Тодор Живков с жена си
Мара Малеева
Пълна мистерия обгражда брата на Тодор Живков, за когото се знае малко или почти нищо. Абсолютно всички, които са го познавали, макар и бегло, реагират по един и същи начин:

"А, за бай Георги ли питате? Добър човек беше. Ама защо се интересувате от него? То няма какво да се каже. Не е бил нито член на ЦК на БКП, нито някакъв ръководител. Беше съвсем обикновен човек."

Тайната се заплита и от факта, че него никъде го няма из снимките на Живков. Нито се появява на общи детски фотографии, нито впоследствие като възрастни. Дори в музея на Правец и в дома на Живкови няма изложена негова снимка. Фигурира само като име.

Според бившия шеф на 6-ти отдел на 6-то управление на ДС Димитър Иванов цялата секретност около брата на Живков има сериозно обяснение.

Просто той работел на някакъв свръхтаен щат

и не е трябвало да се показва на светло

"Когато беше в София, не стоеше в официалните сгради на институциите, а в някаква конспиративна квартира. Имал е тайна мисия. Ясно е, че при тези обстоятелства няма да ходи на манифестация да го виждат хората и да го снимат. Макар че аз нямам лични впечатления, познавам го съвсем бегло", коментира Димитър Иванов пред "168 часа".

В родния си Правец Георги Живков също рядко се мяркал, разказват местни хора. Отивайки там, той странял от съгражданите си, държал се строго протоколно - поздравявал и не се задържал да приказва надълго с правчани. Все бързал по работа. Бил твърде сериозен, не обичал да се смее и да се шегува като бившия Първи.

През 2011 г. Дамян Дамянов, син на бившия председател на Народното събрание Райко Дамянов, заяви, че Тодор Живков е криел брат си от обществото. Според него този въпрос си оставал загадка не само докато Тато е управлявал, но и през 90-те години.Ексръководителят на страната избягвал да говори за роднините си. В издадените през 1997 г. мемоари бившият Първи споменава брат си Георги единствено с факта, че има такъв. За него няма никаква друга информация. Това става по повод погребението на заболялата от холера негова сестра.

"Бяхме трима на родителите си - аз, брат ми Георги и Пенка. Пенка напускаше завинаги къщата ни и я отвеждаха на селското гробище. Нямаше да видим как потъва в земята, защото ни оставиха у дома, но потресението ни не беше детско. По-късно чуех ли думата “холера”, пред очите ми изникваше сестра ми и трополящата каруца, която я отнемаше от нас. Не сме разбирали навярно, че е завинаги, но плачехме горчиво", пише в мемоарите си Тодор Живков. По-късно се ражда и другата му сестра - Цветана.

Георги Живков е работил като касиер-счетоводител

в посолствата на България в Будапеща, Берлин и Берн. Дори не е бил шеф на финансово-стопанския отдел, както се е водело тогава счетоводството и домакинството в мисиите, а обикновен чиновник, разказват запознати. Завършил финансово училище. В кореспонденцията между мисията на България в Швейцария и Министерството на външните работи по времето, когато Георги Живков е бил счетоводител там, няма нито един документ, изпратен или подписан от него. Или поне така изглежда в незасекретения архив на МВнР.

Дали има нещо от тайната кореспонденция, няма как да стане ясно, защото достъп до нея имат определени хора. А защо Георги Живков е бил изпратен на служба в чужбина, има две версии. Според едната - за да бъде далеч от прочутия си брат и да не му създава проблеми. Със сигурност той е човекът, който от най-ранна детска възраст познава Тодор Живков и знае факти и обстоятелства за него, разгласяването на които са могли

да окажат влияние по някакъв начин на общественото мнение

От друга страна, втората версия е, че все пак в чужбина не са се изпращали случайни хора, а по-скоро доверени на властта. Според някои Георги Живков е бил дори нещо като касиер на целия дипломатически корпус и е отговарял за отчетите на финансите на мисиите.

Кое от това е вярно, вече никой не може да каже.

Тази година обаче близките на бай Георги празнували 100-годишнина от рождението му. Това се случило на 12 януари. За да почетат юбилея и паметта на баща си, синът му Христо и дъщеря му Маргарита се събрали заедно със семействата си. Домакин по старшинство бил племеникът на Тодор Живков.

"Какво да ви кажа за баща ми. За мен той беше един трудолюбив, скромен, добър човек. И това е нормално. Но за обществото не е имал някаква значителна социална или политическа роля", разказа синът му Христо, който в момента е служител в държавна институция. Двамата братя като характер и поведение били несравними. Физически имали известна прилика, познавало се, че са роднини. Братът на Живков бил среден на ръст, възпълен, разказват хора, които са го виждали в последните години от живота му. "Не може да се говори дали двамата Живкови са били еднакви. Единият е бил държавен глава в продължение на 32 г., а другият -

обикновен държавен служител

Давам си сметка за това, макар и да става въпрос за баща ми. Ролята на двамата е съвършено различна", допълни Христо Живков. Това обаче не попречило на брата на Тато да бъде удостоен със званието активен борец срещу фашизма и капитализма навремето. Заедно с бившия Първи участвал в антифашистката съпротива, но не е бил партизанин в местния отряд "Чавдар".

Георги Живков починал няколко месеца преди промените

- на 4 януари 1989 г., 8 дни преди да навърши 75 г. Поради малката си разлика - само 3 г., с Тодор Живков били близки още от деца, но поради ангажиментите на Тато в БКП и в Държавния съвет не са се срещали всяка седмица по братски да си приказват.

"Нямаше как да поддържат постоянно връзка. Виждаха се, когато чичо ми имаше възможност", разказа още Христо Живков. Баща му не искал да притеснява бившия Първи и затова изчаквал той да му се обади, когато бил по-свободен. В повечето случаи известният сред приятелите си като бай Георги ходел на гости на брат си в резиденциите или в кабинета му в Партийния дом. В много малко случаи Тато лично е посещавал дома на Георги Живков. Съседи на Живков-брат разказват, че са засичали колата на бившия партиен ръководител пред кооперацията си срещу І английската гимназия в София, когато ходел на гости на бай Георги. Служителите от УБО се качвали заедно с Тодор Живков, защото той бил на постоянна 24-часова охрана.

През всичките години братът на бившия Първи е бил в сянката на прословутия си роднина и не е имал амбициите да бъде на по-висок пост, твърдят хора, които го познават.


"Бай Георги не правеше кариера заради Тодор Живков, за да не станат процесите в държавата много семейни", коментира бившият съветник на Тато Костадин Чакъров. Когато брат му се разболял и бил приет в болница, Живков зарязвал партийните дела и често ходел да го види как е.

"Една сутрин на оперативката в Партийния дом го гледам, че нещо хич не е в настроение. Беше замислен, разсеян, не внимаваше много в разговорите и информацията, която се поднасяше. Чудех се какво ли му е, докато той в един момент сам не изплю камъчето. Стана, разхождаше се и докато гледаше през прозореца, въздъхна тежко и изпъшка: "Брат ми си отива. Лекарите са категорични." Бай Георги почина няколко дни по-късно", разказва Костадин Чакъров. Той признава, че не е виждал често брата на Живков. Успял да го зърне само веднъж, и то било в голямо стълпотворение от хора - на погребението на Людмила Живкова. Показали му го в тълпата.

"Нямам кой знае какъв спомен за него, единствено се сещам, че визуално си приличат", казва Чакъров.

За живота на Георги Живков не се знае много

Пред съветника си Тодор Живков споменавал, че в първите години след 9 септември 1944 г. брат му, понеже бил финансист, е работел по Закона за борба със спекулата. Документът е приет още същата година и поставя таван на цените на основните хранителни продукти, които са били увеличени много след бомбардировките над София. Освен с храна спекула е имало в големи размери и със злато. Новата власт конфискувала много накити и златни предмети - къде на истински собственици, къде на мошеници. "Бай Георги се заел да описва всичко, което е иззето от спекулантите. Покрай суматохата много хора са се опитвали да продават злато и активи. Но той бил натоварен да инвентаризира и да предаде всички предмети по списък. Въвел отчетност до последното диамантено камъче и до последния пръстен. Бил е част от специална комисия в БНБ, която описала всичко, което е иззето", разказа Костадин Чакъров.

Племеницата и мъжът й били първи седесари

Дъщерята на Георги Живков - Маргарита, е лекарка в Правителствена болница. Мъжът й пък е хирург в Медицинска академия.

Най-странното било, че въпреки семейството, в което тя отрасла, когато дошъл 10 ноември 1989 г., жената станала върл привърженик на СДС.

"Докато сините бяха партия, двамата с мъжа си бяха първи седесари. Как се случи това, не знам. Дали е някаква реакция срещу чичо й, или под влияние на съпруга си мина на страната на СДС, не е ясно", коментираха запознати.

Маргарита Г. Живкова фигурира в списъка по дело номер 1 срещу Тодор Живков, заведено веднага след промените, като получила апартамент в столичния кв. "Изток" по личното разпореждане на бившия Първи. Делото се точи години наред, но накрая той беше оправдан.

Бай Георги извикал пожарната, за да спаси заклещила се в клони котка

Очевидно обаче уредеността на Швейцария е липсвала на бай Георги в България и той се възмущавал от нашия начин на работа. Един ден, вече пенсионер в София, но докато на власт все още бил Тодор Живков, брат му, разхождайки се, забелязал една котка, която се била качила на дърво пред неговия блок в столичния кв. "Изток". Горкото животно се било заклещило и не можело да се спусне. Бай Георги го съжалил и решил да му помогне. Обадил се на пожарната да изпрати кола да спаси котката, така както бил свикнал в Швейцария. От службата го насолили, че за такава дреболия няма да включват сирените и да изпращат коли и общо взето, му казали да си гледа работата. Бай Георги бил възмутен до дъното на душата си, че на никого не му пука за животните. Много се ядосал, че в Швейцария веднага щяла да дойде пожарната, а у нас не си мърдат пръста. Но не казал на дежурния, че се обажда братът на Тодор Живков. Вероятно пожарната е щяла да изпрати кола, ако е знаела кой подава сигнала.

Сестра му Цветана цял живот била домакиня

Сестрата на Живков Цветана пък била най-малката. Тя се родила, след като предишната му сестричка Пенка починала.За нея бившият Първи споменал веднъж пред съветника си Костадин Чакъров. И то чак след 1989 г. Когато започнали да връщат земята на бившите собственици, и неговото семейство трябвало да получи парчета. Бай Тошо се засмял в типичния си стил:

"На тези години станах кулак. Паднаха ми се 3 декара в Правец. Ще взема да ги дам на сестра ми да се занимава с тях, тя да ги обработва", казал Тато.

Цветана цял живот била домакиня, не е работила нищо, разказват нейни познати. Живеела в Правец. Дъщеря й Яна е била директор на културния център на България в Прага. Другата й дъщеря - Христина, била инструктор в международния отдел на ЦК на БКП.
Сима Владимирова  168chasa.bg


0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта