Началото на празника е поставено на 1 май 1886 г. Тогава в САЩ, по инициатива на синдикатите е организирана обща работническа стачка с искане за 8-часов работен ден. Център на протестите е Чикаго. Стачниците за кратко време достигат 65 000 и властта е „под пара“. Полицията напада мирния протест, стреля, убива четирима и ранява над 200 души. На 4 май е свикана демонстрация срещу полицейското насилие. Неизвестен атентатор хвърля бомба сред полицаите, убивайки един служител на реда и ранявайки десетки, от които по-късно умират седем. Полицията отвръща на нападението и в резултат загиват няколко демонстранти.

В памет на тези събития, на първия конгрес на Втория социалистически интернационал, проведен през юли 1889 г. в Париж, е взето решение за провеждане на ежегодни демонстрации на 1 май и датата е обявена за международен празник на всички трудещи се. Като такъв е честван за първи път през 1890 г.

В България 1 май (18 април ст.ст.) е отбелязан за първи път в София през 1893 г., но само от печатарските работници, които правят манифестация до т.нар. „Панагюрски хан“ извън града. Едва на следващата, 1894 г., честването на празника у нас е почти повсеместно.



Първото честване на 1 май в България, 1894 г.

В навечерието на 18 април (1 май) Евтим Дабев и още двама работници от настоятелството на общоработническото дружество „Братство“ са извикани в софийското градоначалство и предупредени, че им се забраняват не само каквито и да било първомайски манифестации из града, но дори и всякакво събрание в клуба на „Братство“.

На 18 април София осъмва с по-голям брой конни стражари от обикновено и постове пред редакцията  и пред клуба на „Братството“, поради което се решава празненството да се устрои в гостилницата „Александрия“ (до паметника на Васил Левски). Съдържателят е единственият, който не се подчинява на заповедта на властта до собствениците на публични заведения в София да не допускат събиране на първомайски манифестанти.

Твърде скоро обаче, демонстрантите са открити от полицията и разгонени от „Александрия“ с ръкопашен бой. Въпреки това, оттук започва манифестация по бул. „Дондуков“ до клуба на „Братството“, върху която непрекъснато налитат от всички страни конни стражари. Пред клуба има вече повече от 500 души и полицията среща твърд отпор.

Гонитбата на първомайците продължава след обяд. Тя се съсредоточава върху носещите червени първомайски лентички. Вечерта манифестиращите се събират в кафене „Корча“, чийто съдържател е албанец и турски поданик и разчита, че няма да бъде засегнат от властта. Но полицията нахълтва и тук и с бой разпръсва събранието, като арестува няколко десетки работници.

1909 г.

„Софийското работничество днес отпразнува празника на труда – 1 май. Събрани пред централния работнически клуб сутринта към 9 ч. те потеглиха в стройни редове, за да направят традиционната си манифестация, начело на която бяха колоездачите от работническото колоездачно дружество „Куриер“. Манифестантите бяха придружени от две музики, а покрай многото знамена на различните корпорации личаха надписите: „Да живее 1 май!“, „8 часа работа, 8 часа почивка, 8 часа сън!“, „Долу монархизма, долу войската, искаме република, искаме народна милиция!“. Така наредени работниците минаха през ул. „Цар Симеон“ покрай работническия клуб „Младеж“ – Коньовица – ул. „Позитано“ – „Нова Америка“ – ул. „Нишка“ – бул. „Мария-Луиза“ и закриха предобедната манифестация при централния работнически клуб, гдето г-н Васил Коларов ги поздрави с 1 май. След обед те ще продължат манифестацията си, а довечера в локала на Ив. Гърчев ще имат „майска вечеринка“.“

 1931 г.

„1 май в София мина с малки инциденти. Към 7,30 ч. вечерта на бул. „Мария-Луиза“ и „Екзарх Йосиф“ била издигната трибуна, обаче полицията разпръсна насъбралите се, като арестува 10 души.

В салона на Народния дом се състоя снощи събрание. Когато говореше Янко Сакъзов, стана бой с камъни между младежи социалисти и младежи от патриотични организации. Полицията се намеси. Дадени са изстрели. Пукнати са при нападението главите на няколко социалисти, а голяма част от тях са контузени от пръчки и приклади.

В Пловдив, в квартала „Малък Париж“ при разтурването на едно събрание, полицията била замервана с камъни, вследствие на това стражарите с тояги и стрелба във въздуха разгонили тълпата.

На площад „Джумаята“ също било устроено събрание с оратор адвоката г-н Костов, било вдигнато и червено знаме. Полицията обаче го разпръснала и арестували около 120 души.

В Лом над гимназията било издигнато червено знаме.

В Бургас имало няколко сбивания между полицията и манифестанти.

Обявената еднодневна стачка е пропаднала с изключение в Хасково, дето стачкуваха 1000 работници и в Пловдив – 400 души.“

1945 г.

Първото отбелязване Деня на труда след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е подробно описан в сп. „Сердика“, с подобаващ патос и пропаганда. Картината на гонения и забрани е коренно променена.

„Започна украсата на площадите, улиците, учрежденията, жилищата. Трябваше всичко да бъде хубаво, като победата, и красиво, като идеята.

Официалното тържество стана пред Народното събрание. Върху фасадата му, над самите трибуни за официалните лица, са поставени барелефите на Сталин, Чърчил, Труман, Тито и Георги Димитров, а над тях огромен надпис: „Да живее нашата антифашистка коалиция, начело със Съветския съюз, Англия и Съединените щати“. Огромни скулптурни фигури се издигат в две редици на площада – те символизират единния, едномислещ и единодействуващ български народ.

Още е твърде рано за официалното тържество, още дори не се разсъмнало, а улиците на София са пълни с нетърпеливи и радостни граждани, с групи прииждащи от близките села селяни, кънтят от висок, бодър глъч, от песни и музики.

На официалните трибуни са заели местата си регентът Цвятко Бобошевски, Екзарх Стефан I, всички министри, членовете на Националния комитет на Отечествения фронт, заместник-председателят на Съюзническата контролна комисия генерал-полковник Бирюзов, дипломатическите мисии, членовете на ръководствата на отечественофронтовските партии, представители на профорганизациите, нашите и чужди журналисти.

На парадната трибуна, от която ще бъде приет парада на манифестиращите, са застанали министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на войната ген. Дамян Велчев, секретарят на НК на ОФ Цола Драгойчева, министър ген. Добри Терпешев и министър Никола Петков.

Часът е 8 и половина. Откъм Борисовата градина долита ехото на марша на труда и се задава представителната група на манифестацията – една висока разлюляна гора от национални знамена и знамената на ОФ партии.

Зад тях оттекват железните стъпки на войника: редят се гвардията, пехотата, артилерията, танкистите, с обкичени с ордени за храброст гърди. Начело на въздушните войски е самолетът „1 май“.Ето и трудовите войски, които са съумели да представят с изразителни макети своя градивен труд.

Минават колоните на Народната милиция – страж на народната свобода, славните партизани, след тях работници от софийските фабрики, спортисти, граждани.

Много ще трябва да се пише, за да се отбележат всички макети, лозунги, монтажи, които красяха първомайската манифестация: Хитлер, обесен на пречупения кръст; клетка, в която са затворени Александър Цанков и неговите „министри“; валяк, който смазва спекулата, черната борса и фашизма.Цели десет часа продължи манифестацията на първомайците. Започнали преди 50 години с едва 300 души, днес, на 1 май 1945 г., те броят 300 хиляди!“

Със съкращения от сп. „Сердика“, бр. 3-4, 1945 г.



В следващите десетилетия до промените през 1989 г. празникът 1 май протича при подобна помпозност и масовост.

Източник:http://glasove.com/

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта