Хомосексуалните прояви датират от дълбока древност. Те са съпътствали човечеството почти през всички общества – понякога съвсем открито и легално, но в повечето случаи прикрито и завоалирано, пише „Труд“.
В ерата на траките на първо място трябва да споменем за Орфей. След като загубил любимата си Евридика, според “Метаморфози” на Овидий (I век) Орфей се отдал на алкохолизъм и хомосексуализъм и този вид близост между мъжете станал част от тайнствата, в които участвали само мъже. А Йоан Стобей (V век) ни разкрива, че Орфей е научил за първи път тракийските мъже на истинска мъжка любов. Това и предрешило края му – тракийските жени го убили и отсекли главата му, задето извращавал мъжете им.
Според друг историк – Херодот, древните траки се съвкуплявали безразборно в пещера светилище на днешния гръцки остров Самотраки.
През Средновековието богомилите дават своя принос в развитието на гей културата по нашите земи. С техните вътрешнобратски сексуални практики е свързана етимологията на думата bugger в съвременния английски, която означава “содомизирам”. Според Оксфордския речник тя произлиза от латинското Bulgarus – “българин”, a причината е ересът на богомилите от XI в.
В годините след Освобождението на хомосексуализма у нас се е гледало като на нещо безкрайно лошо и опасно. Но все пак общата демократична рамка, която е обхващала българското законодателство по онова време, е възпрепятствала директните репресии срещу “меките китки” и те не са били преследвани и наказвани. Според тогавашния Наказателен закон от 1896 г. имало един-единствен текст за този вид разврат – член 216 за мъжеложство (педерастия) между лица по-възрастни от 16 години, както и за скотоложство (съвкупление с животни). Наказанието предвиждало лишаване от свобода в тъмничен затвор за “не по-малко от шест месеца”, което означавало, че за тези прегрешения съдът е вкарвал осъдения зад решетките не повече от 3 години.В началото на миналия век гей средите били предвождани от прочутия Кокон Харизанов, който имал забележителни изяви като актьор в някои български игрални филми, най-вече в “Нова България”. Той често посещавал най-известната столична бирария “Батенберг” до ротондата “Св. Георги”. Лятно време Кокон избирал маса срещу оркестрантите и си поръчвал халба бира. Харесвал едрия черноок барабанчик и му пращал по келнера кебапчета, дробчета, халби. Честичко го заглеждал, вдигал халбата за наздраве. Барабанчикът приемал само подаръците, но нищо повече.
Известни софийски хомосексуалисти оттогава били и Ванчо Швестера и Христинката. Друг представител на “лявото братство” бил Ферди – цар Фердинанд Кобургготски, изповядващ древното правило, “че жените били предимно за разплод, а момчетата за удоволствие”. В спомените си банкерът Атанас Буров заявява: “Фердинанд беше сексуален маниак. И едно недоразумение на природата. Той си беше педераст, но двуфазен. А в същото време таковаше и жени … Жена му от това умря, защото узна истината, но бе много късно. Тя искаше да се разведе, говоря за Мария-Луиза, но католическата религия абсолютно забранява разводите. И понеже в техния брак се бе намесил папата, тя не можеше да помисли за развод. А на всичко отгоре беше много грозна … отвратително грозна. С лоши зъби, усмивката й беше голяма. А имаше претенции да бъде красавица и светица… Залюби се с адютанта ротмистър Денко Бойчев и Фердинанд го обеси като куче… Мария-Луиза научи истината за Фердинанд и го удари на разврат. Започна да кръшка наляво и надясно. Нито едно от децата не прилича на никое друго. Борис е сух, слаб, кльощав като майка си. Принц Кирил ротмистър Бойчев го е правил, двете княгини са коренно противоположни и по характер и по маниер… Но Фердинанд беше болен на тема “неотразим красавец”, той се смяташе за такъв. И която жена погледнеше, тя трябваше да стане негова любовница. Най-малкото да преспи с него …”Първите гонения и чистки на обратните в България стават по време на управлението на професор Богдан Филов в периода 1940-1944 година, когато националсоциализмът е доминираща идеология в държавата. Педерастите и содомитите преди 9 септември 1944 г. са били наблюдавани от Нравствената полиция.
Още в първите години на соца отношението към тези хора следва утвърдената и категорична позиция на Сталинския режим в Съветския съюз. На тях се гледа като на “буржоазен остатък”, който предстои да бъде напълно и окончателно ликвидиран.
С приемането на новия Наказателен закон от 1951 г. и Наказателно-процесуален кодекс през 1952 г. се създава законова рамка за гонения срещу хомосексуалистите. Така в член 176 на НЗ се казва: “За полово сношение или полово удовлетворение между лица от еднакъв пол наказанието е лишаване от свобода до 3 години”.Срещу определени представители на културния елит в страната, обвинени като “меки китки”, се провеждат четири групови съдебни процеса – през 1961-ва, 1964-та, 1974-та и последният през 1981 г. Те са предшествани от сериозна “профилактична работа” от страна на ДС. Според донесенията на ДС през 1963 г. част от артистите от Музикалния театър се опитали да “завоалират” официалното си афиширане под формата на нещо, което в днешно време би било определено като гей парад. Става дума за шествие, което тръгва от Централна баня и стига до Горна баня. Участниците в него били облечени екстравагантно, някои от тях и като жени. Носели и кофа с вазелин. Привлечени от тяхната освободеност, към тях се присъединяват и много обикновени столичани. Отговорът от страна на властта не закъснява.
Проявата на софийските хомосексуалисти през 1963 г. е определена като “ярка и неприкрита проява срещу народната власт”, поради което режимът решава да им даде сериозен урок. През пролетта е организиран уникалният за цял свят групов процес срещу 28 хомосексуалисти. Сред тях са тогавашният журналист в “Студентска трибуна” Атанас Свиленов, импресариото на Емил Димитров – Васил Андреев, артистът Георги Парцалев, поетът и преводач Б. Георгиев и много други. Намерението на режима е да бъде задържан и един от най-популярните по това време поп изпълнители – Емил Димитров, но поради отсъствието му от страната в този момент, вероятно предупреден от съмишленици, му се разминава. Неговият текстописец и интимен приятел обаче Васил Андреев прекарва два месеца в тухларните в кв. “Иван Вазов”. “Разплитането на чорапа” отвежда ДС и към по-високопоставени в обществото фигури, какъвто е Чавдар Драгойчев, известен сърдечен хирург и син на видната функционерка на БКП Цола Драгойчева, което налага размерите на чистката да бъдат ограничени. Самата тя търси съдействието на Т. Живков за потулването на случая.
Оттогава е и митологичната фраза, изречена пред съда от обвиняемия комик Парцалев: “Какви хора сте вие, бе! Оправихте България, та седнахте с нашите задници да се занимавате!” След намеса от най-високо място не му е издадена присъда, но лично Тодор Живков до края на живота му го притиска да се ожени, за да се сложи веднъж завинаги край на интимните му грехове.Осъдените на 2 до 5 г. затвор са поставени при лек режим и полагат “общественополезен” труд в тухларните на Южния парк, а наред с това с тях са извършвани експерименти за “оправянето” им чрез инжектиране на мъжки хормони. Решението у нас да се проведе принудително лечение на педерастите е взето от ЦК на БКП. Канят се специалисти сексолози от Холандия. Въпреки че причината за сексуалната ориентация на човека е в мозъка, в началото сексолозите са смятали, че хормоните я определят, и следователно при хомосексуалистите те не са в ред. По време на опитите те са разделени на две групи. На едната група се дават мъжки хормони, а на другата – женски. Освен хормоналните инжекции “лечението” включва и хипноза, гледане на актови снимки между мъже, голи момичета, убити и наранени мъже, както и инжекции с препарат, предизвикващ страхотно повръщане. Според заключенията след “лечението” 1-2 момчета уж започват да харесват дамите, но пак започват да бягат по мъже. След провала на хормоналния експеримент един от обектите, върху които той е упражняван, заявява: “За хомосексуализъм и комунизъм лек няма”.
След падането на Берлинската стена падат и забраните, табутата и самоопределянето на някои особи като обратни се посреща вече не с презрение, а едва ли не с възхищение. Този модерен процес се наблюдава повече от две десетилетия у нас. “Различните” набраха скорост и необходимия кураж и стъкмиха през 1992 г. своя гей асоциация – “Джемини”, чиято рожба е станалият вече традиционен “София прайд”. Модернистичното общество, което дефилира на тези паради, е обсебено до маниакалност за уродливи и противоестествени прояви, които се опитва да наложи. Разбира се, всеки има право по свой начин да устройва живота си, но задължително трябва да се спазват обществените правила и закони.
Историята на първата секс-бомба в България вижте ТУК>>>
Източник:www.socbg.com

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта