През 1967 година бе създадена програмата “Интеркосмос” за международно сътрудничество в изследването и използването на космическото пространство за мирни цели, която даваше възможност на всички страни от бившия социалистически лагер да участват в космическите изследвания в желаната от тях научна област и със своя научна апаратура, като използват безвъзмездно руската космическа техника и съоръжения. Академиците Любомир Кръстанов и Кирил Серафимов от Геофизичния институт (ГФИ) при БАН, извършиха огромна научно-организационна дейност, участвайки активно в създаването на тази програма, както и включването на България в нея. Началото на организираното участие на българските учени в космическите изследвания датира от 1.11.1969 г., когато към Президиума на БАН беше създадена Група по физика на космоса, прераснала в Централна лаборатория за космически изследвания (1974 г.), а покъсно в Институт за космически изследвания (1987 г.). Областта на изследване бе йоносферата, както се нарича наелектризирания под влиянието на слънчевите лъчи слой от атмосферната обвивка на Земята, от която зависи до голяма степен живота на нашата планета.
 В тази област българската наука бе създала своя мощна школа добила световна известност и съвсем закономерно бе избрана за проучвания и от Космоса с апаратура, монтирана на борда на спътници и ракети.  Първият български космически уред П-1, предназначен за директно измерване на параметрите на йоносферната плазма (температурата и концентрацията на йоните и електроните, както и масовия състав), беше изстрелян на борда на спътника “Интеркосмос-8” на 1.12.1972 г. България се нареди на 18-то място в списъка на "космическите държави", които пряко извеждат своя апаратура в Космоса, съгласно ратифицирания и от нашата страна договор за космическата дейност на държавите (приет от ООН през 1968г.). Така започна “космическата ера” за страната ни и през изминалите близо 40 години българските учени участваха активно в стотици интересни проекти в почти всички области на космическите изследвания. След П-1 бяха разработени и успешно изстреляни още цяла серия от български сондови уреди за директно изследване на йоносферата и високата атмосфера, които летяха на борда на спътниците “Интеркосмос -12,14 и 19”, както и на геофизичните ракети “Вертикал - 3,4,6,7 и 10”.  Вълнуващо събитие в космическата активност на България към края на 70-те години беше подготовката на научната програма и стартът на първия български космонавт Георги Иванов, след което България стана шестата поред в света държава със свой космонавт. Полетът, осъществен на 10-12 април 1979 година на борда на космическия кораб “Союз-33” съвместно с космонавта Никалай Рукавишников, беше изключително сложен и драматичен, тъй като поради повреда на двигателя не можа да се осъществи скачване с ОС „Салют-6”. Във връзка с полета българските учени разработиха апаратура за изследвания в областта на касмическата физика, космическата медицина и дистанционните методи, които бяха използвани от следващите екипажи. Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическата изследвания беше програмата “България-1300”, осъществена през 1981 година в чест на 1300годишнината от създаването на нашата държава. Идеята за програмата е на колектива от български учени К. Серафимов, Д. Мишев, М. Гогошев и И. Кутиев, а осъществяването й е в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките (ИКИРАН). Изключително активна подкрепа имаха от акад. Б. Н. Петров, председател на “Интеркосмос”, както и от Председателя на БАН акад. А. Балевски. Целта на космическата програма „България-1300” е постигането на съществени научни резултати в две области на космическите изследвания, в които нашата страна вече имаше свои традиции: космическата физика и дистанционното изследване на Земята от космоса. Така по програмата бяха изведени в орбита два големи изкуствени спътника на Земята тип „Метеор”. Първият спътник “Интеркосмос-България-1300” (ИК-Б-1300) беше изцяло оборудван с комплекс от българска научна апаратура за изучаване на йоносферно-магнитосферните взаимодействия, изстрелян на орбита с височина около 900  km. Програмата на втория спътник “МетеорПрирода” включваше участието ни с научна апаратура за дистанционно изучаване на природните образувания на Земята от по-ниска орбита (650 km). Ръководители на програмата „България-1300” бяха акад. К. Серафимов и акад. А.Г. Йосифян, съответно от българска и руска страна. Директорът на ИКИ-РАН акад. Р.З. Сагдеев посочи за свой заместник и отговорник за проекта В.М. Балебанов. Директори и научни ръководители бяха: за “ИК-Б-1300” - Ст. Чапкънов, И. Кутиев и М. Гогошев/ В. Адаско, а за “Метеор-Природа” - проф. Д. Мишев/ проф. И. Ветлов.
 Спътникът “Интеркосмос-България-1300”  Основната задача на първата част от програмата - в областта на космическата физика, е разкриването на механизма на пренос на енергия от Слънцето към Земята във времето и пространството. Задачата се усложнява от необходимостта от комплексен подход към изучаването на явленията, протичащи в йоносферата и магнитосферата. Инициативата на българските учени е не само за разработката на програмата за изследвания, но и за създаването на самите научни прибори и методиката за измервания.  Комплексът научна апаратура на спътника „ИК-Б-1300” (снимка на Фиг. 1) е предназначен за измервания на йоносферната плазма и високоенергийните потоци заредени частици, постоянни и променливи електрически и магнитни полета, светенето на високите слоеве на атмосферата в ултравиолетовия и видимия диапазон на спектъра.Спътникът „ИК-Б-1300” е изведен на 07.08.1981 г. от руския космодрум „Плесецк”, Архангелска област, на почти полярна орбита с наклон 81.2о, перигей 825 km и апогей 906 km. Спътникът е с 2 панела слънчеви батерии, с ориентация на оста му по направление на радиуса на Земята с точност +/-1о, с  осигурена херметизация и темпериране на електрониката, разположена вътре в корпуса. Научният комплекс е съставен от 12 уреда - 11 от тях за магнитосферно-йоносферни изследвания и лазерен отражател за геодезични измервания. В Таблица 1 са дадени наименованието, предназначението и обозначението на всеки от тях, водещите български учени - физици и инженери, както и отговорниците (кураторите) от руска страна.
Източник:30 ГОДИНИ СПЪТНИЦИ "БЪЛГАРИЯ-1300"  
Таня Иванова
Институт за космически изследвания и технологии – Българска академия на науките e-mail: tivanova@space.bas.bg  

Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Старото Кино

СЕНЗАЦИИ

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg
За допълнителна информация тел +359897650670

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Посетители гледат в момента

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670