Централна гара София. Обичайният шум и гарова суетня. Студено е. Двете момчета стоят с ръце в джобовете под гаровия часовник. Часът и времето са малко необичайни за интимни срещи — единадесет преди полунощ, но на гарата и пред Нова година едва ли някому прави впечатление това. Не се чува разговорът им, но има някаква нерешителност в жестовете, в лицата им, която малко по малко се превръща в страх. Единият вади шише, отпиват на едри глътки. Може би, за да се стоплят, може би, за да не се страхуват… Съмненията ще ги съпътствуват до момента, в който алкохолът ще им върне куража. Половинката ракия ще свърши своето. Упътват се към спирката на трамвая, който ще ги отведе до набелязаната цел. А тя е Заводът за металорежещи машини.
Двамата познават обстановката. Те работят в този завод. Нешко е шлайфист, а Асен — стругар. Всеки ден идват в завода, работят, обядват в стола, изпиват по чашка кафе в барчето, срещат се с колеги. Но сега целта им е друга.
Двамата се прокрадват покрай оградата, прескачат я, влизат в двора на завода, насочват се към търговския комплекс. Обикалят, търсейки пролука, през която да проникнат вътре. Намират открехнат прозорец. Един подир друг се вмъкват. ‘
Из протоколите на следствието
Разказът на Асен:
„Влязохме. Започнахме да разбиваме подред вратите, тъй като бяха заключени.В една от стаите разбихме едно бюро, от него взехме връзка с ключове. Упътихме се към вратата на стълбището. Започнахме да изпробваме ключовете, но нито един не ни свърши работа. Захвърлихме ги и продължихме да разбиваме. Проникнахме в кафенето. Оттук вече беше лесно. Магазините в търговския комплекс са отделени един от друг със стъклени витрини. Започнахме да чупим последователно: витрината на магазина за хранителни стоки, на магазина за трикотаж, сладкарницата, аптеката… Попитах Нешко няма ли да ни чуят пазачите. Той ми отговори да бъда спокоен. Пазачите спели. Знаел това със сигурност, защото веднъж, когато бил дежурен в завода, ги видял, че правят само една обиколка и после си лягат. Никой не пазел завода.
Заехме се с касите. Оказаха се полупразни. В магазина за хранителни стоки от всички каси събрахме 60 лева. В другите каси не знам колко е имало. Нешко тъпчеше парите бързо-бързо по джобовете си. Нямахме намерение да разбиваме и аптеката, но аз си порязах крака на едно стъкло и трябваше да се превържа. От аптеката аз взех бинт, а Нешко пребърка касата.“
Разказът на Нешко:
„Много исках да имам касетофон, а нямах пари. Мислех си за него ден и нощ. Накрая реших да открадна. Говорехме преди това с Асен, той все ми отказваше. В деня, преди да се случи това, бях обмислил всичко. Сигурен бях, че най-безопасно и лесно ще бъде, ако проникнем в търговския комплекс на завода. Дори си изчистих гардеробчето, за да оставяме там откраднатите вещи. Освен парите от касите и касетофона взехме и един портативен телевизор „Юность“ за Стефан.“ Стефан е добър приятел на Нешко и негов съученик. Той има дом, жена и бебе. Нешко живее у тях, защото е от Бяла Слатина и още няма постоянен адрес. Чувствува се задължен на Стефан. Веднъж в разговор Стефан споделя, че иска телевизор, за да може да гледат в къщи новогодишната програма. Нешко иска да услужи на приятеля си, но как ще стане това без пари? Лесно е да се досети за какво намеква. Още повече, че те двамата са имали безуспешен опит да се снабдят с касетофон пак „по вечерно време“. Но дежурният милиционер не спял, чул шума от счупената витрина на магазина и осуетил „покупката“. И така Стефан също влиза в делото като подсъдим. Той не може да избегне обвинението. Нищо, че не е участвувал пряко в обира. Той не участвува, но мълчаливо после взима от гардеробчето на Нешко новичкия портативен телевизор и се радва на „подаръка“.Подсъдимите са трима: Нешко Цветков — 20-годишен, осъждан два пъти като непълнолетен и с присъда от година и три месеца след пълнолетието си; Асен Такев — 19-годишен, неосъждан, и Стефан Петров — 20-годишен, с една условна присъда за кражба на гума с джанта, която трябвала на зет му.
Три млади момчета, приятели и колеги. Какъв е резултатът от нощната им акция? Откраднатите пари и вещи са на стойност 1149 лева и 97 стотинки. В тази сума влизат и телевизорът „Юность“ на стойност 320 лева, и радиокасетофонът „Веф-Сигма“ на стойност 340 лева, и намерените пари в касите.
Съдът осъди Нешко Цветков на две години и шест месеца лишаване от свобода, Асен Такев на година и шест месеца и Стефан Петров — на една година лишаване от свобода.
Тримата ще изтърпят наказанието, но защо трябваше да се случва това? Сигурно и те сега си задават този въпрос. Парите са възстановени. Витрините са поправени, откраднатите вещи — върнати. Търговският център в Завода за металорежещи машини отново приема работниците на завода. Не може да се върне назад само наказанието, което тримата ще трябва да понесат. От колеги в завода те стават само поради лекомислие — съучастници в престъплението.
Сп. „Общество и право“, 1985 г.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта