Снимка:личен архив на Димитър Васев
Из спомените на Димитър Васев:
Моят спомен за кучето Гал и неговият инструктор мл.сержант Генчо Генчев от Габрово...(мир на праха му). Беше 1981-1983 под.56590 Любимец гранична застава „Богатир“.Там бях шофьор. Един ден пускам аз учебна следа на Гал през бадемите до паметника на Г.Пирдопски от там в дясно до дерето и по него обратно близо до заставата в лозето хапвам грозде и чакам Гал да ме намери. Като видял, че кучето е хванало следата и върви по нея, Генчо го оставил да си върви само и дойде при мен. Дробим ние приказка и чакаме Гал, но уви. Разбрало, че никой не го следва, кучето се върнало и си полегнало в питомника. Генчо се побърка да го търси и когато го откри, Гал получи удар по задника с повода. Няма да забравя погледът му в този миг. Сърдито-виновен, виновно-сърдит и някак си обиден. Не искаше да испълни командата на Генчо да застане до него. Сърдеше се като голямо дете. То си беше само на две годии. И когато накрая застана до него, той просто му каза „- Дай моцунка !“ и го погали. Настана радост и всичко беше забравено. Не се страхувах да правя задържане нито на Гал нито на другите кучета Барак и Марчо. И сега нямам страх от кучета, колкото и да са злобни. Остана ми само една снимка, спомен от следовото куче Гал...
За кучето което плачеше ВИЖТЕ ТУК>>>
Автор:Димитър Васев

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта