Животът не е само икономика и политика. Дори успехите на една нация да са значителни в тези две сфери, „перлата в короната” си остават спортните успехи. Колкото и една държава да доминира в геополитически или военен план, тя никога не изпуска шанса си да го демонстрира на зеления терен, тепиха или тенис корта. В следващите редове искам да представя на читателите, метода донесъл част от легендарните спортни успехи на Народна република България. Важното в случая е, че освен в родината ни, тази тренировъчна система, в последствие е използвана в много чужди страни и спокойно може да се причисли към българските постижения намерили отражение далече зад пределите на страната.Методиката,  се нарича „ранна специализация”пише socbg.com. Тя в същност е част от по – глобалната концепция на адаптацията, залегнала в основата на високото спортно майсторство. Адаптацията е процес, при който организма се поставя под  високи натоварвания, дозирани постепенно, след което му се предлагат отлични условия за възстановяване. Така му се дава възможност да повиши работоспособността си в граници близки до генетичния потенциал на атлета.
Няма как да говоря за спорта в България, да споменавам успехи и да подмина името на Иван
Абаджиев. Още повече, че метода, за който пиша дължи популярността си изцяло на него. Казвам „популярност”, а не „откриване” , защото ранната адаптация е открита и използвана още в древността. Пример е Спарта, където децата са обучавани в атлетика и военно изкуство, още от предпубертетска възраст. Иван Абаджиев, „папата на щангите” е този, който официално го въвежда в професионалния спорт и освен това научно доказва неговата полза, използвайки целия арсенал на спортната наука – химия, биология, биохимия, биомеханика и др..Иван Абаджиев е роден на 12 февруари 1932 г. в град Нови пазар. Започва да тренира вдигане на тежести през 1953 г. в категория до 67,5 кг. В тази категория участва на световното първенство в Мюнхен през 1955 г. През същата година завършва Висшия институт за физическа култура (днес Национална спортна академия). На световното първенство в Техеран извоюва сребърен медал (1957). Последното му състезание е на Летните олимпийски игри в Рим през 1960 г. От 1969 г. е треньор на националния отбор, който води близо 30 години с известни прекъсвания. Първият му успех е на европейското първенство във Варшава през 1969 г., като отборът завоюва два златни медала.  През 1990 г. избран за народен представител във 7 Велико Народно събрание, което напуска в същата година по своя молба. Получава високи държавни награди. Доктор хонориус кауза на Националната спортна академия. Обявен е шест пъти за най-добър треньор на България, а през 2001 г. е обявен за треньор на страната на ХХ век.Преди Абаджиев да поеме националния отбор като старши треньор, българските щанги са без точки и се класират в световната ранглиста просто на база участие. На европейското първенство във Варшава през 1969 отборът на Абаджиев завоюват два златни медала, последвани от сребърни на световното. Следва висока оценка и признание – директива от ЦК – всички спортове да минат на двуразова тренировка. А двуразовата тренировка е патент на Абаджиев, отричана до този момент в българския спорт. Две години и половина по-късно на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. българските щангисти печелят три златни и три сребърни медали. Получават общо 38 точки и отборно са на първо място. Следват години, десетилетия на успехи – многобройни шампиони и медалисти. На олимпиадата Москва през 1980-та българският отбор по вдигане на тежести е на второ място. Абаджиевите медали през годините са: 10 олимпийски, 59 световни, 79 европейски. И над 450 подобрения на световни рекорди – една невъобразима цифра. Негови възпитаници (Халил Мутлу, Наим Сюлейманоглу) носят 5 титли и на съседна Турция, след като са напуснали Абаджиев.Нека да навляза малко в детайлите на неговата методика. Иван Абаджиев прави първата революционна крачка, разчиствайки тренировъчния процес от всички излишни и нефункционални упражнения, нямащи отношение към основните движения във вдигането на тежести – изхвърляне и изтласкване. По информация, която имам от учебници от
НСА до това време в съветската и съответно българската спортни школи са използвали набор от над 20 различни упражнения, за да развият качествата на тежкоатлетите си. „Старшията”, орязва тези от тях, които смята за ненужни, при изпълнението на състезателните елементи. В крайна сметка остават само няколко, които представляват основните съставни единици на изхвърлянето и изтласкването.Треньорът не веднъж изнася лекции и дава интервюта, като много често обяснява, че неговата програма не е лудост, а си има напълно обосновани причини за това, което тя представлява. Той предоставя своите изследвания на така нареченият „протеин на паметта“. За да се разбере всичко това, трябват малко пояснения: Абаджиев казва, че когато се направи едно повторение с максималната възможна тежест, капацитетът на мускулите се задейства на 90%, но ако това упражнение се повтаря стотици пъти, то мозъкът помага за запомнянето му и така мускулите изстискват 97% от своите възможности, тъй като невроните се укрепват и се получава по-голяма сила на мускулните влакна. Това става с ежедневни опити за вдигане на максималната възможна тежест от всеки състезател, тъй като така ДНК и РНК започват да синтезират повече протеини, които „ремонтират“ мускулите. Обикновено, по света се прави същото, но само по веднъж на ден, но Абаджиев казва, че така мускулите не могат да привикнат и не работят при максималния си капацитет. Това е причината, неговите момчета да правят опит за вдигане на максимална тежест по четири пъти дневно. Неговият модел на тренировка противоречи на приетия метод на руснаците, в който има периоди на пълна почивка без никаква, след което се прави подготвителна фаза. Абаджиев обаче твърди, че това е напълно излишно, тъй като така се задействат други системи на организма и по този начин се губи ценно време, в което да се увеличава силата на щангистите.Старшията твърди, че неговият метод развива всички системи в организма наведнъж. Чрез манипулирането на тренировъчната среда, интензивността на обучението и начина на възстановяване, цялото тяло започва да работи в синхрон и по този начин се получава увеличаване на силата.
Тук, в отделен абзац ще поясня, защо метода се нарича „ранна специализация”. В повечето страни няма точно определена възраст за започване на тренировките във вдигането на тежести, но все пак има някакви минимални прагове, които треньорите спазват. В Русия например, младежите могат да започнат своето обучение когато навършат 14-15 години, в Германия – около 16 години, а в България, тази възраст е само 13 години. И тук говорим за сериозни тренировки при българите, а иначе началната подготовка започва при едва навършени 10 години. Това предизвиква възмущението на световната общественост. На Абаджиев обаче, мнението на хората не го интересува и неговите момчета започват да свалят световните рекорди при мъжете, още когато са били на 17-годишна възраст.Когато фактите говорят и боговете мълчат: Под ръководството на Иван Абаджиев, спортистите ни стигат до 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски титли и множество сребърни и бронзови медали във вдигането на тежести.
Както и в предишните си статии и тук няма да пропусна да споделя собствените си мисли, свързващи статията с характерните особености на режима, по време на който тези успехи са постигнати.
Преди всичко, страната води политика на спортно развитие, насочено към високи състезателни постижения. В цялата държава, в по – големите градове, са създадени спортни училища. Там се „произвеждат” спортисти, чиято единствена професия в бъдеще, ще бъде да носят медали. Това дава огромна база за кадри на националните гарнитури, които избират между стотици младежи и девойки, предварително обучени от квалифицирани треньори. Тези интернати освен всичко са и подходящи за хора, чиито семейства са със скромни финансови възможности, тъй като предлагат пълен пансион.Това е добра възможност за реализация на хора, които при друга политическа система, биха останали не само извън трудовия пазар, а и дори извън обществото.
Образованието и цялостната грижа за младежта са централизирани. Това дава възможност да добра планировка и по – мащабни дейности по развитието на подрастващите. При наличието на адекватна стратегия, кадрите създадени за нуждите на спорта и науката, могат да бъдат разумно „дозирани” и навреме пренасочвани.
Ръководните кадри в спорта стимулират новостите и макар и с известни резерви, позволяват на Абаджиев да работи и докаже своя метод на практика. Цялата държава точно в този момент е в подем и го демонстрира чрез спорта. Получава се противопоставяне с господстващата съветска школа, като на 2 пъти (Москва’80 и Сеул’88) тя почти губи на спортния подиум. Тук на свой ред в спорта се намесва политиката и папата на щангите е принуден да сдаде короната си, след скалъпени допинг скандали.
Използвани са материали от bb-team.org и framar.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта