Писна ми да чета по вестниците за Черната и Бялата Златка - няма нищо за обикновените хора

Прославеният в миналото строител монтажник и герой на соцтруда Георги Карауланов наскоро навърши 83 години. Той е участвал е в градежа на Азотноторовия завод в Димитровград, „Марица изток“, „Кремиковци“, заводите в Троян и Ловеч, столичната зала „Фестивална“, новата сграда на радио „София“, 25-етажния Дом на профсъюзите и други обекти. След това няколко години наред е секретар на ЦС на българските профсъюзи.
Отдавна Карауланов е пенсионер, но често изразява гражданската си позиция по много въпроси.

 Днес бившият строител смята, че са дошли лоши времена за България. Него го боли от лицемерието на капиталистическо общество, в което живее народът.  „Мразя това общество от душата си, защото то убива хората, отнемайки им правото да се трудят, и то заради една мръсна печалба. Може предишното време да го смятате за панаир заради разветите знамена, но хората тогава работеха и никой не чакаше да му харижат нещо, с което богаташите да си измият гузната съвест”, споделя днес Карауланов.
Героят на соцтруда обича да разказва една стара история. С карикатуриста Борис Димовски били големи приятели. На един пленум на ЦК на БКП, се обсъждал въпросът за фуража, който не достигал. На пленума царяло пълно празнословие. Накрая приели документ - програма на ЦК за задоволяване потребностите на животните. На другия ден вестник „Труд“ излязла карикатура на Димовски - дръглива крава,

Ребрата й се броели като клавишите на акордеон.

Кравата гледала с големи тъжни очи стопанина си, а той, набол директивите на партията, й ги давал за храна. Кравата обаче не яде тезиси, а яде сено, нали, казва с усмивка Карауланов и допълва, че и днес има много глупости - пробутват ни разни щастливи кокошки, правите краставици, трябвало да кривите и т.н.
Днес България е като пустиня, всичко е разграбено и сринато, жалва се в интервютата си бившият секретар на ЦС на профсъюзите. Според него днес синдикатите на пазят правата на работниците. Днес собственикът на фирма само ако разбере, че си разговарял с някого от профсъюзите или синдикатите, ще те изхвърли веднага от работа. За какъв морал става дума, възмущава са Карауланов.

Соцгероят не харесва и днешните вестници:

Във вестниците пишат много лошотии. Омръзна ми да чета за Черна Златка, за Бяла Златка и разни търгаши,  това са циреи.
Днешният пенсионерски ден на Георги Карауланов минава в пазаруване по магазините, “управление” на прахосмукачката, простиране на прането, миене на чинии, и разбера се, хубавите моменти с правнучката му Яна.

Аудиенция при Живков

Веднъж Карауланов се върнал от Турция след участие в конгрес на турските профсъюзи. Премиерът Сюлейман Демирел в приветстветствието си към конгреса призовал турците, където срещнат комунист, да го убиват. Демирел споменал, че подобен призив от Кемал Ататюрк имало в края на тридесетте години на ХХ век. Преводачът на Карауланов казал, че Ататюрк не е казвал такова нещо.
Българинът се изправил на трибуната на конгреса и казал: "Г-н Демирел, искам да знаете, че аз съм комунист и мое право е да знам какво ще правите с мен? Думите, които приписахте на великия Кемал Ататюрк, не са казвани никога от него.” Демирел напуснал залата мигновено, а конгресът аплодирал Карауланов. Когато героят на соцтруда се прибрал в София го извикал в кабинета си Тодор  Живков. Като чул за скандала, който се разиграл в Анкара бай Тошо се смял много.
Източник:.nabore.bg





РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив