"Добрютро" с Артър Бостром
Артър Бостром със сигурност е най-ярката звезда сред актьорския състав на популярния ТВ-сериал "Ало! Ало!", или поне най-често и най-масово цитираният. Неговото "Добрютро" обикаля света във всякакви езикови разновидности и неизбежно свързва хората чрез смях и радост. В интервю пред БТА той разказва, че хората и днес го спират по улиците, макар не толкова често, колкото непосредствено след края на снимките на сериала, когато Артър ходел навсякъде, съпровождан от големи групи почитатели.

"В момента сериалът се излъчва следобедно по BBC-2 във Великобритания, за пореден път, та интересът към нас, звездите, отново драстично се вдига, - намига ми той. - Онова, което най-силно ме впечатлява и озадачава, обаче, е фактът, че 30-35-годишни млади хора често ми казват, че аз съм техният любим герой от сериала и като малки те и родителите им никога не пропускали епизодите по телевизията. Как е възможно! Тези младежи са били тогава съвсем деца!" Когато днес го заговарят непознати, освен за него, те разпитват и за другите участници във филма - къде са, какво правят, срещат ли се.

А той отговаря, че се вижда с по-младите актьори от сериала, понякога на срещи-разговори за доброто старо време, друг път - да играят заедно. И до днес хората, звездите от сериала, с които Артър най-често се среща, са Ким Хартман (Хелга), Ричард Гибсън (Хер Флик), Кърстин Кук (Мишел от Съпротивата), Вики Мишел (Ивет), Гай Сайнър (лейтенант Грубер) и Сю Ходж (Мими Лабонг). Все ощене успява да прежали починалия Кенет Конър (погребалният агентМосьо Алфонс), от чийто огромен талант се е учил от първия до последния ден на снимките.

Артър Бостром получава много покани за игрални филми, но участва главно в театрални постановки. Току-що е приключило националното турне на пиесата "Песен на птица" - драматизация по книгата на Себастиан Фолкс за Първата световна война и това е вторият повод, който води към все повече интервюта. Бостром неволно стиска палци, докато си пожелава да му се случи отново някакво значимо участие в телевизията.

"Носталгията по "Ало! Ало!" няма бързо да отмине, убеден е актьорът, защото това беше такова голямо забавление. Но аз не съм човек, който почива на стари лаври и живее в миналото. Очаквам с нетърпение, дори с някакво настървение, нови роли, нови участия, нови предизвикателства. Вероятно все още не съм изиграл най-добрата си роля? Кой знае.

Надявам се да е така, макар че ролята на Полицай Крабтрий е една наистина незабравима комедийна роля, - казва с усмивка звездата.- Горд съм, че именно мен избраха да играя Крабтрий - това разпределение промени живота ми, донесе ми слава. За мен ролята на английския полицай беше "големия пробив", за който всеки актьор мечтае. С всичките плюсове от игрите на съдбата. Ако има някакви минуси, те може би се свеждат до това, че хората вероятно ще ме запомнят като този голям тъпак, но все още съм в активна творческа възраст и се надявам да изиграя много други запомнящи се роли.

Актьорската професия е непредвидима - не знаеш за какво ще те изберат утре. Все още играя и комедийни роли, и сериозни, но все повече ми се иска да изиграя ролята на някой злодей. Много комедийни актьори от миналото са доказали, че умеят да пресъздадат и напълно противоположни образи, така че аз се надявам да имам този шанс да се докажа."

Артър си спомня и за грешките и неловките моменти около снимките, като например този ден, който бил много слънчев и топъл - той помолил да отиде пеша до снимачната площадка, облечен в полицейската си униформа, а на пътчето сред горичката, през която вървял, спрял заблуден автобус с чуждестранни туристи. Всички много се зарадвали, че виждат полицай, който да ги упъти, но какво било разочарованието и недоумението им, когато им казал, че е актьор, а не "истински полицай"!

Как замалко да "изпадне зад борда" от снимките на "Ало! Ало!", защото сценаристите (Дейвид Крофт и Джеръми Лойд) му казали един ден, че са се изчерпали откъм смешки за него. Тогава Артър се впуснал в сериозен анализ на смешните си реплики, открил каква е сърцевината им и споделил с Дейвид и Джеръми. Разковничето било репликите не да имат някакъв дълбок, скрит, филологически, философски, мръснишки и т.н. смисъл, а просто да бъдат глупави и смешни. Оттам насетне глупавите му появи станали ежедневни и той останал със смешните си реплики чак до края на сериала.

Случките и интересните епизоди, за които Артър Бостром си спомня, са толкова много, че спокойно биха запълнили една мемоарна книга. Актьорът е мислил и за това, но все още нуждата от мемоари не е така огромна, споделя той; все още съм твърде активен. Освен това, сериозно добавя той, в днешно време
се очаква в мемоарите на някогашните звезди да има пикантни подробности от живота на техните колеги, да има оплюване, незачитане, или скандални истории, нещо, което той никога не би направил.

Понякога използвам спомени от актьорската си кариера, или от детството си, за да илюстрирам някаква тема, някакво послание, което искам да направя, защото така нещата сапо-разбираеми и ясни. Но, подобно на много мои колеги-актьори,и аз съм твърде срамежлив и притеснителен понякога и чувствам, че личният ми живот, както и собствените ми мисли трябва да сиостанат лични.
 Петя Славова dnes.bg


Тютюнева фабрика при софийски централен затвор

" Колата,Спиро, е като жената,колкото по- нова я вземеш,толкова по - добре."
Познахте ли филма ?

На 30 декември 1967 в България е издаден Указ на Президиума на Народното събрание за въвеждане на петдневна работна седмица с 8 часов роботен ден, което приключва с Постановление на Министерския съвет и Централният съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. и през 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна.

Преди 1989 година, най-шумната и святата нощ за всички нас беше новогодишната. Тогава Коледата свързвахме най-вече с коленето на домашното прасе.

Затова всички с трепет очаквахме Новата година, а по този повод по магазините пускаха такива неща, каквито през цялата година по-рядко имаше.Сред тях бяха и култовите банани. Тогава нямаше Нова година без банани!

Дни преди настъпването на Нова година украсявахме и новогодишната елха. Украсената елха заемаше централно място в новогодишното тържество.  Тя бе от истинска ела, чийто аромат ухаеше навсякъде в дома ни. Такива бяха и играчките за нея – истински. Стъклени, чупливи и много красиви. А вместо витлеемска звезда имаше петолъчна.







То лицето, някаква близка ли Ви е?

- Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!

Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так!

- Началство, не видиш ли - обедна почивка! Ако ни пипнат профсъюзите, че работим - край!

Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?

Млад съм бе! Живее ми се!

Е-е-е! Спокойно, спокойно! И ти ще ди идеш! Никой не е останал тука да спи!

Я да видим сега к'во му е на Москвето?

Ники...ще ти скъсам ущите....
Нииики...щи скъсам главата.. гад мръснаа !

Ти знаеш ли как е почнал Луиз Армстронг? При това негър, при това в Америка.

Работа по време на почивка! Оооо. И вуйчо ти не може да ни откачи.

Хората си имат договор още от миналата година, някакви холандци и три мадами за бара... Ню Джърси Систърс от Полша.

Момент, да покажа на другарката певица Рени тоалетната

Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели?"

Колата ти е бомба, ама ти си голем левак, Жабарини!

Пепи, каква е тая бира, ма?!

Защо ще ме прави на идиот той мене!?? Абе, мене никой не ме е прецакал досега, той ще ме цака с топла бира!

Актрисата Клод Жансак, снимала се във филмите на Луи дьо Фюнес, почина в съня си на 89 години, съобщиха АФП и ТАСС.

Жансак се е снимала в повече от 100 филма. В десет от тях играе екранната съпруга на героя на Луи дьо Фюнес, като „Голямата ваканция“, „Полицаят се жени“, „Замразеният“, „Оскар“.След смъртта на големия актьор през 1983 г., известно време не получава предложения за роли, но успява да се завърне на театрална сцена. Клод Жансак продължава да се снима до края на живота си в сериали.

Източник: БТА

Американската актриса Кари Фишър, легендарната принцеса Лея от сагата "Междузвездни войни" почина на 60 г. Това съобщи семейството й в изявление, пише сп. "Пийпъл".  60-годишната актриса претърпя сърдечна криза в петък по време на 11-часовия полет от Лондон за Лос Анджелис. Тя настъпила петнадесетина минути преди приземяването в Ел Ей. Актрисата стана известна след ролята си в оригиналната трилогия "Междузвездни войни" през 1977 година. Тя участва и в последното продължение от поредицата "Силата се пробужда". Нейна роля бе предвидена и в планирания следващ епизод на сагата. Фишър е дъщеря на актрисата Деби Рейнолдс и певеца Еди Фишър - някога много известни в Холивуд.






На 5 март 1960 г. започва излъчването на една от най-обичаните от малки и не толкова малки на БНТ "Лека нощ, деца!" или по-известна като „Сънчо“. Тя се излъчва всеки ден точно в 19:45. През 2003 г. рубриката е свалена от екран, но година по-късно се завръща. В "Лека нощ, деца!" се разказват приказки за Кума Лиса, Зайо Байо, баба Меца, Кумчо Вълчо, Педя-човек, Гинко-Пружинко, Макс и Мориц и много други български и чуждестранни приказни герои. Най-известият и обичан от малчуганите чуждестранен сериал е "Банани с пижами". Създателите на основната песничка „Аз съм Сънчо“ към предаването са Петър Ступел (музика) и Димитър Николов Спасов (текст).









Снимки предоставени от Даниел Георгиев

"Сутринта на 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София."

Вижте документални кадри на Бургас ,заснети през далечната 1974 година във филма на Елена Владова –„Провинциалисти”. Лентата е запечатала култови за бургазлии места, като „Безистена”,старата лимонададжийница , площада пред Общината,построяването на хотел „България” и много други.

Коледуването е известно по всички български селища, само че на едни места коледуват възрастни момци, че дори и женени мъже, а на други – само малките деца. Навсякъде обаче коледуването се извършва само от мъже. Има и още една особеност – възрастните коледари са характерни повече за източните български краища, а малките – за западните.
Възрастните коледари обикновено ходят по групи, наричани на някои места “чети”, на други – “куди”, като групите са с определен брой коледари – 5, 6, 7 или повече. За всяко село числото на коледарите е точно определено. Пременени, тези левенти или мъже коледари, наметнати с ямурлуци, ходят нощем или рано сутрин по цялото село от къща на къща и пеят коледарски песни.Коледарските песни са с различна тематика: за различни възрасти, за мъже, за жени, за женени или неженени, за земеделци, търговци или за различни занаяти и др. На коледари не бива да не се отвори, счита се за грях и срамота, този който не ги пусне в къщата си. С влизането си те изпяват песен на най-стария домакин, след това пеят на всеки от присъстващите в къщата. Песните са венчални пожелания и благословии, възпяваният е
окачествяван като богат и пребогат, като млад и силен, левент и даровит, често пъти с царски и божествени качества. Изпели песните, коледарите получават като дар по един кравай, нарочно омесен за тях, получават още и сланина или кървавица, пари и си отиват “по живо и здраво”. На отиване по някои места изричат дълги и предълги коледарски благословии, пълни с духовити сравнения.
Коледарската група се води обикновено от “кудабашия” или както по старому са казвали “станеник”.
На някои места коледарите са облечени в карнавални костюми: в тях има роли на младоженец, булка, трохобер, запевач и др.Този тържествен, мил и пълен със значение обичай на други места се изпълнява от малки деца. Те също ходят от къща на къща с тояжки “коледарки”, които в някои краища са богато украсени. Като влязат в къщата, в някои средногорски села питат: “Славите ли Бога?” – “Славиме”, отговарят, и затропват с коледарките и повтарят: “Славете Бога! Славете Бога!”. Най-често обаче повтарят: “Коледа, бабо колаче! Коледа Бабо, колаче!” или както е в кукушките села: “Коленде – меленде сурова година. Цинци, кака, дай м’една колака!”.
Коледуванията в една или друга форма са известни на всички източноправославни християни, особено на българите, румънците и украинците. И тия обичаи имат в основата си твърде стари новогодишни постъпки от рода на полазването, което по-късно се  свързва най-вече с Игнажден. Големият празник на Рождество Христово е станал причина да се развие този обичай в тържествено драматично обхождане на селото.
Коледарски приветствия и пожелания


Да си спомним за зимните вечери на село, когато след целодневните игри навън лягахме в студената стая, облечени с ухаеща на пране нощница, а печката бумтеше и бавно затопляше студената стая. 

И миришеше на дърва и огън, който приятно пукаше. Беше пълен разкош да трепериш малко, но за да се разтопиш след това от меката топлина на горящите дърва.

Идeятa e дa ce пoлyчи cтeгнaтa и фaĸтoлoгичнa пyблиĸaция, ĸoятo дa ocвeтлявa въпpoca тoчнo тaĸъв, ĸaĸъвтo e бил пpeди пoвeчe oт пoлoвин вeĸ.

A. Ocнoвни пoлoжeния в зaплaщaнeтo нa тpyдa нa шoфьopa

Зa шoфьopитe нa вcичĸи видoвe aвтoмoбили нeзaвиcимo oт вeдoмcтвoтo, в ĸoeтo cлyжaт, c изĸлючeниe нa тeзи ĸъм Mиниcтepcтвoтo нa нapoднaтa oтбpaнa и Mиниcтepcтвoтo нa вътpeшнитe paбoти, e билa ycтaнoвeнa eдиннa cиcтeмa зa зaплaщaнe нa тpyдa им. Taзи cиcтeмa вĸлючвa двa ocнoвни нaчинa зa oпpeдeлянe възнaгpaждeниeтo нa шoфьopa —  зaплaщaнe зa пoвpeмeннa paбoтa (тapифнa зaплaтa) и зaплaщaнe зa paбoтa нa нopми (paзчeтнa зaплaтa).

Paзмepитe нa тapифнитe и paзчeтнитe зaплaти ca били oпpeдe­лeни c Mиниcтepcĸo пocтaнoвлeниe пooтдeлнo зa тoвapнитe, лe­ĸитe aвтoмoбили, влeĸaчитe и aвтoбycитe c oглeд нa тяxнaтa тoвapocпocoбнocт или вмecтимocт и ĸaтeгopиятa нa пpeдпpия­тиeтo (вeдoмcтвoтo), нa ĸoeтo ce чиcлят.

Paзмepът нa мeceчнaтa зaплaтa зa вceĸи oтдeлeн cлyчaй нe­зaвиcимo oт нaчинa нa зaплaщaнeтo й ce oпpeдeля в зaвиcи­мocт oт видa нa oбcлyжвaния aвтoмoбил, oт пoлeзния тoвap (зa тoвapнитe aвтoмoбили) или oт вмecтимocттa (зa лeĸитe aвтoмoбили и aвтoбycи), ĸaĸтo и oт тoвa, ĸъм ĸoя гpyпa cпaдa пpeдпpиятиeтo — coбcтвeниĸ нa aвтoмoбилa.

Paзпpeдeлeниeтo нa пpeдпpиятиятa нa гpyпи ce извъpшвa в зaвиcимocт oт гoлeминaтa им, cтoпaнcĸoтo знaчeниe нa пpeвo­зитe и тepeннитe и битoви ycлoвия зa paбoтa.

Paзчeтнитe зaплaти ca пo-гoлeми oт тapифнитe, тъй ĸaтo пpи тяx нaпpeжeниeтo в paбoтaтa нa шoфьopитe, ĸoитo paбoтят пo нopми и ycтaнoвeни гpaфици, e пo-гoлямo.

Зaплaщaнe тpyдa нa шoфьopa пo тapифни­тe зaплaти ce paзpeшaвa зa cлyчaитe, в ĸoитo нopмиpaнeтo и oтчитaнeтo нa извъpшeнaтa paбoтa e ĸpaйнo зaтpyднeнo или ĸoгaтo oбeмът й нe зaвиcи oт шoфьopa (пpи вътpeшнoзaвoдcĸи пpeвoзи, пpи oбcлyжвaнe нa aвтoбycи зa cлyжeбнo пoлзвaнe и дp.).
Πo oпpeдeлeнитe тapифни зaплaти ce изчиcлявaт и извъp­швaт и cлeднитe зaплaщaния нa шoфьopитe: зa пoвpeмeннa pa­бoтa, т. e. зa paбoтa бeз нopми, зa paбoтa c пpoбнo oдoбpeни вътpeшнoзaвoдcĸи нopми, зa oпpeдeлeн пpecтoй, зa извънpeдeн или нoщeн тpyд, зa peдoвнa paбoтa, зa cлyжeбни ĸoмaндиpoвĸи, зa нyлeвo вpeмe, зa пpeдизвecтия, ĸaĸтo и зa дoпълнитeлни възнaгpaждeния и пpeмии, зa ĸoитo e yĸaзaнo, чe ce зaплaщaт в пpoцeнти oт тapифнaтa зaплaтa.

Шoфьopитe нa aвтoмoбили зa бъpзa мeдицинcĸa пoмoщ и нa пoгpeбaлни aвтoмoбили ce пpиpaвнявaт ĸъм шoфьopитe, pa­бoтeщи нa лeĸи aвтoмoбили c вмecтимocт нaд 5 мecтa.

Шoфьopитe нa дpyгитe cпeциaлни aвтoмoбили ce пpиpaвня­вaт ĸъм шoфьopитe нa няĸoя oт ĸaтeгopиитe тoвapни aвтoмoби­ли в зaвиcимocт oт тoвapocпocoбнocттa нa шacитo, нa ĸoeтo ca мoнтиpaни.

Зaплaщaнeтo зa paбoтa нa нopми e ocнoвният нaчин зa зaплaщaнe тpyдa нa шoфьopитe.

Paзчeтнитe зaплaти ce изпoлзyвaт caмo зa изчиcлявaнe нa paзцeнĸитe пpи paбoтa пo eдиннитe нopми зa изpaбoтĸa или пocтoяннo oдoбpeнитe вътpeшнo-вeдoмcтвeни нopми, a тaĸa cъщo и пpи paбoтa нa aвтoбycитe пo aвтoлинии c oдoбpeни paз­пиcaния.

Paбoтнoтo вpeмe нa шoфьopитe, пoдлeжaщo зa зaплaщaнe пo нopми, ce cъcтoи oт вpeмe зa пoдгoтoвĸa и пpибиpaнe нa aвтo­мoбилa, cъoтвeтнo пpeди зaпoчвaнe и cлeд cвъpшвaнe нa paбoт­нaтa cмянa, вpeмe зa движeниe и вpeмe зa пpecтoи нa aвтoмo­билa пpи тoвapo-paзтoвapнитe oпepaции.

Cдeлнитe paзцeнĸи зa шoфьopитe нa тoвapни aвтoмoбили ce ycтaнoвявaт зa ĸилoмeтъp-пpoбeг, зa тoн-пpeвoз тoвap, a пpи извъpшвaнe нa пpeвoзи пpи пocтoянни eĸcплoaтaциoнни пoĸa­зaтeли мoгaт дa ce въвeждaт и paзцeнĸи зa тoн-ĸилoмeтpи.

Bъвeдeни ca и paзцeнĸи зa зaплaщaнe влoжeния тpyд oт шoфьopa зa пoдгoтoвĸa и пpибиpaнe нa aвтoмoбилa и зa тo­вapeнeтo и paзтoвapвaнeтo мy, ĸoгaтo ĸъм нeгo e пpиĸpeпeнa тoвapo-paзтoвapнa бpигaдa, ĸoятo paбoти cъщo пo нopми.

Cдeлнитe paзцeнĸи зa шoфьopитe нa тaĸcимeтpoвитe aвтo­мoбили ce ycтaнoвявaт зa плaтeн ĸилoмeтъp-пpoбeг и зa пoд­гoтoвĸa нa aвтoмoбилa зa paбoтa и зa пpибиpaнeтo мy.

Πpи oпpeдeлянe нa paзцeнĸитe ocвeн oт paзмepa нa cъoтвeт­нaтa paзчeтнa зaплaтa ce изxoждa и oт ycтaнoвeнитe нopми зa изpaбoтĸa.

B cлyчaитe, ĸoгaтo шoфьopитe yчacтвaт в peмoнтa нa пo­вepeнитe им aвтoмoбили, им ce зaплaщa ĸaтo нa aвтo­peмoнтни paбoтници. Зa цeлтa нa вceĸи шoфьop cлeд пoлaгaнe нa изпит пpeд ĸoмиcия ce oпpeдeля cъoтвeтeн нa пoдгoтoвĸaтa мy paзpeд.
Б. Дoпълнитeлни и пpeмийни възнaгpaждeния.

Зa дa ce пooщpят шoфьopитe дa пoдoбpявaт пocтoяннo тpyдoвaтa диcциплинa, ĸaчecтвoтo нa влoжeния тpyд, ĸвaли­фиĸaциятa cи, a тaĸa cъщo дa пocтигнaт иĸoнoмия нa ГCM и гyми, ĸaĸтo и дa пaзят пoвepeнитe им aвтoмoбили, ocвeн peдoв­нoтo мeceчнo възнaгpaждeниe тe пoлyчaвaт и дoпълнитeлни и пpeмийни възнaгpaждeния.

Дoпълнитeлни възнaгpaждeния ce зaплa­щaт, ĸaĸтo cлeдвa:

Зa paбoтa cъc cпeциaлни aвтoмoбили и aвтoмoбили c pe­мapĸeтa. Paзмepът нa възнaгpaждeниeтo ce oпpeдeля в пpoцeн­ти ĸъм зapaбoтeнaтa cyмa пo paзцeнĸи (пpи paбoтa пo нopми) или ĸъм зapaбoтeнa cyмa пo вpeмe (пpи paбoтa пo вpeмe). Гo­лeминaтa нa пpoцeнтa зaвиcи oт видa и пpeднaзнaчeниeтo нa aвтoмoбилa.
Зa peдoвнa paбoтa. Bъзнaгpaждeниe в paзмep нa 3 % oт тapифнaтa зaплaтa зa вceĸи 5 пpocлyжeни гoдини peдoвнa paбoтa бeз пpeĸъcвaнe в eднo и cъщo миниcтepcтвo или няĸoe oт пoдeлeниятa мy. Maĸcимaлният paзмep нa възнaгpaждe­ниeтo e 15 %.
Зa ĸлac-ĸвaлифиĸaция (caмo нa oнeзи шoфьopи, ĸoитo пpитeжaвaт cвидeтeлcтвo зa пpaвoyпpaвлeниe І или ІІ ĸлac, нe­зaвиcимo oт видa нa aвтoмoбилa, c ĸoйтo paбoтят).
Paзмepът нa възнaгpaждeниeтo зa шoфьopитe І и ІІ ĸлac e cъoтвeтнo 15 % и 10 % oт oбщaтa cyмa нa тpимeceчнaтa им тapифнa зaплaтa. Изплaшa ce вcяĸo ĸaлeндapнo тpимeceчиe, aĸo пpeз нeгo шoфьopът e cпaзил oпpeдeлeни ycлoвия.

Зa paбoтa пpи нeнopмиpaн paбoтeн дeн (нa шoфьopитe нa лeĸи aвтoмoбили и aвтoбycи, ĸoитo ca c нeнopмиpaн paбoтeн дeн, и тpyдът им ce зaплaщa пo тapифнитe зaплaти:)
a) ĸoгaтo paбoтят c aвтoмoбил, ĸoйтo e c дoĸyмeнт (HM) зa пpaвoдвижeниe в eдин или няĸoлĸo oĸpъгa, paзмepът нa тoвa yвeличeниe e 10 — 20 % oт ocнoвнaтa тapифнa зaплaтa нa шoфьopa;

б) ĸoгaтo дoĸyмeнтът зa пpaвoдвижeниe (HM) нa aвтoмoби­лa e зa цялaтa cтpaнa, paзмepът нa yвeличeниeтo e oт 10 дo 40 %.

Πpeмийни възнaгpaждeния ce зaплaщaт, ĸaĸтo cлeдвa:

Ha шoфьopитe нa вcичĸи видoвe aвтoмoбили и тpoлeй­бycи зa oтличнa и бeзaвapийнa paбoтa — пpeмия в paзмep нa 120 лeвa нa ĸaлeндapнo тpимeceчиe.
Oтличнa и бeзaвapийнa ce e cмятaлa paбoтaтa нa шoфьopa, ĸo­гaтo пpeз oтчeтнoтo ĸaлeндapнo тpимeceчиe e пoлoжил тaĸивa гpижи зa пoвepeния мy aвтoмoбил, ĸoитo ca ocигypили изпpaв­нocттa нa чacтитe, бeзoтĸaзнoтo дeйcтвиe нa aгpeгaтитe и мexa­низмитe, липcaтa нa cчyпвaния, пoдбивaния и изĸpивявaния, a тaĸa cъщo ĸoгaтo нямa нapyшeния нa тpyдoвaтa диcциплинa и нa пpaвилaтa зa eĸcплoaтaция нa aвтoмoбилa.
Hapeд cъc cпaзвaнeтo нa гopнитe ycлoвия шoфьopът тpябвa дa e paбoтил пpeз 65 % oт ĸaлeндapнитe paбoтни дни нa oтчeт­нoтo тpимeceчиe.

Зa peaлизиpaнa иĸoнoмия oт нaднopмeн мeждypeмoнтeн пpoбeг нa aвтoмoбилa нa шoфьopитe ce зaплaщa пpeмия в paз­мep oт 20 дo 23 % oт oбщaтa cyмa нa peaлизиpaнитe иĸoнoмии oт вcичĸи видoвe тexничecĸи oбcлyжвaния и peмoнт нa aвтo­мoбилa. пpи пoлoжeниe чe ca изпълнeни oпpeдeлeнитe зa cлy­чaя изиcĸвaния.
Зa peaлизиpaни иĸoнoмии oт тeчни гopивa нa шoфьopитe ce зaплaшa eжeмeceчнo дpeмия в paзмep нa 50 % oт cтoйнocттa нa peaлизиpaнaтa иĸoнoмия, пpи ycлoвиe чe ca cпaзeни oпpe­дeлeни дpaвилa зa ocигypявaнe нaй-тoчнa и peдoвнa oтчeт­нocт зa paбзтaтa и paзxoдa нa гopивo oт aвтoмoбилитe им.
Зa peaлизиpaни иĸoнoмии oт нaднopмeн пpoбeг нa aвтo­мoбилнитe гyми вcяĸo ĸaлeндapнo тpимeceчиe нa шoфьopитe ce зaплaщa пpeмия в paзмep нa 30 % oт cтoйнocттa нa peaлизи­paнaтa иĸoнoмия, пpи ycлoвиe, чe e дocтигнaт нopмeният пpo­бeг нa цeлия ĸoмплeĸт aвтoмoбилни гyми.
Koгaтo aвтoмoбилът нe e c мoнтиpaл ĸoмплeĸт гyми, cлeд­вa дa ce дocтигнe нopмeният пpoбeг oт вcяĸa гyмa пooтдeлнo.

Зa пpeизпълнeниe нa мeceчния плaн пo пpиxoдитe нa шoфьopитe нa aвтoбycи и тpoлeйбycи ce зaдлaщa пpeмил в paзмep нa 2% oт мeceчнaтa им тapифнa зaплaтa зa вceĸи пpo­цeнт пpeизпълнeниe нa плaнa.
Зa шoфьopитe нa тaĸcимeтpoвитe aвтoмoбили paзмepът нa пpeмиятa e 1 %.

Зa пpeизпълнeниe нa мeceчния плaн пo пpeвoзитe в тoн­ĸилoмeтpи зa шoфьopитe, ĸoитo paбoтят нa ocoбeнo вaжни cтo­пaнcĸи oбeĸти, e мoжeлo дa ce въвeдe и пpeмия в paзмep 4 лeвa зa вceĸи 100 тoнĸилoмeтпa cвpъx мeceчния плaн. Oбaчe зa дa ce зaплaщa гopнaтa пpeмия, нeoбxoдимo e вceĸи шoфьop дa имa мeceчeн пpeвoзeн длaн в тoн-ĸилoмeтpи.
Зa изпoлзвaнe пpaзнитe пpoбeзи нa aвтoмoбилитe нa шoфьopитe, пpeвoзили пoпътни тoвapи, ce зaплaщa пpe­мия зa вceĸи извъpшeн пoпътeн тoнĸилoмeтъp пo 0,08 лв. зa вътpeшнoгpaдcĸи пoпътeн пpeвoз в гpaдoвeтe Coфия, Πлoвдив, Bapнa, Бypгac и Pyce.
Зa вътpeшнoгpaдcĸи пpeвoз в ocтaнaлитe гpaдoвe — пo 0,07 лв. и зa извънгpaдcĸи пoпътeн пpeвoз пo 0,04 лв. зa вceĸи извъpшeн пoпътeн тoн-ĸилoмeтъp.

sandacite.bg

В Националния военноисторически музей се пази фотография, запечатала Коледата на 1-ви пехотен софийски полк през 1916 г. В нея се крие една малка човешка история на фона на голямата Европейска война.

Сурова и пълна с изпитания е тази военна Коледа, за някои от войниците може би последната. Между тях цари онази особена близост, която се ражда само в бойното другарство. По лицата от снимката е стаена надежда. Може би за скорошен победен край на войната. Войниците са окуражени от успеха на приключилата неотдавна Косовска операция, в която участва Първа пехотна дивизия, към която се числи полкът. На светлия празник е приятно да си спомнят как той влиза в някои селища – тогава с преобладаващо българско население, макар и извън пределите на България, и как е бил посрещнат триумфално от жителите.

След приключването на кампанията в края на ноември 1-ви пехотен софийски полк се дислоцира в района на Кратово, където остава до 25 януари 1916 г. И там, край Кратово, отбелязва Коледните празници „в особен дух на взаимна почит и солидарност и при най-скромна обстановка”, припомня историята на полка.

Тогава Рождество Христово се празнува на 7 януари /по юлианския календар/. На притихналото бойно поле юнаците още не знаят, че през новата година бойните действия ще се разгорят с още по-страшна сила, че в Първата световна война ще се намеси и Румъния и следващата тяхна Коледа ще бъде на север, на Дунавско-добруджанския фронт. Там ги чакат нови подвизи и слава. Кампанията на север през 1916 година се води за освобождението на Южна Добруджа, която през 1913 г. несправедливо е включена в пределите на Румъния. Някои от героите на снимката ще преживеят победния устрем на атаката при Тутракан и влизането на Първа пехотна дивизия на 9 декември 1916 г. в Букурещ.

Денят преди Бъдни вечер – 5 януари 1917 г., остава паметен в бойната история на полка. В тоя ден, след като са воювали три месеца и половина, българските воини с победоносно ура стигат до река Серет, приток на Дунав. На следващия ден – 6 януари, при силен вятър, студ и дъжд полкът потегля в поход за с. Домница, където посреща Рождество Христово.

Историята на военните Коледи на 1-ви пехотен софийски полк завършва на Битолския фронт през 1918 г. Войната върви към поражение за Централните сили. България, техен съюзник, се е включила в нея, следвайки идеала си за национално обединение с територии, населени преимуществено с българи. Светлите надежди, изпепелени в пожара на световния конфликт, остават да живеят в запазената фотография. Тя приютява разказа за напразни човешки копнежи, за вдовишки сълзи и безкръстни гробове на хиляди достойни мъже, които не могат да видят злочестината, споходила нещастната им родина след Първата световна война.

Като истинска вълшебна приказка обаче е Коледата на 7 януари 1945 г. в гр. Бачка паланка, тогава в Унгария, днес в Сърбия. Това е последната фаза на Втората световна война. Няколко месеца по-рано България се е присъединила към антихитлеристката коалиция, за да даде своя принос в разгрома на нацизма. Дни преди Коледа 11-и пехотен сливенски полк е напуснал мокрите и студени окопи от позициите при с. Сотин и сега е настанен в квартири, а войниците за първи път получават самун бял хляб. И макар градът да е полуразрушен, природата се е погрижила да нарисува чудесна зимна картина специално за Бъдни вечер. Най-големият подарък за младия, едва двадесетгодишен взводен командир от полка, фелдфебел-школник Ташо Ташев, е първото писмо от майка му, получено на фронта, и честитка от сестра му.

Организирано е тържество. Вниманието на всички е привлечено от празнично украсената елха. Акордеонист от музикантския взвод засвирва „Облаци бездомни”, „Недей тъгува”, „Хавайски нощи”, а за да се приобщят домакините, прозвучава и „Чардаша” в изпълнение на унгарска девойка. Танците следват един след друг – танго, чардаш... Изведнъж се понасят ритмите на българската ръченица, която предизвиква възторга на домакините. Кулминацията на празненството е един от онези мигове, които носят магията на Коледа. Пристига телеграма, че на акордеониста Сулаков му се е родил син. „Той плачеше от радост и прегръщаше всички присъстващи – пише в своя дневник младият фелдфебел Ташев. – Ротният командир напълни чашите с вино и вдигна тост за здравето на „най-малкия войник” на България и пожела неговият баща да се върне жив и здрав в родината. Сулаков грабна акордеона и засвири „Тих бял Дунав се вълнува...” Случва се едно от Божиите чудеса и големите човешки радости, които се помнят цял живот.
bnr.bg

С червените ботушки потропва дядо Мраз
С червените ботушки
потропва Дядо Мраз.
Дечица – веселушки,
шейната спрях пред вас!
Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Новата година да люшнем,
да люшнем ний хорце.
Във коша надзърнете,
какво ли няма там?
Палячовци, мечета,
маймунки, барабан…
Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Новата година да люшнем,
да люшнем ний хорце.
На Велка нося книга,
на Спас – акордеон.
А Петльо кукурига:
- Пък аз съм за Антон!
Подаръци ще има
за всички от сърце!
За Новата година да люшнем,
да люшнем ний хорце.

Когато Дейв и Ашли Уилис се оженили преди 13 години, и двамата все още били млади, влюбени и невежи – особено той.
По пътя си срещнали много хора, споделили с тях житейски опит, помогнал им да запазят семейството си в най-трудните времена.
За щастие Дейв записал най-добрите съвети за брака – едни споделени му от по-мъдри от него хора, а други научени от собствените му грешки.

Безспорно е едно:

Ако приложите тези 25 съвета за щастлив брак, ще постигнете по-здраво и щастливо съжителство със съпруга/та си (стига наистина да го искате).

1. Изберете да се обичате един друг и в тези моменти, когато ви е трудно дори да се харесвате. Любовта е и отговорност, не просто чувство.

2. Винаги вдигайте телефона, когато съпруга/ата се обажда. А когато сте заедно с половинката си опитайте да държите телефона си настрана или изключен.

3. Направете времето прекарано заедно приоритет. Отделете си бюджет за вечери навън. Това ще ви се отплати, защото времето прекарано заедно е “валутата” при взаимоотношенията. Затова инвестирайте време в брака си!

4. Обградете се с приятели, които ще укрепят брака ви. Разкарайте хората, които могат да предизвикат характера ви и от там да погубят и брака ви.

5. Уверете се, че смехът е саундтракът на вашия брак!

Споделяйте моментите на радост. И дори в най-тежките от тях, намерете основание да се посмеете…заедно!

6. При всяка караница няма да има “победител” или “губещ”. Вие сте партньори във всичко, така че или ще печелите или ще губите заедно.

7. Един силен брак рядко се състои от двама силни човека в един и същи момент. Обикновено при щастливите бракове съпруга и съпругата са силни в моментите, когато другия се чувства слаб.

8. Приоритизирай това, което се случва в спалнята.

Нужно е много повече от секс, за да се изгради един успешен и щастлив брак, но невъзможно е да се изгради силен брак без него!

9. Помнете, че бракът не е 50/50 – разводът е 50/50!

Бракът трябва да е 100 от 100! Не става въпрос за разделянето всичко на две, а две половини да дават всичко от себе си за цялото.

10. Давайте най-доброто от себе си един на друг, а не остатъците, останали от най-доброто, което сте дали на всички останали.

11. Учете се от другите хора, но не чувствайте необходимост да сравнявате живота или брака си с тези на някой друг.

12. Не оставяйте брака си “на изчакване”, докато децата ви порастнат или в противен случай ще се окажете с празно “гнездо” и изчерпан брак.

13. Никога не пазете тайни един от друг. Тайната е врак на интимността!

14. Никога не се лъжете един друг.

Лъжите разрушават доверието, а доверието е основата на здравия брак.

15. Когато сте направили грешка, признайте си смирено и търсете прошка. Бързайте да кажете “Не бях прав, съжалявам. Прости ми.”

16. Когато половинката ви загуби доверие, дайте ? прошка веднага.

Това ще насърци изцелението на брака ви и ще ъздаде възможност доверието да бъде възстановено отново. В тези моменти е трудно, но побързайте да кажете “Обичам те, Прощавам ти, нека продължим напред.”

17. Бъдете търпеливи един с друг.

Вашият съпруг/а винаги трябва да е по-важен/на от графика ви.

18. Моделирай такъв брак, който да направи синовете и дъщерите ти същите добри съпрузи и съпруги, когато порастнат.

19. Бъдете най-големия кураж за половинката си, а не нейния най-голям критик. Бъдете този, който бърше сълзите ?, е не този, който ги предизвиква.

20. Никога не говорете с лошо за съпруга/та си на други хора.

Не използвайте социалните мрежи за отдушник на брака си! Защитавай и уважавай половинката си по всяко време и на всяко място.

21. Винаги носете сватбения си пръстен.

Той не само ще ви напомня, че сте свързани завинаги със съпруга/та си, но и ще “казва” на останалия свят, че трябва да спазва някои граници.

22. Когато трябва да избирате между това да не кажете нищо или да кажете нещо, по-добре не казвайте нищо!

23. Никога не забравяй, че един “перфектен брак” се състои от двама несъвършени хора, които отказват да се откажат един от друг!

Източник: Дейв Уилис | strongermarriages.com

Седем семейства украсяват коледна елха, но не вкъщи, а на гробищата. Там слагат играчки и подаръци. Там са погребани децата им, които останаха завинаги тийнейджъри. Светлана Захариева, майка на загиналата Любомира, във фаталния ден е разрешила на дъщеря си да отиде на дискотека като награда за добрия й успех в училище. На 21 декември 2001 г. още шест деца с трепет очакват последния звънец, за да хукнат към "Индиго" за концерт на рапърите Колумбиеца и Мъглата, обявен за 18,30 ч. Не са и подозирали, че това ще е наистина последният учебен ден. Отхвърлят от съзнанието си по детски дежурното предупреждение на майките си: "И умната".
Към 18 часа близо 2000 деца на възраст 10-15 г. чакат пред някогашния стадион "Юнак", тогава дискотека "Индиго". Температурата е минус 10 градуса. Гардовете отварят решетката. Входът струва 2 лева, но никой не събира пари. По опашката преминава новината:

"Пускат без пари!" и започва блъсканица

Тези, които вече са стигнали до най-долната площадка, са повалени от телата на свои връстници, които губят равновесие, падайки по заледените стъпала. Получава се "ефектът на доминото". Седем от децата със сетни сили ще се опитват да си поемат глътка въздух. Смазани, ужасени и измъчени, ще напуснат този свят завинаги.
Започва разследване. След трагичния инцидент е образувано следствие по член 123 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт по немарливост. Обвиняеми са четирима души от управата и охраната на дискотеката, както и ексшефът на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски и бившият главен архитект на София Стоян Янев. Заключението на вещите лица по делото е, че смъртта на децата е настъпила заради незаконно и некачествено построени стълби, а лошата организация е допринесла за трагичните събития. След дългия съдебен процес никой не влезе в затвора. Най-голямото наказание беше за Цвятко Барчовски - 1500 лева глоба. Управителят на "Индиго", както и двамата охранители от фаталната вечер, платиха глоба от по 800 лв.

Споменът за трагедията преследва оцелелите деца и приятелите на загиналите. Бившите съученички на Виктория Кабакчиева от 93-о СОУ и досега мислят за нея. Някои от приятелите на Любомира пазят все още снимката й и спомена за звънкия й глас, както и характерните за нея тънки "бодлички", на които е оформяла косата си с гел. Спомнят си и за един комичен инцидент. Отишли на пазар за обувки, но тъй като Люба имала много малък крак, дълго време търсели нейния номер 36. Обиколили всички възможни магазини в центъра на София. Накрая Люба се ядосала и взела 40-и номер, спомнят си приятелите й.

Крадци на два пъти опоскаха паметника

Паметникът на скулптора Ставри Калинов "Дървото на живота" бе открит през 2002 г. Статуята е със 7 клона и с по 7 листа - колкото са и загиналите деца. 3 г. след откриването на паметника двама наркомани "обраха" листата и ги предадоха в пункт за скрап срещу 4,50 лв. Злосторниците бяха заловени. Паметникът бе възстановен от Калинов. През 2010 г. апаши отново задигнаха листата.
Източник:standartnews

Някои от тях вероятно сте чували, а за други сега предстои да научите. Трети пък са популярни, но защо и как са се случили – това може би е загадка за вас.

Този любопитен списък ще обогати познанията ни за елхите, Дядо Коледа, подаръците и за празника като цяло.

1.Една от първите коледни картички в света с образа на Дядо Коледа, какъвто го познаваме, е нарисувана от американския художник Луис Пранг през 1886 г.

2. Коледа започва да се празнува на 25 декември от 354 сл. Хр. по заповед на папа Либерий. Папата избрал тази дата, тъй като тя съответствала на деня, в който според римския календар се отбелязва рождението на слънцето (четири дни след зимното слънцестоене).

3. В миналото на Бъдни вечер в камината или в огнището се палел специален пън, наречен „бъдник“. При някои народи той бил от ела, при други от круша, дъб или бук.

4. Първата изкуствена коледна елха е направена в Германия. Била украсена с гъши пера, боядисани в зелено.

5. Най-голямото коледно дърво в света, изработено от блокчета „Лего”, е измайсторено през 2011 г. в Лондон. То било високо 10 метра и съдържало точно 600 хиляди блокчета.

6. Коледните топки по елхата са не просто играчки, а символ. Във Витлеем живеел беден художник. Когато се родило бебето Исус, той не притежавал нищо, с което да го дари. И решил да му подари своето изкуство. Застанал пред яслата и като жонгльор прехвърлил няколко топки в ръцете си. Бебето се усмихнало. Оттогава топките станали един от символите на този празник.

7. В Япония е изключително популярно коледната вечеря да е поръчана от KFC. Традицията води началото си от 1974 година, когато благодарение на много успешната маркетингова кампания пилето на KFC се превръща в коледно ястие.

8. В Испания, по-точно в Каталуния, наред с традиционните коледни символи има и едни леко притеснителни фигурки със свалени гащи. Наричат се caganer и са характерни за тази част на страната. Няма данни как точно се е родила тази традиция, която съществува от XVIII в.

9. Австрийци и германци възроптаха срещу Дядо Коледа във вида, в който го познаваме – с червени дрехи, бяла брада и порозовели бузи. Според много от жителите на тези две страни това е образ, наложен от компания за безалкохолни напитки. Най-радикалните радетели се обединиха в желанието си да върнат славата на Свети Никола, който при тях изпълнява ролята на Дядо Коледа и всъщност е първообразът на добрия старец.
10. Перуанските ясли с бебето Исус не са като на други места. Те са направени сред бамбук и в ярки цветове, характерни по-скоро за тропическите страни. Причината е, че в тази част на света по това време е лято.

11. Стара легенда разказва, че сладкар намислил да почете празника, като изработи от тръстикова захар шарени бонбони. Решил бонбоните да бъдат в червено и бяло и извити като бастунчета. Така всъщност се родили коледните захарни бастунчета. Те обаче не са точно бастунчета, а символизират буквата J – като името Исус.

12. В Унгария яслите често се правят в щайга. Така плевнята, където се родило бебето Исус, може лесно да се пренася от място на място. Фигурките в нея са изработени от дърво, хартия и памук.

13. Полската коледна вечеря се състои от 12 ястия – по едно за всеки от апостолите.

14. През 1223 г. в италианското село Гречо римокатолическият монах Свети Франциск от Асизи построява първата сцена в света, която пресъздава яслите с раждането на бебето Исус.

15. Традиционният италиански коледен сладкиш се нарича панетоне (panettone). Названието всъщност произлиза от Pan di Toni (хлябът на Тони). Сладкишът бил забъркан като десерт за празника на знатната италианска фамилия Сфорца (управлявала в Милано по времето на Ренесанса) и в него били използвани всички налични продукти, които имало в кухнята в момента.

16. Традицията да се разменят подаръци за Коледа не е свързана с християнството, а е езическа. В далечното минало на този ден римляните почитали бога на земеделието Сатурн (Кронос при гърците). За да отбележат края на сеитбата, те организирали пиршества и си разменяли дарове като жест на социалното равенство.

17. В периода преди Коледа в Съединените щати се разразява истинска мания на тема светлинна украса. За празника американците обожават да кичат с най-различни светещи гирлянди и фигурки своите къщи. И харчат близо 6 милиарда долара само за такава декорация всяка година.

18. Една от най-популярните коледни песни - Jingle Bells, написана от Джеймс Пиърпонт, е първата коледна песен, изпята в Космоса. Това е станало на 16 декември 1965 г. от астронавтите по време на космическа мисия „Джемини 6“.

19. Другата може би най-популярна коледна песен - "Тиха нощ, свята нощ", е била изпята едновременно на немски и на английски език по време на Коледното примирие през 1914 година по време на Първата световна война, защото текстът и мелодията са били познати на войниците и от двете страни на фронтовата линия.

20. От латински praesepe (както в католическите страни наричат макета, пресъздаващ раждането на Исус), се превежда като ясла, а от италиански - като детско креватче.

21. Финландският Дядо Коледа живее в пещера, наречена Korvatunturi, което означава планинско ухо.

22. Съществата, наречени Krampus, са всъщност демони, които придружават Свети Никола в немскоговорящите страни. Освен страховити, те имат задача да наказват непослушните деца.

23. Цветето euphorbia pulcherrima, по-познато като „Коледна звезда“, е родом от Мексико. Там расте под формата на храст и може да достигне височина между 2 и 4 метра.

24. Според една от многобройните статистики, 40% от играчките, които се подаряват по Коледа, се счупват до началото на месец март.

25. Коледа във Филипините се нарича Паско. И продължава цели три седмици. Празникът там смесва християнски и местни традиции в едно. Филипинската Коледа започва 14 дни преди тази в останалия свят. Традиционната украса е с цветни фенери, които красят вратите.

26. Статуята на свободата в САЩ е най-големият коледен подарък, правен някога в света. Подарен е на американците от французите и тежи над 200 тона.

27. Една от най-мащабните елхи в света, вписана в „Гинес“, била направена пред търговски център в Банкок. Необичайното в случая е, че става дума за елха от хора. 852 деца, облечени в зелено, кафяво и червено, се построили във формата на елха. Предишният рекорд е бил германски и в него са участвали 672 души.
Източник:nationalgeographic.bg

И досега сред пловдивчани се предава прелюбопитния разказ как народния певец Георги Чилингиров направо обърнал настроението на Тито. Разказаха ми го и на мен!
Било е октомври 1965 година. Обстановката в резиденция Кричим край Пловдив е била доста тягостна – трябва да обядват Тодор Живков и неговият гост Тито, ала приказката не върви. Едно топло октомврийско слънце леко ги гали, масата отрупана с нашенски деликатеси и лакомства, певци и музиканти издуват жили, ама нищо не се получава.

Тито стои намръщен и не обелва дума.

Георги Чилингиров
Отговарях за културната програма по време на обяда и мрачната обстановка щеше да се лепне на мен като слаба оценка, разказва ми Димитър Бакалов, който по това време е бил секретар на Окръжния народен съвет в Пловдив. Тогава родопския певец на „Руфинка болна легнала...” - Георги Чилингиров, беше в зенита на своята слава – мощен, над 40-те години, като викне в Пловдив, чуват го чак в Пампорово. Разчитах много на него да повдигне духа, ала му казах в никакъв случай да не се поддава на навика си по време на пеене да вади пищова от пояса и да гърми. Няма, началство, кълне ми се Чилингира,

аз стоя встрани и бера срам,

че няма настроение и изведнъж идва неговия ред. Бре, като извиси гласище Чилингира, дърветата наоколо чак зашумяха, на мен при присветна, а Тито впери в него очи. Изпя „Руфинка...”, след нея захвана „Излел е Дельо...”
И както Дельо вече поръчва и заръчва, Чилингира бръква рязко в пояса, вади пищова и трясва два-три пъти! Вкамених се, а Тито опъна 24-каратова усмивка, понадигна се и вика: Хвала, хвала...Засмя се и Живков, приказката тръгна, а обядът, както се казва в протоколните съобщения, мина в сърдечна, дружеска обстановка.

Това е последното официално посещение

на югославския лидер Йосип Броз Тито, когато Тодор Живков полага неимоверни усилия „да разчисти това трагично наследство” на така наречения македонски въпрос. След края на развеселения обяд в Кричим, Тато успява да внуши на властния Тито че „в Съюзна република Македония трябва да се даде възможност населението свободно да изразява своето национално съзнание.”
Да, ама ако не е била стрелбата на бай Георги Чилингира?

Стефан СЕВЕРИН, Пловдив nabore.bg

През тази година последният масов модел на АЗЛК – Москвич 2141 Алеко навърши 30 години. Това е и машината, която имахме късмет да произвеждаме известно време у нас в завода на Балканкар в Ловеч. Биографията на модела е интересна и за съжаление доста печална, почти като историята на “Последния мохикан”.

За разлика от типичните холивуд истории, тук няма щастлив край. И колкото и да е странно основен виновник за това е друг съветски автопроизводител – АвтоВАЗ, който със създаването си дръпна почти всички финансови източници и кадърни инжинерни кадри. Тогава започва и разклащанетно на позициите на АЗЛК, дотогавашен лидер на рускато автомобилостроене. Експортът на продукцията му започва да спада, същото се случва и на вътрешния пазар не само в СССР, но и в страните на бившия соцлагер.

Шофьорите си харесаха жигулитата и отвърнаха поглед от нелошия и здрав модел Москвич 412. Естествено, ръководството на завода АЗЛК не бързаше да се предава и през 1976-а стартира производството на новия за времето си модела 2140, който всъщност си беше същият 412, макар и сериозно модернизиран. Всички в АЗЛК разбираха че е нужен коренно нов и различен модел и то доста преди това. Още в началото на 60-е години на миналия век стартира разработка на ново поколение автомобили с кодов индекс 3–5. Проектът предлагаше по-голям на габарити модел с много интересни решения, но моментът беше изпуснат и руската автопромишленост отиде доста по-напред. Пък и физически в сложното време на 60-е години е било много трудно да се организира производството на нов модел.

През 1975-а в АЗЛК тръгва разработката на съвършенно нов автомобил снабиращото все по-голяма популярност хечбек вида на купето. Конструкцията на прототипа, обозначен с индекса С, е била интересна и напредничава. Принципната схема на окачването напомня на това при тогавашното BMW 5-а серия, шасито е със задно задвижване, окачване McPherson отпред и мултилинк отзад. Но именно задното задвижване става фатаният проблем на проекта. В Министерството на автомобилната промишленост на СССР било прието решение, че всички нови леки коли трябва да са с предно задвижване и в АЗЛК пристига указание “отгоре” - да се разработи нов модел с предно задвижване на базата на чуждестранен аналог. И за такъв бил посочен Автомобилът на 1976-а година Simca 1308.

Погрешно се смята, че Москвич-2141 е просто копие на френската кола, а всъщност той има доста повече общи неща с Audi 100 C2 например. Двигателят е разположен напречно, диференциалът е между двигателя и скоростната кутия, решение позволяващо да се използват при новия модел двигатели от моделите със заднпо задвижване, както и да се направи и вариант с пълно 4х4 задвижване. Предното окачване е тип McPherson, докато при Simca 1308 е типичното френско торсионно, кормилната рейка е с горно разполагане, джантните са 14-цолови. В крайна сметка не остава почти нищо общо с избрания за подражание френски модел – може би само част от профила на покрива и уплътнителите на стъклата. Машината се получила много просторна, багажникът огромен, а сгънатата задна седалка осигурявала равна товарна площадка. По време на изпитанията станало ясно, че моторът на Москвич 412 е с недостатъчна мощност за по-голямата и тежка нова машина. Би могло да се използва мотор от ВАЗ-2106, на капацитетът на завода в Толиати бил недостатъчен. Затова конструкторите на АЗЛК заедно инжинерите от ВАЗ разработват нов двигател – семейството 414 с ходов обем 1,8 л и мощност 95 к.с. Появил се и дизел 1,9 л с мощност 65 к.с. В АЗЛК стартирали строителство на производствени цехове за производство на новите двигатели, но за това трябвало повечко време, а самата кола била готова. Затова взели решение временно да пуснат водела с двигатели УЗАМ и ВАЗ. През февруари 1986-а направили първата серия опитни екземпляри, а в края на годината и първите коли предназначени за продажба.

Новият автомобил беше доста комфортен за времето си, имаше голям и просторен интериор, огромен багажник, а надлъжната компановка му даваше висока проходимост и добра стабилност на пътя. Предавателната кутия беше една от първите в съветския автопром с 5 степени, а в приборното табло имаше и оборотомер. Сред слабите места на колата бяха материалите на интериора и стоманата, която нямаше добра корозионна устойчивост. Независимо от това производството вдигаше обороти и през 1991-а достигна своя връх от 100 000 коли. Постепенно се изчистваха проблемите с качеството, новият завод за двигатели беше почти готов.

Но, избухва перестройката разтресла цялата огромна държава. Москвич не успява да завърши строителството на новите мощности, оборудването за производството на новите двигатели било разкомплектована и изгубено. Москвич 2141 не получава очакваното развитие на гамата си с варианти седан, комби и миниван, търсенето започва да спада, въпреки че все пак успяват дза предложат нови мотори с ходов обем 1,7 и 1,8 литра, които чуствително подобряват динамичните и експлоатационни качества на модела.

През 1997-а леко променят предницата и наричат водификацията Святогор, а част от машините дори получили двулитровия двигател Renault F3R с мощност 113 к.с., познат ни от Renault Laguna. Добавили вносен съединител и серво на спирачките, но отново се намесват външни фактори и агонията на 2141 продължава.

Но дори и при тези условия е имало възможност за някакво бъдеще, защото през втората половина на 90-е години АЗЛК получава подръжката на московското кметство. Но ръководството на завода не успява грамотно да използва получените средства и вместо да ги използва за повишаване на качеството, ги хвърля за създаването на цяла армия странни модификации - Юрий Долгорукий, Князь Владимир и кичозната Иван Калита с баснословна цена. Да не говорим за модификацията купе Дуэт. Резултатът – никакъв пазарен интерес, дори и от кметството на Москва.

Производството неуклонно върви към нула и към 2001-а пада до 800 коли годишно. На 4-и март 2002-а конвейерът е спрян, а електроснабдяването на завода прекъснато. А по начало колата съвсем не беше лоша и се разполагаше на пазара в нишата между Волга и Лада Самара. Но историята се разпорежда по друг начин и днес на територията на бившия Москвич се правят Renault Duster и Capture, а Москвич е сред автомобилните марки потънали в небитието.
auto-press.net

Мъглите над родопските махали  започнаха да се вдигат с особена тържественост. Гънките на планината засияха на фона на едва прокрадващите се слънчеви лъчи. Сякаш не бе януари. Тази магическа феерия от светлини, сенки, изпарения и похотливи ветрове по-скоро напомняше за някоя внезапно разразила се майска буря, която оставя след себе си единствено спомена за мимолетното си съществуване. Е да, липсващите листа в голяма степен издаваха тайната на природата, че всъщност се намирахме в разгара на зимата. И още повече - в окото на поредния зимен тайфун.

Сякаш изведнъж някой чу молбите ни за хубаво време и само няколко километра от мястото, където щяхме да оставим колата и да тръгнем пеша, вече си имахме истинска пролет - с разцъфнали минзухари и диви кокичета. Какъв по-сигурен знак от това за приближаващата гибел на зимата!?

Липсата на приключения е онази движеща сила, която кара мислите ми да раждат все по-нестандартни, а според някои - дори граничещи с лудостта, идеи за приятно прекарване на всеки свободен миг. Пътеките ли свършиха, та ще ходите по релсите? Така ме попитаха няколко приятели, с които имах неблагоразумието да споделя поредната си идея. В напразни спорове да ги убедя, че авантюрата ще си струва, не ми се влизаше. Просто махнах с ръка, а усмивката ми, колкото и да се опитвах да я прикрия, се изплъзна от хватката на съзнанието ми и прерастна в смях. Продължих със събирането на багажа, нужен ми за приключението...

Въпреки добрите ми познания за язовир Студен кладенец и за природните красоти по крайбрежието, останали непотопени във водите му, имах все още бегла представа как ще премине денят ни и колко духовно обогатени ще бъдем в края му. Дори не предполагах, че ще заспя с усмивка. Въпреки неволите и студа.

Закрепили добре раниците си с всички възможни каишки и колани по тях, даващи ни значителен комфорт по време на дълго ходене, поемаме пеша по релсите от гара "Звезделина", част от една от най-живописните железопътни линии в България - Русе-Подкова. Защитена местност "Средна Арда" - царството на лешоядите, вълците, сърните, елените и лисиците, както и на едни от най-върховните, запомнящи се и вдъхновяващи пейзажи в цялата страна, а защо не и на Балканите, започва точно от тук. Вече се намираме в границите й. Вдясно от нас са красивите заливи и полуострови на язовира, а вляво - недокоснатите от човешка ръка вулканични скали с всевъзможни причудливи форми. Като казвам недокоснати, имам предвид недокоснати в съвремието, но не и в древността. По времето, когато Родопите са населявани от летящите хора - прототраките и тракийските племена, дошли след тях, тук е кипял живот. Меките и лесни за обработка скали били изпъстрени със скални светилища, трапецовидни ниши, гробници и цели скални некрополи. Днес, многобройните дупки, ниши и подмоли в скалите на "Средна Арда" са се превърнали в спокоен дом за големи популации от вълци и лисици.Железните пътища са чудесна възможност за едно нестандартно пътешествие, за поглед от един по-различен ъгъл към чудната природа на България. Понякога носят и доза носталгия. С мириса на отработеното масло, с което са намазани дървените стълбове и траверсите. Със старите жълти гари с бели дантелени перденца. И саксиите с мушкато по первазите на малките им прозорчета. С изтерзаните червени стрелки, които висят уморено, но все още вършат работата си съвестно. С кантонерите, които сверяват часовника си, чувайки в далечината шума от забързалия се локомотив. Затова не се притеснявайте, ако ви мислят за луди, че предпочитате вашето приключение да бъде "вкарано в релси". Емоцията ще си струва.
Скоро след като сме тръгнали, достигаме до първия от четирите тунела, построени в тази част от железопътната линия. Въпреки че знаем, че в денонощието тук минават едва три-четири влака, тръпката при мисълта, че шансът да видим светлините на локомотив срещу себе си все пак съществува, е голяма. Може би да тичаме пред бързо движещ се влак в опит да се спасим, е едно от малкото неща, които все още не сме преживявали.

Тунелът не е много дълъг. Преминаването през него трае около пет минути. Време, напълно достатъчно да излезем чисто мокри - от тавана на съоръжението текат прилични количества вода, които няма как да бъдат избегнати. Сложили качулките си, успяваме да предпазим сухи единствено главите си.

Отново сме на "горната земя". Слънцето започва да грее все по-ярко, карайки ни да събличаме якета и полари. Над главите ни се реят няколко лешояда - господари на небесния простор тук. Вляво забелязваме интересен отвор в скалите. Най-вероятно е скална гробница, но за да не гадаем, оставяме раниците и се изкачваме до него. Да, пещерна гробница, която днес е обиталище единствено на малка колония прилепи. На метри над нея погледът ни е привлечен от причудлив скален мост с неголяма височина, но също така внушителен като по-големите си събратя.Спускайки се обратно, се заглеждам в земята. Скалите са наистина уникални. Всеки камък е неповторим. Пълно е с минерали. Докато се изправям след поредната находка, ниско до земята, изпод голям камък, забелязвам отвор на бърлога с разхвърляни пред нея кости от изядено наскоро неголямо животно. Лисица или вълк живее тук. Може би ме гледа с притеснен поглед от дълбините на дома си.Спираме за кратко, за да се насладим на панорамата от високо. Неописуема красота. Голяма част от язовира, селцата на отсрещния бряг и меките гънки на Бойник планина се разстилат пред очите ни като на тепсия.

Ето го и вторият тунел. Този път изваждаме челниците си, защото дължината му е по-голяма. Отново се сещаме за риска от потенциална среща с влак в тъмнината, но забелязваме, че в дългите тунели има специално изградени ниши, в които човек би могъл да се скрие при непредвидено преминаване на композиция в момента.

Навън сякаш е станало по-топло. Или това чувство е породено от комбинацията от адреналина и студа в тунела. Прекарал последните дни преди началото на пътешествието във фанатично проучване на топографски карти, зная, че тук някъде се намират две интересни забележителности - скала с трапецовидни ниши и едно безименно дере с водопади и дълбоки казанообразни вирове под тях.Дори дочувам грохот на падаща от високо вода. Ето го! Удивително красив водопад или по-скоро каскада от няколко водопада, които в момента са доста пълноводни. На пръв поглед теренът над тях е непристъпен, но откривателският ни дух се оказва по-силен и успяваме да си проправим път в скалите, срещу течението на рекичката. Там попадаме в един друг свят. Отново навсякъде е пълно с минерали. А скалните исполини над главите ни за пореден път ни припомнят колко незначителни сме.

Връщаме се под водопадите, за да разгледаме и скалата с нишите. Преди хиляди години някой я е обработвал усърдно. По-мека е и това си личи по начина на обработката й. Едно нещо ме озадачава много. В непосредствена близост до групата от десетина ниши има една, която е самотно издълбана. Това не е толкова странно. Странното е,  че цветът на скалата около изсичането подсказва, че нишата е много по-нова от останалите. Дори е незавършена. Каква е била причината за изоставянето й си остава загадка, която съвременният човек никога няма да разбере!

Достигаме до спирка "Средна Арда". Да се чуди човек защо тук спира влак. Няма населени места в близост, а между скалите и водата от двете страни на релсите са останали едва няколко метра ничия земя. Кучешкият лай изкарва от малката жълта гара човек около шейсетте години, а след него излиза и съпругата му - симпатична и добра беззъба баба.

-Къде сте тръгнали, деца? - започва бабата.
-На разходка, бабо! Искаме да се изкачим ей там и да спим на палатки довечера! - обяснявам разпалено, посочвайки с пръст величествената Юмрук кая.
-Ооо, баба, ми то там е пълно с вълци! Внимавайте!

Жената ни пожелава добър път и остава да се взира в нас дълго, седнала върху купчина изгнили траверси и подпирайки брадичката си с ръка. Докато не се изгубваме зад поредния завой. Дали в нас не припозна децата си, отдавна напуснали родния дом?!

Посоката на линията внезапно поема на север към с. Калоянци. Застудява. Вятърът също променя посоката си и започва да блъска в лицата ни. Скалите над нас ни действат подтискащо. Вече сме изминали повече от пет километра. А ходенето по релси не би могло да се сравни с ходене по асфалта. Краката ни са подбити и започват да болят, а имаме още толкова път. При това досега сме се движили по равно, а скоро ще започне сериозното изкачване.

Заобикаляме от ляво дълбокия ръкав на язовира, който в края си завършва с живописен мост. Ако човек е търпелив и има късмет, по моста може да премине и влак, което прави гледката още по-неповторима. Дотук добре, преминаваме по моста с треперещи крайници и присядаме за кратка почивка край релсите, опирайки на чакъла големите раници. От тук нагоре следва километър и половина ходене без пътека и преодоляване на 400-метрова денивелация. Изяждаме по шоколад за да се заредим с енергийни запаси. Нагоре ще са ни нужни.Още с изминаването на първите метри по северозападния билен ръб на Юмрук кая, осъзнаваме, че това място е своеобразен оазис насред пустиня. Мястото кипи от живот. Мократа земя е изрисувана от отпечатъците на сърни, елени, диви прасета и вълци. Огромни тревни площи са изровени от глиганите, търсещи храна през зимните нощи, а вълчите и еленски изпражнения са навсякъде по склона.

Налага ни се да преодолеем голяма скала, което, с тежките раници, си е предизвикателство. Един погрешен ход, едно неправилно балансиране и последващо залюляване биха били пагубни за нас. Бонус в момента е мократа и хлъзгава скала.

Набрали сме сериозна височина, а гледката с всеки следващ метър става все по-завладяваща. На неголяма поляна в ниското фиксирам три силуета. Вариообективът потвърждава доброто ми зрение - три почиващи си на спокойствие сърни. Нападнати от внезапния прилив на емоция и адреналин, започваме да говорим на по-висок тон. Гората от келяв габър, която се простира под скалата, на която сме стъпили, сякаш оживява. Странното шумолене прераства в силен шум от чупене на клони и само след секунда измежду разсъблечените дървета се стрелка огромен нерез. В основата на скалата под нас се намира лежанката му, а ние, без да искаме, сме нарушили спокойствието му.Усещането, че се намираме в недокосната от човека гора се затвърждава с всяко наше дихание. Решаваме да сме изключително тихи и внимателни, за да не нарушаваме спокойствието на обитателите тук. След като изкачваме поредната скала, излизаме на огромна поляна, която дивите прасета не са пощадили. Сякаш през нощта тук е орал трактор. Следващите двеста метра представляват изключително стръмен и противно на законите на физиката - ужасно мочурлив терен, по чиято повърхност сърните и прасетата са образували истински малки кратери с копитата си. Придвижването ни става кошмарно. Стремежите ни отново са по-силни и преодоляваме и това изпитание.

Следва преминаване през огромен каменопад. Скалните отломки са толкова мащабни, че мозъкът ми не успява да проумее гледката пред себе си. В центъра на гигантския сипей каменните блокове са обрасли с мъх и преминаването по тях крие риск от пропадане, счупване на крайници и заклещване. В краищата на каменното поле големите камъни са изтласкали най-малките, като преминаването по тях пък може да стане причина за подхлъзване и нараняване. И въпреки всичко, дори тук личи къде обикновено преминават животните. Оформили са добре забележима пътечка, придвижването през която е една идея по-лесно.Изкачвайки се над сипея, спираме за почивка. Вече наближава 17 часа и неизвестността започва да поражда известни притеснения в нас - ще има ли къде да спим на върха, ще духа ли силен вятър и пр. Явно сме близо до най-високата билна точка, защото теренът става много по-равен, но за сметка на това - ужасно мочурлив. Два пъти нагазвам в туфи, под които има вода, и кракът ми потъва до глезена. Разделям се с идеята за сухи крака и този път. Пред нас пробягва лисица. Простата логика ме навежда на мисълта, че сигурно има и зайци, но не успяваме да видим нито един дългоушко.

В търсене нa по-сухо място, през което да преминем, постепенно се изместваме по североизточния ръб. Късметът е с нас, защото на изток се разкрива велика гледка - островът на лопатарите гори, облян от последните слънчеви лъчи. Слънчевият диск потъва на запад и скоро всичко притихва в очакване на нощта. Влизаме в гора - безспорно това е гората на самия връх, която сме видели по-рано днес. Въпреки вятъра, измежду дърветата е завет. Равно е. Сухо е. Ще спим тук. Обнадеждени сме, че ще изкараме нощта спокойно въпреки липсата на огън. Дървата са в изобилие, но решаваме, че няма да нарушаваме правилата, които важат в защитените територии, и ще се топлим и готвим на примуса. Целият връх е разоран от иманяри. Огромни късове керамика се валят насред тревата, а теренът е осеян с кратери от набезите на тези псевдоархеолози.Разпъваме палатките само на 5 метра от скалния ръб и пропастта от южната страна на Юмрук кая. Долу в ниското, един срещу друг кръстосват шпаги заливите на река Перперек и река Големица. Става тъмно и нямаме време да разгледаме платото, но това ще бъде задачата ни през идния ден. Гледката, която виждаме за кратко преди мръкване, ни е предостатъчна.

Не е студено. Температурата е около един градус. Показателно за приятното време е нежеланието ни да влезнем в палатките. А часът подминава 22. Кърджали свети впечатляващо. Някъде над града проблясва заря, а гърмежите достигат до нас едва след няколко минути.

След дни като днешния се вмъквам в спалния чувал с усмивка. В приятен унес мислено благодаря на Бог за волята, която ни даваше през целия ден, за да успеем да достигнем до тук. Благодаря му и за гледките, които ни подари. Това е най-ценното от всичко.

Когато се намираш на място като Юмрук скала, няма как да пропуснеш изгрева. Ставаме рано, но облачното небе ни намеква, че днес няма да успеем да видим слънцето. За сметка на това стелещите се в ниското мъгли са достатъчна причина да те изкарат от топлия спален чувал във влажното и студено утро.

Денят е пред нас. След закуска обхождаме цялото скално плато. Гледката е неповторима. Трудно можеш да откъснеш поглед и да си тръгнеш от тук. Три часа сме прекарали в съзерцание. Разделили сме се дори, за да има всеки от нас време да бъде само със себе си.Връщаме се при палатковия лагер, събираме багажа си и поемаме по обратния път. Някак си с неохота се разделяме с духовната чистота на това прекрасно място. Но ни чака път. Всеки от нас трябва да продължи по него.

Приключението ни обратно до Звезделина преминава по същия ръждясал, но прекрасен железен път. Днес обаче ни се случват нови малки чудеса, които правят прехода ни не по-малко пълноценен. Слизайки по големия каменопад, след поредното подхлъзване и свличането на няколко камъка, изпод калните ни обувки грейват три чудни минерала. По-надолу забелязваме пет сърни, които са ни видели първи и препускат в луд галоп по поляните. Виждаме отново и същия нерез, който стреснахме вчера. При една от почивките чуваме свирката на приближаващ се влак. Оказва се товарен и го улавяме в точния момент - когато пресича моста. Срещаме интересен кантонер, който чисти паднали върху релсите камъни. Помагаме му, докато той ни разказва за живота си. Тъкмо сме излезли от последния тунел, когато насреща ни се задава влак. За пореден път късметът ни не ни е изневерил. Машинистите ни махат приятелски. Вече се чувстваме така, сякаш сме част от тази линия.
В небето над нас прелита лешояд. Господарят на небесата тук. Приплясва с криле и поредната термика го издига във висините. Може би ни желае "До нови срещи!"..
Автор: Александър Караджов alexanderkaradzhov.blogspot.bg

Знаковите престъпни групировки от 90-те диктуваха модата в заведенията. Много от луксозните за времето бяха именно собственост на сочените за топ мафиоти на България. Там ставаха сбирки от високо ниво, приятелски срещи, но и нападения, които костваха животи. Ресторант „Мираж” 

Любимо място на на застрахователната империя ВИС, основатели на която са братята Васил и Георги Илиеви.


Заведението е специално построено и обзаведено за двамата роднини и техните приближени. Там често се отбивали хора от политическия и бизнес елит на страната, футболисти и видни общественици. На път за Мираж, Васил намира смъртта си. “. 3 куршума пронизват смъртоносно Васил Илиев, докато той пътува с чисто новия си Мерцедес за рождения ден на майка си в известното заведение. Днес ресторантът е превърнат в механа с обедно меню.

Собственост на Жоро Илиев до смъртта му. Там той прекарвал летата си, заеднос най-близките и приятели. На 25 август 2005, пред същото заведението, около 22:30, снайперист  прострелва считания за видна фигура в организираната престъпност в България, Георги Илиев, пред  десетки свидетели, на излизане от дискотеката.Вече бившето казино
"Севастопол" беше честа арена на гангстерската война, но и на приятелкси срещи между мафиотите и техни приближени. Казино „Севастопол” влиза в полицейските сводки за пръв път през 1994 година, когато пред него избухва престрелка. На тази дата е прострелян Младен Михалев – Маджо. Той обаче оцелява. Някогашната гордост на обявения за кръстник на българската мафия Иво Карамански е превърната в супермаркет. Казино „Севастопол” на столичния булевард „Раковски”, където убитият на 20 декември 1998 година мафиот обичал да осъмва в голяма компания, е взето от голяма верига за хранителни стоки. 

„Биад „ Столичната дискотека по онези години е най-предпочитаното място за забавление на мутрите. 


Пазени от своите охрани те изхвърляли напрежението, често и със силови действия. Един от запомнящите се случай е ноща, клогато бизнесменът Бинев е нападнат от боса на ВИС Георги Илиев. Той си позволява да го ошамари сам в чалга заведението  пред десетките му охранители. Ресторант „Камен дел” на бул. Витоша Още едно любимо място на Кръстника. Там той се е срещал на една маса със съдии, прокурори и бизнесмени. Днес ресторантът се е превърнал в тиха и спокойна пицария. Комплекс
„Дескрим” Това била щабквартирата на „каратистите” в началото на 90-те години. Мястото е популярно с това, че там става първата борческа свада, която слага началото на поредица инциденти. 

На 16 ноември 1993 година близо 60 души от редиците на “борците” атакуват “Дескрим” и пребиват лидера им Слави Бинев, който по това време е учредил асоциация „Защита”. 

В сдружението участват прокурори и общественици, като идеята им е да се противопоставят на охранителните фирми за рекет на борците. 


Днес комплексът е сринат и се обитава от бездомни кучета. х-л ''Амбасадор" в столицата На 4-ти юни 2004 г. Двама стрелци преоблечени като свеюеници застрелват трима души пред хотела. Загиналите са Димитър Христов, известен като Митьо Малкия, Живко Иванов и Калоян Савов. Друг случай пък сложи края на хотелския комплекс, взрив срина Амбасадор. СИК си отмъсти на московската мафия за стари загуби с бомба в хотела.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив