Преди  построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. там  функционира клапов мост със същото име. Старото съоръжение е с подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система „Шерцер“ изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина.Трафикът е бил изключително активен – морските съдове влизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите. Преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за морските вълци. С цел намаляване на риска от сблъсък в моста, в канала били поставени специални отбивачи – железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.
Според статистиката през клаповия Аспарухов мост за 7 години (от 1968 до 1975) преминават 4485 кораба. Каналът е тесен, минаването на корабите под моста също е свързано с рискове, затова всеки морски съд, който се насочи по този маршрут, задължително се придружавал от български пилот, който насочвал капитана и рулевия. По това време шеф на портовия флот и пилотската дейност на пристанище Варна е капитан далечно плаване Никола Стоянов. По думите му той многократно искал мостът да се осигури допълнително и минаването на корабите по канала под него да стане по-безопасно. Властите му отговорили, че допълнителните съоръжения, които трябва да изградят на Аспаруховия мост, ще струват непосилната сума от над 4 милиона лева, а и от 1973 год е в ход градежа на новия мост, който е открит три години по-късно.  До тогава мостът продължил да функционира по старому, като морските капитани открито си говорели, че е въпрос на късмет да прекараш кораба си под Аспаруховия мост. В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро, както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 минути пилотът докладва по радиостанцията: „ Съборихме Аспаруховия мост!”
Диспечерът не може да повярва на чутото. Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всички комуникации между двата бряга. Спира корабоплаването, автомобилния транспорт и пътя на хората. Близо месец кварталите „Аспарухово“ и „Галата“ остават напълно откъснати от Варна. Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка между базата на „Петрол” и страната, от нея заводите очакват ежедневни доставки на течни горива. Налага се компромисното и твърде рисковано, макар и временно решение: танкерите да акостират на сухотоварното пристанище Варна, което не само е в разрез със световната практика, но и крие сериозни опасности за сигурността на варненското население.
Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постышев”, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби. Вестта за катастрофата бързо стига до Варна и там мълвата доукрасява инцидента – „целият екипаж начело с капитана били пияни,“ с тях се напил и българският лоцман. Оказва се, че никой не е близвал алкохол.Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си делник и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне. Милицията не успява да въдвори ред. Всички са недоволни, а вече се свечерява. Междувременно доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата. Един от милиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си, за да спре народа да се качват повече. Хаосът нараства.
Подгизналите и премръзналите варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа. В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро. В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.
Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.
През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват.Той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост – естакада. Това става на 8 септември 1976 г.Сагата с инцидента обаче продължава с лицата, които носят отговорността за него. Разчува се, че тогавашният първи секретар на Окръжния комитет на БКП и фактически ръководител на Варна и Варненски окръг  Тодор Стойчев, вече наредил лоцманът, който е насочвал „Павел Постишев“, и началникът му капитан Никола Стоянов да бъдат предадени на прокуратурата.
Тръгват прибързани обвинения срещу Стоянов и той се чуди откъде още ще дойдат ударите срещу него. Пишат се доклади и безкрайни обяснения за всички инстанции, сянката на прокурорското разследване виси над шефа на портовия флот. Капитан Стоянов пише обстоен доклад за фаталното събаряне на Аспаруховия мост. Фактите в него говорят много.Причината за инцидента се оказват бавните реакции на кормчията на подаваните команди, заради което не успява да отклони успешно носа на кораба от отбивача преди клаповия Аспарухов мост. Капитанът на кораба пък  не успял да даде адекватни заповеди на екипажа и носът на „Павел Постышев” се забил в моста. От последвалите два последователни удара в отбивача (отначало – в областта на носа, а след това – в областта на кърмата на кораба) и невъзможността даденият заден ход да погаси инерцията на плавателния съд, „Павел Постышев”се насочва към моста и с челен удар тарани моста в най-уязвимата му част – страничната. Мостът е съборен веднага. За да е подкован добре в доклада си, капитан Стоянов припомнил на разследващата комисия, че и преди под Аспаруховия мост много рисково са преминавали корабите „Бени Саф“, „Стефан Караджа“, „Вола“, „Цанко Церковски“,пасажерския кораб „Варна”. Всички те са били на косъм от катастрофата…
Стоянов припомнил на шефовете си и още един скандален факт. Преди месеци той бил принуден да разреши преминаването по канала на 23-хилядотонния български   кораб  „Белмекен“, и то по настояване на самия транспортен министър. А това било в голямо нарушение на правилниците за безопасна навигация. От инцидента се заинтересували и хората на Държавна сигурност, които изглежда са разследвали и версията за евентуален саботаж.По всичко личи, че всички факти и аргументи, които капитан Никола Стоянов прилага в доклада си се оказват на място, защото в крайна сметка до съд не се стига и негативни последствия за двамата капитани също няма. Десетилетия след фаталното блъскане на съветския товарен кораб в стария Аспарухов мост капитанът описал своите тогавашни тревоги в мемоарите си „Морски преживелици в корабни аварии”.

От цялата работа пострадал само капитанът на “Павел Постишев“ – понижили го в длъжност. След инцидента той веднага е експулсиран в СССР. След връщането си в Одеса „варненският терминатор“ бил назначен за капитан на самоходна дълбачка на морското дъно, а 7 години след инцидента с Аспаруховия мост тежката ръка на съдбата се стоварва и върху Тодор Стойчев. Живков го сваля от всичките му партийни и държавни постове и го праща посланик в Букурещ.
Източник:http://senzacia.net  http://morskivestnik.com



0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта