Много легенди, вицове и разкази от първо или второ лице има за най-дългогодишния партиен и държавен ръководител в България Тодор Живков. За вкусовите му предпочитания и за любимата баница е писано много. Много по-малко известно е това, че Живков издържал на пиене и само 3 пъти в живота си се напивал безпаметно. Поне така твърди самият той пред журналисти, докато е под домашен арест във вилата си в Бояна.

Първия път на голямо пиянство бил преди 9 септември 1944-та. Тодор Живков разказва пред репортери на 85-ия си рожден ден: „Веднъж преди 9-и отиваме на имен ден на колега. Какво направихме там, та се напихме всичките, и до ден-днешен не си обяснявам".

Пак бившият Първи си признава и за друго пиянство. „Втория път беше с Ворошилов. След Девети идва Ворошилов и даде вечеря на Политбюро. Аз бях тогава секретар на градския комитет и в качеството си на такъв бях поканен. Той водки разни беше донесъл и ни задължаваше да пием. То почна пиене, от начало до край се пиеше. Който не пие, го наказваше. Аз го гледах така, като не ме виждаше, изливах под масата. Обаче Ворошилов ме забеляза и ми даде водка във винена чаша. И се напих", разказва Живков, пускайки характерния си смях.

Негови приближени твърдят, че той не се отпускал пред тях и дори се карал на тези, които залитат към чашката. Факт е, че никой от близкия кръг на бившия Първи не разказва в спомените си за негови пиянски изцепки. Но пък има свидетелства за това, че на Тато никак не му било лесно с Никита Хрушчов, който много му помогнал да затвърди едноличната си власт. Живков се научил и винаги, преди да се видят с Хрушчов, се наяждал стабилно, така че да може да поеме огромните количества алкохол, които бил задължен да изпие със съветския другар.

Иначе Тодор Живков подробно разказва и за 3-тия път, в който според него се е отпуснал да се напие. „Сакар планина. Обсъждаме проблеми как да създадем икономика за населението там. И ходихме за кеклици. Аз за първи път ловувах кеклици. Изчисляваха, че 30 километра сме преминали пеш. Трябваше набързо да обядваме и да ходим на една среща. И аз какво направих, та пих една чаша коняк и се напих. Качихме се на президиума и питам как ще протече срещата. Колцанов беше първи секретар на Бургас. Каза, че ще открият накратко, после ще ми дадат думата. Аз пиян, гледам да печеля време и викам: „Слушай, ти по-дълго се спри на проблемите". Той говори малко, но после взе думата местен другар и говори много, златни му уста, а аз доволен. Колцанов му праща бележка да спира, а аз викам: „Говори хубаво". А Колцанов се ядосва: „Хубаво - глупости, глупости говори".

Човешко е и държавният глава да се напие. И не само три пъти", намеква Живков, че и друг път му се е завъртала главата. При един такъв случай той започнал да се кара на Пенчо Кубадински, че се е провалил с раждаемостта. По онова време през 70-те години Кубадински отговарял за увеличаване на населението в България.

През 1970 г. у нас пристига на официално посещение външният министър на Индия Роа. Под въздействието на френския коняк Тодор Живков се отклонява от основната тема на разговорите и започва да критикува седящия до него Пенчо Кубадински, че се е провалил с децата. Тато говори, че ако у нас се раждаха толкова деца, както в Индия, България щеше да цъфне и да върже. Той съвсем не се съобразява с факта, че правителството на Индия налага изкуствени ограничения на раждаемостта и темата не е много уместна за дебат. Преводачът успява да се намеси навреме и да спаси от по-нататъшни упреци Пенчо Кубадински, докато индийският външен министър упорито пита за какво говори Живков.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив