Ежедневието на войника в полевия лагер и как е протичал той (Статия)

Представете си една голяма поляна в края на месец януари с около половин метър снежна покривка. Камионите стоварват около 100 войници в пълно бойно снаряжение на развиделяване, около пет часа сутринта. В рамките на предстоящия ден районът трябва да се отцепи и обезопаси (с цел да не се появят хора и животни), да се скрие бойната техника (с цел „врагът“ да не ни открие от въздуха), да се построят тоалетни и столова, да се разпънат палатките на офицерите и най-накрая – да си създадеш „жилище” за следващите 20 дни. Как става това ли? Ето как:

Как се прави жилище…

Една група от 4-5 войници разчиства снега на площ от минимум 4 кв. м и започва да копае дупка, дълбока минимум 1.5 м. Копае се с малка лопатка, която всеки носи на кръста си. Копае се трудно, защото земята е замръзнала поне на половин метър. Докато едните копаят, другите трябва да зашият четири платнища в едно и да намерят подходящ кол, клон или нещо друго, което да е достатъчно издържливо и дълго минимум 2 метра. Когато дупката е готова, колът се слага по средата, а платнищата служат за покрив, върху който се връща част от снега. В дупката се правят стълби и ниши, в които се слагат раниците и другото снаряжение. Вечерта четирима влизат в дупката – без огън, без светлина, но с оръжие и вяра, че това е необходимо. На другия ден ученията започват, колелото се завърта… Положителните разлики с партизаните са, че не се грижиш за прехраната и че „врагът” не стреля по теб с истински патрони, а отрицателните – че трябва да търпиш капризите на старото куче, старшината, взводния командир и всички над него.

Но така се ражда войнишката дружба – сега може да я гледате само по старите филми. Нито семейството, нито затворът могат да изградят толкова силна връзка. Имам предвид стойностна връзка, основана на взаимното доверие и подкрепа, на вярата, че няма да те предадат в труден момент.
Още спомени от родната казарма ТУК>>>

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

РЕКЛАМА