Първата секретарка на Тато – Николина Попова, почина през 2002 г. Престраши се да проговори чак на 86. Това е първото и последното й интервю.
Последните й дни бяха горчиви. Получаваше скромна пенсия, беше самотна и изоставена от единствената си дъщеря. Предана и дискретна, тя правеше услуги на близки хора с почтителна деликатност. Изглеждаше наплашена. Тя е неотлъчно до Първия цели 32 години – от 1954-та до 1986 г. Беше се научила да мълчи. Тогава той е бил първи секретар на ЦК на БКП, министър-председател и председател на Държавния съвет. Тя подава щафетата в ЦК на БКП на всеизвестната Ангелина Горинова, а Николина и Мария Петрова се редуват в Държавния съвет. Живков се запознава с Попова, докато тя е секретарка на Антон Югов и Тато я „наследява“ от този пост. Когато благоволява най-сетне да я пенсионира, първата му секретарка гони 70-те, което си е чиста проба световен рекорд. Имах щастието да я „разговоря“, преди да почине. Истините, които тя ми довери, са напълно достоверни. По характер тя беше много скромна и изпълнителна. Изглеждаше добре на външност.С какви впечатления сте от първия ви шеф – Антон Югов?
– Беше много елегантен мъж, държеше на външността си. Аз му бях секретарка за кратко, като се редувахме с Милка Фикова. Когато през 1962 г. Живков стана министър-председател, веднага пенсионира Югов. Освободи и Фикова и аз останах сама.
Живков как се държеше с подчинените си?
– Уважаваше ме и ме ценеше. Имам хубави спомени, беше добър човек. Отношенията ни бяха чисто колегиални. Пък и бяхме почти връстници – той е с 5 г. по-възрастен от мене. Когато искаше да си уреди лични срещи, се доверяваше само на мене. Беше много внимателен. Например за 25-годишнината от народната власт той подари на всичките си сътрудници по един хубав часовник. Жена му Мара Малеева-Живкова беше човечна и сериозна, често го съветваше как да постъпва в определени ситуации. Тя общуваше с обикновените хора, знаеше какви са настроенията сред тях по всякакви въпроси. И той, и тя не пропускаха да ни честитят 8 март и да ни подаряват подаръци по различни поводи.
Как протичаше работният му ден?
– Идваше към 8 ч., повече отсядаше в ЦК на БКП, но се отбиваше през деня и в Държавния съвет, където аз му бях секретарка. По негово предложение ДС стана Министерски съвет. Сутрин никога не пропускаше да пие кафе със сътрудниците си, вкл. и с мен. Съветници му бяха писателят Димитър Методиев, Тинко Воденичаров и Михаил Буботинов, а един от помощниците бе Никола Николов. Началник на кабинета беше Милко Балев. От него нямам хубави спомени – не ми харесваше като човек. Най-често по служебни поводи при него влизаха Георги Джагаров, акад. Ангел Балевски и шефът на БТА. Живков работеше по 8 часа на ден и щом се измореше, задължително си почиваше в специалната стая за отдих непосредствено до кабинета му. Там имаше креват.
А как се уреждаха срещите на граждани със Живков?
– Писмата отиваха в приемната и оттам се разпределяха между съветниците и експертите. Някои въпроси се отнасяха лично до него. Той не отказваше на молбите на хората и много помагаш. Аз записвах в тетрадка кои го търсят, представях му списъка, а той избираше кого да покани. Малцина имаха директния му телефон и сами си уреждаха срещите. Запомнила съм, че икономистката Величка Рангелова и журналистката от Националното радио Роза Чергова настояваха да вляат, но той не ги прие. Живков се срещаше с много хора на изкуството и печата. Личните си молби той отправяше към Т. Воденичаров, който отговаряше за частните случаи. Обикновено му даваше препоръките си за отделните молби и искания.
Каква беше съдбата на писмата и жалбите на редовите нашенци до Първия?
– Отговарях им със стандартен текст, че поради голямата му заетост гражданите трябва да се обърнат към приемната, където ще ги изслушат и ще им дадат отговор. Това си беше просто отърваване. Никой не им разглеждаше молбите, оставяха ги към архив.
Значи болни, незаконно осъдени, уволнени нямаха никакъв шанс да се доберат до Живков?
– Никакъв! На обикновения човек никой не обръщаше внимание. Една уволнена от БТА журналистка Гинка Шишкова веднъж го причака до асансьора да му се оплаче. Живков случайно мина оттам, аз се застъпих и той я прие. После й съдейства да почне работа в радиото, но това беше случайност, изключение. Тя стана правителствен репортер към програма „Хоризонт“.
Людмила посещаваше ли често баща си?
– Много рядко. Тя обикаляше по чужбина. Като се върнеше, имаше навик да ни събира и по микрофона да ни разказва за преживяното и видяното. Що се отнася до слуховете за смъртта й, аз знаех, че е взела лекарство да се отрови и влязла в басейна на банята, където я намират мъртва. Само това бях научила. Иначе Живков боледуваше от простата и диабет и го лекуваха в Правителствена болница.
Много се говореше за неговите фаворитки, любовници и за тези, на които той даде жилища?
– От известните артистки често го посещаваха Ванча Дойчева, която идваше и с мъжа си, лекар хирург, Цветана Манева, Аня Пенчева, Станка Шопова. Дража Вълчева често бе викана при Живков като първи секретар на партията в Пловдив. Имаше си любима стенографка Росица Пенева, която бе на повикване. Говореше се, че понякога той е преспивал с някои от тях в кабинета си, но това никой не знае със сигурност. Всъщност Живков беше народен човек и подчинените му го обичаха. Бедата е в това, че го търсеха определено за лични облаги – да бъдат те или съпрузите им назначени на хубава работа, да получат апартаменти и т.н. Уреждаха си и работа в чужбина. Той беше услужлив човек, но след като заяви официално, че няма приятели, значи е разбирал кои го използват.
Едно интервю на Свобода НЕДЕВА-ЯНАКИЕВА
http://www.blitz.bg/

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта