Найда Манчева е родена на 10 ноември 1921 г. в с. Църклевци, Софийско. Произхожда от бедно селско семейство. Детството й преминава в оскъдицата на столичния квартал „Надежда“. Съдбата е отредила на Найда да остане от малка сирак, да влезе невръстна в редиците на работническата класа, но й е дала и шанса да израсне като изявена тъкачка, като славна работничка. Тя рано прекъсва образованието си, не защото не е искала да учи, а защото е трябвало да работи. Завършила е само четвърти клас и се гордее, че трите й деца са завършили висше образование. Целият трудов стаж на Найда Манчева минава в текстилния завод "Осми март" в София. Започва работа там още на 13 години, през 1934-а, когато предприятието се казвало текстилна фабрика "Фортуна". Започва като редачка на барабани и тайно се учи да тъче. Пенсионира се 50 години по-късно с личен рекорд от работа на 40 стана едновременно. "С едни дървени налъми тръгнах към фабриката и стигнах до парламента", казва ударничката. Преди 9 септември при италианците работи по 10-12 часа на ден, без отпуск.
След 9 септември 1944 г. става тъкачка на механични станове и обслужва 6 стана при норма 4. Това й дава самочувствие, ражда се желанието й за изява. Първият успех не закъснява - тя преминава на 20 автоматични стана, докато колежките й обслужват по 16. После машините стават 30, а изпълнението на трудовата норма е постоянно - 105 на сто, като 92 на сто от изтъканите платове са първокачествени. В завода вече се работи на нормиран работен ден, изградена е просторна столова, на работниците се дава платен годишен отпуск. “Колкото повече се признаваше и уважаваше нашият труд, толкова повече ние се заразявахме да преизпълняваме нормите, да печелим съревнованията и да бъдем най-добрите", разказва
тъкачката.
За високите производствени резултати с указ №255 от 28 май 1964 г. Найда Манчева е удостоена със званието „Герой на социалистическия труд“. От 1966 до 1981 г. е редовно избирана за народен представител. 15 години Найда е депутат в Народното събрание като представител на работническата класа, без да спира да работи. Не й се полага служебен автомобил и шофьор и за да ходи до парламента ползва трамвая. "Тогава работехме на обществени начала в парламента. Заседавахме рядко - 3 пъти в годината. Но в комисиите работехме много активно всяка седмица - разказва Найда. - И сега, като ходя из избирателния район, ме познават и ми казват, че само аз съм ходила при тях и съм живяла с техните проблеми. И тогава големците не ходеха при народа." Многомашинничката минавала за опърничава, тъй като си е позволявала прекалено остри за онова време критики. "Тогавашните министри много се страхуваха от мене. В парламента ги солих, както си знаех - смее се Манчева. - Нямаше какво да ми вземат. Становете ли ще ми приберат? Че защо са им?"
Знатната тъкачка, прославила се с труда си е член ан БКП от 1957 год. Член на Софийския ГК на БКП, на Коларовския РК на БКП . Член на Комитета на българските жени и на общонародния комитет на българо-съветската дружба.
През 1967 г. се оттегля от машините, за да обучава младите текстилки, които да утвърждават името и авторитета на завода. През 1973 г. тя отново се завръща да машините. Те вече са 40 автоматични тъкачни стана и нейният пример увлича още две работнички, които поемат същия брой машини. През същата година Найда Манчева се заема с обучението и квалификацията на младите работнички и става ръководител на Школата за изучаване и разпространяване на челния опит.
Като признание за новите й трудови успехи с указ №865 от 27 април 1974 г. Найда Манчева е удостоена за втори път със званието „Герой на социалистическия труд“. Така тя става една от трите българки, удостоена два пъти - със званието "Герой на социалистическия труд". Наградена е и много други отличия, между които „Орден на труда“ - сребърен (1960), „Червено знаме на труда“ (1962), „Народна Република България“ - III ст. (1971), „Георги Димитров“ (1981).
Орден "Герой на социалистическия труд"
В завод "8 март" е имало 1000 стана и 2000 работници. Работниците са живеели в построени за тях ведомствени блокове. След фалита му преди десетина години, машините са продадени и сега е склад за строителни материали. След като вижда какво е останало днес от легендарното предприятие тя казва “Сърцето ми плаче”.
100-децибеловият шум във фабриката отнема част от слуха на Найда Манчева и днес тя говори гръмогласно. Иначе никога 92-годишната многомашинничка не е стъпвала в болница. Оплаква се, че вече не я държат краката. Навремето един журналист изчислил, че многомашинничката всеки ден изминавала между становете по 10-12 километра. “Кажете ми, кой вече се интересува от работника?", пита някогашната знатна тъкачка Найда Манчева. Според нея сега всички са втренчили поглед в бизнесмените и търговците, защото трудовата класа е изчезнала. Заличена е и в речника. "По наше време трудът беше велико нещо", казва Манчева.
Днес представителката на някогашната славна работническа класа живее над половин век в двустайния си апартамент в столичния квартал "Надежда". Пенсията и е 500 лв и казва, че и стига. Измъчва се, че вижда около себе си страдащи и безработни, че няма вече у нас работническа класа! Сърцето и се къса от мъка, че у нас вече не се ценят трудовите хора, не се зачита честният, умният, а се говори само за "мутри, крадци, лъжци"! Пита се “Защо трябваше да се унищожават успешните фабрики и добрите заводи? Защо не се преустроиха земеделските ни стопанства в кооперации? Защо тъй погрешно тръгнаха у нас промените, че разрушиха всичко постигнато? Защо вече четвърт век вървим все още към разруха, към пропаст?”, но отговор не намира. Просто казва, “Не я разбирам тази демокрация!” Сега знатната тъкачка се радва на шестима внуци и седем правнуци. Макар понякога да се натъжава за песента на тъкачните станове, Найда Манчева нарича себе си щастливка.
Първата българска тъкачка многомашинничка е Маруся Тодорова, родена в Съветския съюз. Тя става герой на социалистическия труд на 42-годишна възраст. Едва 15-годишната прекрачва прага на тъкачната фабрика "Първи май" във Варна. Започва работа на един стан. След въвеждането на автоматизираните линии работи на 40 машини. Добива известност в страната като ударничка. Издига се до директор на фабриката. Била е два мандата народен представител в периода 1962-1971 г.
Другата прочутата в близкото минало тъкачка и два пъти герой на социалистическия труд е Лиляна Димитрова, лауреат на Димитровска награда, народен представител, секретар на Централния съвет на българските профсъюзи. През 1951 год. се среща със Сталин, който и подарява сребърен чайник и порцеланов сервиз с изрисувани Кремъл и петолъчки! Днес 93-годишна вдовица е баба на трима внуци и трима правнуци, Лили живее скромно със спомените си, далеч от светската суета и шума на становете, който само в ушите и кънти все още. И с 400 лв. пенсия впрочем.
След рухването на комунистическите режими в Централна и Източна Европа в края на 1989 г., целият соц-лагер се разхвърча като картонена къщичка и стахановците потънаха в забвение. Изведнъж се оказва, че в професията на тракториста, комбайнера, миньора, тъкача, стругаря, строителя или полевъда вече няма почти никакъв героизъм, а мъчителна борба за оцеляване. Със званието „Герой на социалистическия труд” през годините в България са удостоени общо 1700 души. Според неофициална статистика от тях са останали живи около 500 човека.

Използвани източници:
Списание “Тема”, “Блиц”, “Стандарт”, Тв 7, БТВ.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта