Проституцията у нас се развихрила с пълна сила след Освобождението. Още след края на Руско-турската война в София и в други градове на страната жриците на любовта придобиват законен статут на обикновени труженички, които си изкарват прехраната, като продават телата си. По това време платената любов става толкова търсена, че публичните домове никнат като гъби из цялата столица.

Странни имена са красели тези заведения в младата ни столица. Публичните домове, т.е. “кафе-шантаните”, са известни на софиянци като: “Втори февруари”, „Двете гълъбици”, „Ориент”, „Неапол”, “Орфеум”, “Аполо”, “Одеса”, “Сан Стефано” и др., разположени са на улиците “Екзарх Йосиф”, “Алабинска”, “Сердика” и булевард “Дондуков”. Най-известно и луксозно е било заведението “Аполо”, семейна собственост на майка Цура и дъщеря й Хермина. Публичният дом “Аполо” се посещавал предимно от столичния хайлайф, на което се дължала и славата му. Друго заведение от онези години, известно като “Кабарето на Кева”, но не толкова претенциозно, се намирало в столичния квартал “Коньовица”, на улица “Зайчар”, където персоналът и клиентелата били предимно цигани. Един от големите бардаци пък се намирал на ул. „Московска" 33, където днес се помещава Столичната община. Там работели някои от най-скъпо платените проститутки. Входът му бил ярко осветен заедно със снимки на момичетата.Първият вертеп в София е регистриран от полицията още преди общинарите да се замислят за публични домове - на 16 юни 1878 година на улица „Калоян".

Сред известните проститутки на стара София са Кака Мара-Мераклийката, Люба Лагоска (притежателка на публичния дом “Сердика” на ул. “Цар Борис”), Драга Савич (стопанка на бардака на ул. “Струма”), унгарката Анна Симон (прехвърлена от сръбски сводник в София), Грация Аврам Мариус и др. Унгарецът музикант Михай Шафрани изкарвал на сцената разголени представителки на нежния пол. По неговото име те започнали да се наричат “шафрантии”, като и до днес думата се използва за жени с леко поведение. Най-видната сутеньорка по онова време пък е Мадам Цора (полякинята Розалия Редицка), която често гастролира по страниците на пресата с пикантни скандали. Нейното заведение в София било на ул. „Сердика".

Морални ограничения

Бранейки морала на столичния град, общинарите приели специални правила на заседанието си от 18 август 1880 година. Те решават прозорците и вратите на публичните домове да са винаги затворени. Такива заведения не могат да се отварят близо до училища, църкви, пансиони, джамии, на централните улици, където се разхожда обществото. “На проститутките не се позволява да влизат в градините, да ходят по улиците около домовете, в които живеят, и по-далеч в неприличен вид, в нескромно облекло и на купища, да закачат минувачите с ръка, дума и поглед и да правят каквото и да е движение, което докарва докачение на публичната нравственост”, е отбелязано в документа.

През 1883 г. пък на жриците било забранено да ходят в градската баня. За проституиращите дами бил определен специален ден – петък следобед, „за да не съобщят някоя прилепчива болест на другите жени".Чужденците научили българките на занаята

През 1895–1896 г. в България имало 447 проститутки, а в 1903–1904 г. – 860. За София ситуацията е следната: през 1895–1896 г. проститутките са 58, а през 1903–1904 г. – 168, т.е. нараснали са повече от три пъти. За медицинските власти това увеличение е твърде опасно. На фона обаче на броя на проститутките в другите европейските страни България си е направо „девствена“. По същото време проститутките в Лондон са 60 000, в Париж – 40 000, в Петербург – 30 000, в Будапеща – 20 000, в Румъния – 2085, а в Сърбия – 1087.

Източник:http://nbox.bg/

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта