Зайченцето бяло цял ден си играло в малката горичка с една сърничка Вече се стъмнило Слънцето се скрило Зайчето разбрало Че е закъсняло Хукнало да бяга Както му приляга Но в тъмнината Сбъркало следата Седнало да плаче Малкото юначе На кого да каже Път да му покаже Ей в тъмнината С лампичка в ръката Малката светулка На щуреца булка Зайчето видяла Пътя му огряла Отишло при зайка Свойта мила майка.
........................................................................................................
Питат ли ме дей зората ме огряла първи път. Питат ли ме дей земята / що най-любя на света.  Тамо аз ще отговоря де се белий Дунав лей, де от изток Черно море  се бунтува и светлей.  Тамо де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава / из Тракийска равнина.  Българио драга мила земя пълна с добрини, земя що си ме кърмила  моя поклон приеми.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив