На всеки е известно името Юрий Гагарин – първият човек, полетял в Космоса. По-малко обаче са хората (особено сред младите), които могат да кажат кой е първият българин в Космоса. За него казват също, че е човекът с най-светкавична военна кариера в света – преди да излети към Космоса е с чин капитан, със стъпването си на кораба е произведен в майор, в космическото пространство го издигат в подполковник, а още в деня, в който се приземява на Земята, получава звание полковник.


Той носи обикновеното и доста често срещано име – Георги Иванов, и е родом от Ловеч. Всъщност Иванов е неговото презиме, а фамилията му е Какалов, но поради неблагоприятното значение на руски език (превежда се "Посерков"), е доброжелателно посъветван от съветските колеги да използва второто си име. Роден е на 2 юли 1940 година и от малък проявява силен интерес към полетите и летенето – в ученическите си години усилено се занимава с парашутизъм. Влечението му към небето го отвежда до Висшето военновъздушно училище, където завършва специалност "Инженер-летец" и "Пилот I клас". Започва работа в Българската армия като пилот, а впоследствие става и старши пилот. Става един от първите в бойната авиация и всички го определят като първокласен летец. Най-вероятно вече овладените въздушни пространства развиват стремежа да се надникне и над тях, в космическия простор.

Точно в този момент – през 70-те години, развитие получава руската програма „Интеркосмос“ – международна космическа програма на СССР, която дава възможност на пилоти от приятелски на Съветския съюз държави да участват в мисии в Космоса. Всъщност, преговори за подобни действия и участия на български пилоти има още преди това – българската космонавтика води своето начало от 1964 година, когато военният аташе при посолството на Народна република България в Русия – генерал-лейтанант от авиацията Захари Захариев, разговаря с министъра на отбраната на СССР за полети на българи в Космоса със съветски космически кораби. Идеята се проваля поради отсъствието на подходящите за целта кораби. Само няколко години по-късно обаче СССР стартира програмата „Интеркосмос“, с която се дава именно такава възможност. Съюзът отваря вратите на своя Център за подготовка на космонавти „Ю.А.Гагарин“ и започва да приема кандидати за бъдещите мисии. Първата група държави, които имат право да изпратят свои пилоти, са Чехословакия, Полска народна република и ГДР. Във втората група влиза и България, поради което през 1977 година у нас започва усилен подбор. Основното изискване към кандидатите е да бъдат военни летци. Разбира се, желание изявяват стотици пилоти. Вторичните изисквания, свързани със здравословното състояние на желаещите, намаляват значително броя на кандидатите. Изискванията са сурови и строги, а желаещите преминават обстойни и задълбочени изследвания във Военномедицинска академия, които продължават няколко седмици. Георги Иванов попада сред избраните 15 души. Впоследствие тази група се съкращава до четирима, сред които е и той. Избраните българи заминават за своето обучение в Москва, но след обстойни изследвания от съветските лекари и специалисти, на 1 март 1978 година, за основен кандидат е определен Георги Иванов. Той започва своето обучение в центъра „Юрий Гагарин“ и на 10 април 1979 година в 20 часа и 34 минути московско време поема към Космоса с изстреляния в орбита около Земята космически кораб „Союз-33“.

Георги Иванов остава в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута, като за това време прави 31 пълни обиколки на Земята. Полетът му е динамичен и драматичен – мисията на кораба му е да излезе в открития космос и да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“, но малко преди скачването единият от двигателите на кораба се самоизключва. По разказа на ръководителя на полета – съветският летец-космонавт Алексей Елисеев, на двеста метра от станцията един от двигателите на кораба „Союз“ се изключва. Оказва се, че скоростта на сближение на кораба до станцията е била значително по-голяма от разчетената и системата за управление на „Союз-33“ реагира автоматично. За да намали скоростта за 6 секунди, тя включва двигателна установка, коригираща сближаването, но двигателят реагира по непредвиден начин и след четири секунди се самоизключва заради прегоряла странична стена на горивните камери. Допълнително усложнява положението фактът, че точно в този момент корабът е над Атлантическия океан и няма връзка със Земята и Командния център. Според специалистите това е моментът, в който Георги Иванов и спътникът му – Николай Рукавишников, са на косъм от смъртта. Червените аварийни лампи на кораба светят, връзката с Центъра е трудна, изработена и проиграна предварително схема за излизане от такава ситуация все още няма. Тази авария – така тежка, внезапна, неочаквания и случваща се за пръв (и останал единствен) път, поставя под въпрос не просто успеха на мисията, но и самото завръщане на космонавтите на Земята. Скачването с орбиталната станция става напълно невъзможно и се налагат аварийни мерки за придвижване към Земята. Съветските специалисти оценяват полета като изключително сложен, а държавната им комисия стига до извода, че е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети. Те признават, че ако това се бе случило с някой от другите космонавти, изходът е можело да бъде съвсем друг. Американските астронавти също са категорични, че полетът на Георги Иванов е допринесъл изключително много за развитието на космонавтиката.

Ключово за успешното излизане от създалата се ситуация се оказва спокойствието и самообладанието на двамата космонавти в кораба. Въпреки създалото се напрежение и непредвидената ситуация, руснаците отчитат пълното спокойствие у българския космонавт Георги Иванов и са възхитени от неговото поведение и самообладание, както и от факта, че пулсът му остава нормален и не се променя дори и в най-напрегнатите моменти. В крайна сметка, управляваният от него космически кораб „Союз-33“ се приземява успешно на 320 км югоизточно от Джезказган.

Съвсем наскоро, в началото на тази година, полковник Иван Апостолов, военен пилот първи клас, определи полета на Георги Иванов като „полет на изпитание на човешките възможности, полет с проявен героизъм и себеотрицание.“

С Георги Иванов България става шестата страна, която изпраща космонавт в Космоса. Българинът поставя и рекорди в световната космонавтика – пулсът му е най-спокойният в историята на пилотираните полети – между 72 и 74 удара в минута, и не се променя дори и в най-драматичните минути – нещо, което дотогава никой не е виждал. Жителите на Звездното градче (градчето, където се намира Центърът за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“) пък са развили свои собствени романтични легенди за полета на българския космонавт и разказват, че когато спасителните екипи намерили мястото на приземяването на Союз-33, руснакът от мисията лежал в безсъзнание, а българинът Георги Иванов гледал небрежно и спокойно в далечината. Дали е било така, или не, е малко вероятно да разберем, имайки предвид, че наред с многото му други качества, българският космонавт е познат и с пословичната си скромност.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта