Домашно приготвена лютеница, филии със сладко от сливи, да ходиш бос по асфалта и да си играеш с прашка... Това са нещата, за които децата днес само слушат като приказки за далечно царство, пълно с феи, принцове, принцеси и зли магьосници. А истината е, че това се случи преди 10-15 години. Моето детство.

Бях бурно дете, винаги усмихнато и изцапано я с гореспоменатата домашна лютеница, я с нещо недотам ставащо за ядене. Постоянно тичах насам-натам и правех бели, не се спирах на едно място. Но и мама беше хитра
и измисли начин да ме накара да кротувам за час-два - пускаше ми филми от нейното детство. И аз гледах в захлас. „Куче в чекмедже“ си остана любимият ми филм. Карах мама да ми го пуска отново и отново, докато не научих всички реплики. Тогава излизах пред къщи, сядах на пейката, на която се събираха всички баби да клюкарят, и им разигравах филма.И аз като Миташки исках кученце. Исках приятел, с когото да си играя. Брат ми беше още бебе тогава, беше розов и миришеше на люляк. Пък и мама не ми даваше да си играя с него, да не би да го
счупя.

Дори сега, години по-късно, когато вече не съм онова малко изцапано момиченце, аз все още обичам да си пускам „Куче в чекмедже“. И го гледам все така в захлас от начало до край. Но сега обръщам по-голямо внимание на детайлите, сега го анализирам като възрастен. Сега мога да ви кажа, че ролята на Веселин Прахов като малкия Митко е едно от най-добрите неща, които е правил. Мартин Стоянов и Емил Димитров му партнират в ролите на Андро и Стефан, допълвайки го, и пресъздават едно истинско приятелство. Бих ви казала и че това е един от най-добрите проекти на режисьора Димитър Петров, а сценарият на Рада Москова предизвиква овации. Сега бих ви казала, че макар главната роля да се играе от дете, филмът е за възрастни.Мога да ви анализирам „Куче в чекмедже“ цял ден, но какъв е смисълът? Когато бях малка и го гледах за пръв път, само тогава разбирах за какво се отнася. Сега пораснах, всички пораснахме и загърбихме детското в себе си. Но то не е забравено. Пуснете си филма, отспуснете се на дивана и избягайте за час и малко от света на възрастните.

Аз мога, без да се замислям и с ръка на сърце, да кажа, че имах прекрасно детство!
Източник:http://www.bg-damma.com/

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта