 60-те години и да документирам един миг от времето, което безвъзвратно изчезна. Бях щастлив да изживея този миг преди да го отнесе в миналото реката на времето, казва Мартин днес. Това, което го поразява  в онези десетилетия на 60-те и 70-те години, е общуването на хората в българските села. Те се събират по домовете си, на седенки, донасяйки своята работа -  предат, плетат, шият , бродират. Работейки общуват, споделят проблеми и радости. Високата естетика в облеклото на българите не могла да не предизвика възторга му. Дори когато се завръщали от полска работа от нивите, жените били с обици, с прибрани коси под красиви забрадки. По -възрастните поколения се движели в характерни облекла, тъкани и шити в домовете според етнографската традиция. И тази индивидуалност правела страната по-цветна, по-привлекателна, по-красива. А не унифицирана по модата на индустриалното общество.

Преди да получи разрешението да обикаля българските села и да прави записи, поставил пред българските власти 3 условия. Първото - ние да решаваме кои изпълнители и песни да записваме, защото по-добре можем да преценим какво ще предизвика по-голям интерес за американската аудитория. Второто - ние да се погрижим за писменото музициране  с помощта на музикалните училища според американските стандарти, които тогава са се различавали с българските. Третото - да донесем собствена записваща апаратура и оборудване, обяснява американският фолклорист. Попаднал на разбиращи хора, с чиято подкрепа получил разрешението на държавните власти за събирането на фолклорен материал. Един от тези , които му помогнали е поетът Валери Петров.

Пристигнал екипът му през 1968 година в София и поискали да се свържат с Валя Балканска и да я запишат. Нейното свежо, виртуозно и емоционално и изключително въздействащо изпълнение на родопски песни помнели от Копривщенския събор. Тя тогава била млада певица от смолянския ансамбъл "Родопа" с ръководител Атанас Капитанов и не била известна. Нашенските  столични чиновници в областта на културата ги попитали, коя е тя и вместо нея им препоръчали да запишат други певци с титли и звания. Американците обаче настоявали на своите предпочитания, отклонявали опитите да им бъдат натрапени други изпълинтели. Така се озовали в Смолян със своя "Фолксваген Мини Ван" и в класната стая, дълга 3- метра, широка 5 метра и висока 3 метра. Дори не направили звуков тест с микрофоните. Валя изпяла един единствен път "Излел е Делю хайдутин" и се получило.  Макар че обикновено се правели по няколко опита докато се стигне до достатъчно добър резултат. Записали още няколко нейни песни и на хора на ансамбъл "Родопа". След снимките на Валя в народна носия в село Арда, си казали довиждане. Отново се видели след повече от 20 години при един концерт на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев в Сиатъл. И сега - 43 години след този съдбоносен запис на "Излел е Делю хайдутин".

През 1975 година получих обаждане от Алън Номакс, който беше изключително впечатлен от вокалните възможности на Валя, продължава разказа си Мартин. Алан е от род, който от десетилетия се занимава с автентична народна музика в САЩ. Той иска разрешението песента на Валя да бъде включена в селекцията със записи, които ще полетят с американските космически станции в междупланетното пространство като послание от Земята до друг разумен живот. Естествено, че казахме "да, разбира се", описва Мартин. Той чувства задължение да разкаже истинската история за това епохално събитие, защото се е наслушал на различни спекулации.  После Алън изпраща Валината песен на Карл Сейгън, който подготвя "Златната плоча" за космическия полет.  Междупланетните апарати носят много други земни звуци освен впечатляващи музикални творби от различти кътчета на планетата. Записан е поздравът "Здравейте" на 50 езици,  звукът от капка дъждовна вода, която пада, знаците на  различни земни писмености и много други символи, които създават представа за земния живот. Подборката за сдържанието на "Златната плоча" е извършена от голяма комисия от видни експерти от музикалните колежи, която изслушва стотици часове уникални записи от цял свят - Азербайджан, Мексико, Африка, Япония, Грузия... И това по времето на Студената война. Америка плати  не малките разходи по този проект без да извлече каквато и да било комерсиална полза. Аз съм голям почитател на този проект, защото споделям философията на Алън Номакс, че добрата фолклорна творба е нещо необикновено, което е създадено от много на брой обикновени хора, казва Мартин. Той много пъти е идвал в България след онова първо посещение през 1965 година, но истинската история за българската песен, полетяла във Вселената не е добре известна. Със съдействието на известния български фотограф Иво Хаджимишев уникалните фотографии на Мартин Кьониг от 60-те години  "Гласове и картини от България 1966 - 1979 " стават достъпни за българската публика през 2006 година. Същата изложба бива показана в  Културния център на Чикаго, разположен до Милениум парк - за първи път културата на България попада във фокуса на неговите зали, през които  преминават милиони туристи от цял свят.

Дължа изключително много на Иво Хаджимишев за осъществяването на тази изложба, признава американският фолклорист. Неговото желание било да публикува в някое издателство  своите снимки от изчезналия свят на някогашна България, но българският фотограф се заел да организира изложбата в Националната галерия.  Интересът бил невероятен. Много хора са допринесли за моето успешно общуване с българската култура, признателен е американецът. Екземпляри от луксозното издание на неговия дългогодишен труд вече могат да се намерят в Историческия музей и Държавния архив в Смолян. В него са и уникалните снимки на Валя Балканска от деня на записа на "Излел е Делю хайдутин". Към книгата има и диск с направените преди 43 години фолклорни записи. Изследователят и изпълнителката на "космическата" песен оставиха своите автографи в изданието. Двата екземпляра могат да бъдат разгледани от посетителите на двата института за съхраняване на историята.
www.marica.bg  Автор: СМОЛЯН, Славка РАДИЧЕВА
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Старото Кино

СЕНЗАЦИИ

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg
За допълнителна информация тел +359897650670

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Посетители гледат в момента

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670