Тодор Живков му дал званието без колебание, защото бил голям приятел с великия илюзионист

 Евстати Христов Карайончев или Мистер Сенко, както го знаеше целия български народ, още от малък останал сирак. Бедното момче, родено във Враца през 1905 г. намерило бързо пътя към магическото изкуство. Младежът нямал шанс да учи много – завършил едва пети клас в училище. Но умът му бил остър като бръснач, а ловкостта на ръцете му – безупречна. Когато търсил първият си артистичен псевдоним, Евстати решил да се изписва в цирковите и и театрални програми като Мистериозният Сенко. На един от афишите обаче веднъж го изписали съкратено като Мистер Сенко и това артистично име му останало за цял живот.
Още преди войната славата на Сенко като илюзионист /често го наричали и факир/ бързо набирала скорост. Някои от най-известните илюзии и номера, които трайно влезли в репертоара на Мистер Сенко и десетилетия наред той ги показвал по села и паланки били „Електрическият стол“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“ и легендарното „Сваляне на главата“.
По селски сцени и читалищни салони Мистър Сенко правил нестандартни номера, които още се помнят от по-старото поколение. Например извиквал на сцената някой мъж от публиката да му асистира. Счупвал яйце в главата му, а после го показал на публиката невредимо. Давал на сащисания човек

да яде глава лук,

а той усещал в устата си вкус на ябълка. Накрая го карал да изпие шише лимонада и казвал: “А сега плащай!" Мъжът вдигал рамене - нямам пари, а Сенко отсичал: “Тогава ми върни лимонадата обратно!” И на сцената ставало чудото – от носа, от ушите, от ръкавите на асистента потичала лимонада за възхита на очарованата публика.
По времето на социализма Евстати Христов-Сенко се е ползвал с цялото уважение от страна на властта. Самият Тодор Живков винаги приятелски се отнасял към легендарния илюзионист и обичал да гледа фокусите му.
Съвременници на Мистер Сенко разправят,

че веднъж на едно представление,

където присъствал и Живков, той помолил момичето-конферансие да го представи за номера му като “народния артист Мистър Сенко”. След аплодисментите Тато го попитал:
- А, бе, Сенко, ти нали още не си “народен артист”?
- Другарю Живков, а бе то момичето се обърка малко...
Само след няколко дни със специален указ на държавния глава илюзионистът получил високото звание. В това отношение Мистер Сенко не е можел да се оплаче – за магическото си майсторство той получава званието „Герой на социалистическия труд“, както и най-високите ордени на държавата - „Георги Димитров“, „Народна република България“ — първа степен, „Кирил и Методий“ — първа степен, и много, много други отличия.
Очевидци разправят, че веднъж на една официална среща ловкият Сенко оставил без ръчен часовник самият министър председател Станко Тодоров. Двамата разговаряли 4-5 минути на една маса в ресторанта на хотел “Балкан” /сегашният “Шератон”/, а до тях стоели

двамата гавази от охраната.

По едно време премиерът Тодоров станал да си тръгва. Вече към изхода на ресторанта Сенко му извикал: ”Другарю Станко Тодоров, колко е часът?!” Министър председателят се хванал за дясната китка и ухилен отишъл да си получи обратно часовника от легендарния илюзионист.  
През 50-те години из България били много популярни различни битово-политически лозунги - голяма част, от които изключително гламави: “Чрез ТКЗС към социализъм!”, “Чрез просвета към социализъм!”, “Чрез спорт към социализъм!” и т. н. Хората си разказвали като виц, че Мистър Сенко, за да не изостане от политическите ветрове издигнал свой лозунг - “Чрез илюзионизъм към социализъм!”
Един от популярните фокуси на Сенко бил номерът с разрязването на вратовръзката на доброволец от публиката. В края на фокуса илюзионистът изваждал от ръкава си здравата вратовръзка и я връщал на невярващия на очите си зрител.  Известният драматург Христо Ганев имал навика да показва същия номер, но на края вдигал рамене пред

нарязаната на парчета вратовръзка

и казвал съкрушено: “Не успях да науча от Мистър Сенко целия фокус!”
Когато се срещал на четири очи с Тодор Живков, Мистър Сенко се осмелявал да се обръща към него с “колега”. Тато веднъж го попитал:
- Сенко, защо ме наричаш “колега”?
- Ами, аз правя за народа илюзии, ама и вие другарю Живков не падате по-долу...  
На тези думи Тато се заливал с характерния си смях: “Ха-ха-ха!” и се обръщал към на Мистер Сенко:
- Това е така, ама ти нали си чувал какво пък казва народът за Тодор Живков – “Той ни лъже, че ни плаща, а пък ние го лъжем, че му работим”!
И двамата се заливали от кръшен смях.

Д-р Боян ЗАХОВ Източник:www.nabore.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта