Правец е с дълбоки исторически корени. Селище, сгушено в източния край на Ботевградската котловина. Спомените ми са от началото на 40-те на двадесети век. Още тогава имаше детска градина, настанена в стаите при църквата. В основното училище се учеше до трети (сегашният седми) клас. Учителите бяха добросъвестни хора, които учеха и децата, и възрастните в стопанския живот. В селото имаше четири обществени сгради – общината, медицинската амбулатория, училището и църквата. Улиците и дворовете бяха кални.
По-голяма част от жителите живееха тук и целогодишно се трудеха в селското стопанство. Една част от хората бяха на гурбет из страната. Работеха като миньори, бозаджии, млекари и други занаяти. Тукашните земеделски стопани с неимоверен труд обработваха с животинска тяга и ръчно не особено плодородната земя. Косенето на ливадите се извършваше ръчно. В Правец традиционно се отглеждаха прасета за продажба. Отглеждаше се и копринена буба. Подготвени жени точеха свила от тях. Произвеждаше се и захарна тръстика – от нея се изваряваше петмез – така наречения мед от тръст. Захарта по това време беше крайно дефицитна. Най-тежко беше положението на жените. На тях лежеше цялата домакинска работа. Обслужване на добитъка, готвене, месене, пране, предене, тъкане и отглеждане на децата. Младите майки, след като свършеха сутрин домашната работа, вземаха торбичката с оскъдната храна, задяваха детето с цедилото, вземаха люлилата и отиваха на нивата.
Електричество в Правец имаше от 1943 г., но държавни предприятия нямаше. Частни занаятчии имаше от всички професии. Общинското ръководство се състоеше от кмет, секретар-бирник и пъдар, който с барабан известяваше новините и разпоредбите на властта.
След 9 септември 1944 г., по време на Втората световна война, на фронта имаше и много правчани. Тогава жителите на селото, най-вече жените, приготвяха дрехи и други необходими неща и ги изпращаха на фронта за войниците. След войната и  държавата, и в Правец положението беше тежко. Нямаше храна, облекло и други стоки от първа необходимост. Хората, и особено младите, организирани в бригади, се включиха с ентусиазъм във възстановяването на страната. Бяха одържавени основните производствени средства. Беше кооперирана земята. Създадоха се работни места за всички хора. Правец имаше късмет, че тук бе роден Тодор Живков, който оглави държавата през 1956 година. Главно под негово ръководство и в държавата, и в Правец в продължение на 45 години се извърши огромно строителство. Изградена беше една нова България и един нов Правец. Извърши се и културна революция. Правец стана град и е това, което виждаме сега.
Христо ХРИСТОВ-Референта, Правец :nabore.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта