Да си припомним историята, как Хан Тервел посреща първите ислямски бежанци!
През 717 г., осланяйки се на договора с България, Византийската империя се е обърнала за помощ към хан Тервел. По това време Константинопол преживявал критични моменти. Градът бил здраво обсаден по море и суша от арабите, които вече предвкусвали огромната плячка, която ги очаква. Император Лъв III постигнал споразумение с българския хан, който обещал да се притече на помощ, като нападне арабите в гръб.

Това решение на хан Тервел показва, че той не гледал на Византия като на свой изконен враг, а отношенията му към нея били преди всичко продиктувани от прагматична преценка на съществуващите обстоятелства. Ханът разумно преценил, че в момента арабите представляват по-голяма потенциална заплаха за неговата страна. Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол е намерило отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори.

Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпели нечувано дотогава поражение от българите. Още в началото на обсадата българите се явили в тила на противника и голяма част от вражеската войска била унищожена. Опасността за арабите била толкова голяма, че се наложило сухопътната им армия да обгради лагера си с два окопа – единият срещу Константинопол, а другият срещу българите.

В тази война арабите проявили изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия – зимата била незапомнена, цели 100 дни земята била покрита със сняг. През лятото на 718 г. арабите дали решително сражение българите, но претърпели поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загинали 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви.

Константинопол бил спасен, а името на България се разнесло по всички краища на тогавашния свят. Основателно се приема, че победата на хан Тервел, както по-късно и победата на франкския крал Карл Мартел над арабите при Поатие (дн. Франция) са двете събития, които не позволили на арабите да проникнат дълбоко във вътрешността на Европа.

„Тази зима се оказа много тежка в Тракия, толкова много, че за сто дни земята не можа да се види под гъстия сняг. В резултат, врагът загуби множество коне, камили, и други животни. През пролетта Софиам пристигна с флот, построен в Египет: 400 транспортни кораби натоварени с жито, както и дромони.

След като беше информиран за ефикасността на римския огън, той преплава през Витиния и отиде до пристанището на Калос Агрос от другата страна, където закотви корабите. Малко след това, Изид пристигнал с друг флот, който бил построен в Африка: 360 транспортни кораба, оръжия и провизии. Той беше получил същата информация за течен огън и преплува през Сатирос и Бриас, чак до Карталимен.

Египетските екипажи на тези две флоти се съвещаха помежду си и , след като превзеха през нощта транспортните кораби, потърсиха убежище в града и приветстваха императора. Когато те направиха това, морето през целия път от Хиерея изглеждаше като покрито с дървен материал. Когато императорът е беше информиран от тях за двете флоти, скрити в залива , той конструира огнени сифони, които постави в дромоните и биремите и изпрати срещу флотите.

С Божията помощ, и благодарение на застъпничеството на всечистата Богородица, врагът беше потопен на място. Нашите мъже плячкосаха провизиите на врага и се върнаха с радостна победа. Освен това, докато Мардасан нападаше с арабската си армия от Пилай до Никея и Никомедия, имперските офицери, които като Марадит с техните пешаци се криеха в Либос и Софон, изведнъж го нападнаха и разгромиха армията му и така той беше принуден да се оттегли от този район.

По този начин на морския бряг от друга страна си отдъхнаха за малко, така че кораби можеха да излизат от града и да получават изобилни провизии. Също така, никой не пречеше на рибарите да ловят риба в близост до островите и градските стени. Арабите, от друга страна, пострадаха от тежък глад, така че ядяха своите мъртви животни, а именно коне, магарета, и камили.

Казва се , че те дори са варили в казани и са ядели своите мъртви и собствените си фекалии. Зараза ги нападна и уби безкраен брой от тях. Освен това, българската нация обяви война срещу тях и, както информирани лица потвърждават, изби 22 000 араби. Много други бедствия ги сполетяха по онова време и ги накараха да се научат, че Бог и Света Богородица, Божията Майка, защитават този град и християнската империя, и че тези, които призовават

Бог в истината, не са изцяло изоставени, дори и ако ние хората сме наказани за кратко време за аради нашите грехове./ Из “Хронография“ на Теофан Изповедник.
Източник:http://bultimes.com/




0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта