По време на социализма бях водещ и коментирах манифестацията на 24 май – денят на българската просвета и култура. След завършването й, неочаквано първият секретар на партията ме извика - явно не беше в добро настроение.
- Сега ще ти разваля празника! Защо пуснахте песен на Лили Иванова? – попита ме той.
Наистина беше изненадващо. Нямаше нищо лошо да се пусне от техниците песен на естрадната прима. Да, обаче той имал някакво по-специално отношение към естрадата. Смятал я е за нещо упадъчно, както днес се гледа на чалгата.
На всяко действие има противодействие! Веднага намерих начин за контраатака.
-Вие знаете ли колко много обичат в Съветския съюз Лили Иванов - попитах го аз. – От Ленинград получих писмо от комсомолска активистка да й изпратя плоча на певицата – отвърнах импулсивно и улучих десетката.
Секретарят ме изгледа учудено, но нямаше как да реагира, освен с думите:
- Хайде, тръгвай. Все едно не сме говорили.
Така се разминах с неприятностите. Помогна ми отношението към големия брат към нашата Лили.
Автор:Ангел НИКОЛОВ,Исперих
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив