Разказ на Аня Иванова:
„А ти носила ли си синя връзка, когато си била малка?”…  Винаги ще се намери някой, който да ме попита това, когато стане въпрос за учениците по време на стария, комунистически строй, когато всички бяхме в униформи, правехме сутрешна физзарядка в училищния двор и имаше пионерски лагери. Да, носила съм и синя, и червена връзка. И бях безкрайно горда от този факт.
Помня добре първия учебен ден. Дните преди това бяха изпълнени с много вълнение. Тръгнах на училище на 6 години – по-рано от другите деца. Бяха ми взели черно-бялата униформа и връзката – светло синя, много красива.  Майка ми и баба ми усилено се опитваха да ме научат как се връзва, но уви… Какво може да разбере едно 6-годишно първолаче. Бях запленена от идеята, че ще тръгна на училище, ще видя „другарката”, ще имам Букварче. Първата ми синя връзка изгоря – буквално. Толкова лесно изгаряха под горещата ютия тези връзки, че и до сега споменът ми за тях се свързва с обгорените им краища. Последва втора, трета… У дома ми се караха, защото да имаш синя връзка беше отговорност и трябваше да се пази.
Съвсем наскоро научих, че чавдарчетата или „сините връзки” са носели името на един от най-известните български хайдути – Чавдар Войвода и  затова знамената на чавдарските чети били зелени.
Приемът в редиците на чардарчетата ставаше в присъствието на цялото семейство – майки, татковци, баби, дядовци… Горди, горди с насълзени очи. Била съм толкова малка, когато това се е случило, че почти не помня чавдарската клетва, която идваше със синята връзка: “Приемам знамето на четата чисто и неопетнено. Обещавам да го пазя като зеницата на очите си”!  Още след първите дни в училище получихме и малка книжка, която всяко първолаче имаше и трябваше да научи. Основните правила за поведение, които трябва да спазва:
Чавдарчето е весело дете – играе, пее, учи се, чете.
Малките чавдарчета са добри другарчета.
Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: „Пионер ще стана аз!“.
Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
Чавдарчето родината свободна обича – като своя майка родна.
Без съмнение да носиш синя връзка беше голяма гордост, но си спомням, че безкрайно завиждах на по-големите, които носеха червената. Без добре за разбирам защо.  По мое време всички чавдарчета ставаха пионерчета и нямаше специален ритуал или прием на „избраните”. Трябваше само да изчакам да порасна достатъчно. Червената връзка беше символ на това, че ставам голяма, че отговорностите в училище се увеличават. Учеха ни на поздрава:
 –  Бъди готов!
 –  Винаги готов!
и
- Рапорт даден!
- Рапорт приет!
Тайно козирувах, но често изяждах и по някой шамар, защото не винаги успявах да се справя така, както трябва. У дома ми се смееха на ентусиазма, но в училища всичко се приемаше много сериозно.
С преминаването от един клас в следващ получих желаната червена връзка, станах пионерче и дори на следващото лято ни заведоха на пионерски лагер. Тогава вече бях разбрала, че носенето на връзката не е чак такава привилегия, може би 6-годишното първолаче беше започнало да се осъзнава.  Уви, бях пионерче съвсем за кратко.
Година по-късно всичко се промени. Връзките вече не бяха важни, нямаше чавдарчета и пионерчета… Оказах се едно от децата на прехода, които можеха да се обличат, както си поискат, за да отидат на училище. Връзките с изгорените краища изчезнаха, прибрани някъде в гардероба като символ на едно забравено време.
 
 

Източник: Ретро


0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта