На 22 март 1970 г. гръмва едно от най-силните бурета с барут в българския футбол. Арена на събитията е стадион "Берое" в Стара Загора, а след това сюжетната линия отвежда до София. Там край някоя лъскава маса, на някои удобни кресла, е взето решението. Решение, за което и до ден днешен се говори в Стара Загора. Толкова години по-късно.

През пролетта на 1970 г. Левски гони титлата, която предния сезон е отишла при ЦСКА. Година по-рано е станало сливането между Левски и Спартак (София), когато от партийните етажи на НРБ решават да разбъркат тестето с карти в българския спорт и така се раждат отборите Левски Спартак и ЖСК Славия. Паралелно с това световното първенство в Мексико чука на вратата, а чиновниците в българския футбол предвкусват първа победа за националите на този форум. В същото време Берое разполага с добър отбор, който може да обърка плановете на всеки под Аязмото. Доказателство за това е фактът, че Левски няма победа в
Стара Загора от 1958 г.

И така: 18 кръг от сезон 1969/70 г., Берое срещу Левски. Предния ден ЦСКА печели с 1:0 гостуването си на Ботев в Пловдив. Стадион "Берое" е пълен до краен предел. В официалната ложа специално място е запазено за министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, известен като ревностен почитател на "сините". Именно тази показност на Солаков е една от причините, които са изтъкнати при отстраняването му от длъжност през 1971 г. Тогава бившият ръководител на Държавна сигурност става зам-председател на БОК.

Мачът под Аязмото се развива добре за домакините. В един нервен сблъсък Левски губи до 89-ата минута с 0:1. В средата на втора част се случва интересен инцидент пред вратата на Берое, когато кумирът на левскарите Георги Аспарухов пада в наказателното поле. Ето какво си спомня за този епизод крайният бранител на Берое Стефан Иванов: "20 минути преди края, при резултат 1:0 за нас, Аспарухов пое на гърди една топка в наказателното поле и я свали на левия си крак. Влязохме помежду си рамо в рамо, аз малко го изпреварих. Гунди нанесе силен удар с левия крак, но при удара върхът на обувката му се заби в разкаляния терен. Той падна, попитах го какво му е: "Глезенът ми, повикай доктора". Казаха ми, че по телевизията съм получил неоснователни обвинения, а след това и някои вестници писаха. За щастие уверих се, че Гунди беше не само голям футболист, но и справедлив човек, след като ги опроверга".

Секундите до края се нижат бързо и Левски е все по-близо до загубата на ценни точки. Последна минута. Корнер за столичани. Сашо Костов центрира отлично, но вратарят на Берое Тодор Кръстев изглежда е преценил добре ситуацията и е на път да овладее топката без проблеми. "Миг преди да я хвана Митков и Ивков ме повалиха на терена, а Жечев я засече за 1:1", спомня си стражът на домакините. И тогава над стадион "Берое" надвисват черни облаци. "Веднага след изравнителния гол Сашо Костов направи неприличен жест към публиката и към пистата полетяха 50-60 бутилки", разказва тогавашният началник на "заралии" Бончо Мерджанов. Огънят продължава да се разгаря. Вратарят Кръстев и част от футболистите на домакините се нахвърлят върху арбитъра Борис Трендафилов, който зачита гола на Левски въпреки протестите им. Към вътрешния министър Солаков, който е в компанията на двукратния олимпийски шампион по борба Боян Радев, политат капачки, бутилки и много псувни. Прякото телевизионно предаване на мача моментално е прекратено. Милицията все пак успява да спре старозагорци, които са тръгнали на саморазправа с министъра, но това не ги отказва и те се струпват пред официалния вход на стадиона.

Веднага там са докарани пожарни коли, които да разпръснат подивелите фенове. Те от своя страна отвръщат на милиционерите и пожарникарите с камъни. Все пак Солаков успява да напусне врящия котел, а според разказите от едно време съдията Трендафилов надява милиционерски дрехи, за да не бъде разпознат от тълпата на излизане. И нищо. Цяла седмица все едно нищо. Крайният резултат официално е 1:1 и двата отбора си поделят по точка. След седем дни обаче започват маневрите.

Тогава Берое гостува в Русе на Дунав. Съперниците загряват, треньорите вече са определили стартовите си състави, а публиката се настанява на пейките по трибуните - кой с лимонада в ръка, кой с фуния слънчоглед. И тогава идва депешата от София. Нареждането е мач между Дунав и Берое да не се играе. Така и става. "Заралии" се качват на рейса и хайде на обратно. На другия ден телефонът в Стара Загора звъни. В столицата са призовани шефовете на Берое Бончо Мерджанов и ген. Делчо Делчев, както и старши треньорът Анастас Ковачев - Кълвача. На тримата е съобщено, че клубът им е изваден от "А" група. "Нямаше какво да направим срещу решението на Борис Велчев, Трендафил Мартински и Съботин Събев", признава Мерджанов.

Изхвърлянето на отбора от Стара Загора е съпроводено и с индивидуални наказания. Най-зле го отнася наставникът Ковачев, на когото е забранено до живот да се занимава с футбол. Треньорът е викнат в кабинета на шефа на БСФС Мартински, за да признае грешното поведение на футболистите си и редовността на гола на Левски, но не го прави и приема с достойнство участта си. Случаят идва идеален за властта да накаже Кълвача, който се е набил в очите на партийците с факта, че синът му живее в САЩ. Скромният специалист така и не се връща никога на треньорската пейка и остава единственият онеправдан след скандала. До живот са наказани и вратарят Кръстев и защитникът Атанас Атанасов, които по-късно са помилвани.

Решението за изваждането на Берое от елита се приема на нож в Стара Загора. Според документи на Държавна сигурност на хоризонта се появява опасност от стачни действия в най-големите предприятия в града. Веднага с кола към София отпрашват местните партийни големци Вълчо Найденов, който е първи секретар на партията в Стара Загора, и Стою Неделчев - Чочоолу, чийто образ е използван за прототип на героя на Георги Георгиев - Гец в партизанския екшън "Осмият". С тях е и друг местен соцкадър - Христо Шанов. Стига се до среща със самия Тодор Живков. Тя се състои при Нареченските минерални бани, където отмаря Тато. Той обаче не взима конкретно отношение по случая и решението остава в сила. Година по-късно (1971) обаче Живков използва патакламата на Берое - Левски като един от мотивите за отстраняването на Ангел Солаков от министерското кресло. Впрочем след време от разсекретен протокол от заседание на Политбюро на БКП излиза информацията, че през пролетта на 1969 г. по нареждане на вътрешния министър е подслушван старши треньорът на ЦСКА Стоян Орманджиев. Тези и други действия на Солаков водят до обвиненията към него в "антипартийно поведение".

През лятото на 1970 г. Левски триумфира с титлата на България, а Берое твърде бързо се връща в "А" група, за да продължи да тормози "сините". По неофициални данни на първия мач между двата тима под Аязмото след завръщането на "зелените" в елита по трибуните на стадиона и околните баири е имало към 50 хиляди зрители. Да сте чували за по-посетен мач в родната провинция?

Източник : www.sportal.bg

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта