Дворцов преврат или начало на българската нежна революция. Независимо кой какво мисли за 10 ноември 1989 г., датата е сложила печат в съзнанието и на малките деца.
За оттеглянето на другаря Тодор Живков от върха на партията и на държавата пръв съобщава по БНР журналистът Величко Конакчиев. Часът е точно 18.
Бойко Борисов – на тренировка по карате

Сегашният премиер Бойко Борисов научил новината три часа след Конакчиев. “Бях на тренировка с националния отбор по карате, който бе и републикански първенец. Като се прибрах, вечерта към 9 ч по новините чух за оставката на Живков. Нищо геройско няма в моето поведение тогава”, скромно прибавя към спомените си лидерът на управляващата партия. Но оценката за изминалите 25 г. го разпалва: “Виждам, че много сме направили, но и много сме пропуснали. Вече сме членове на ЕС и НАТО, но за съжаление е изпуснато златно време да се извършат истинските реформи в живота ни. Затова днес сме първи по корупция и последни по доходи. Съсипахме икономиката си, разрушихме селското стопанство, напоителните системи, разбихме службите за сигурност и превърнахме държавата си в разграден двор без кучета за пазачи”.
Цецка Цачева четяла за изпит

“Вечерта на 10-и се събрахме с колеги и приятели заради падането на Берлинската стена. Връщайки се от първата си екскурзия в ГДР през 1988 г., бях шокирана от Берлинската стена, от това как разделя Шпрее, домове и човешки съдби. Струваше си срутването на символа да бъде отбелязано. Когато научихме обаче новината от пленума на БКП, сред нас настана еуфория. От ефира прозвучаха похвални слова към другаря Живков, но изказаната благодарност не беше в хармония с неговата визия. Няма как да ти благодарят, а да изглеждаш, меко казано, нещастен”, връща се Цачева към впечатленията си от съдбоносния ден.
По онова време шефката на 41-вото НС работи като юрисконсулт, но навръх 10-и е в отпуск, защото кандидатства за задочна аспирантура и чете за изпити. “По инерция от петилетките на младостта ми си мислех, че преходът ще свърши за 4-5 г. Уви, не стана.” Промяната й дава шанс да осъществи мечтата си – да стане адвокат. “Преди 1989 г. това не беше възможно за мене”, признава Цачева.

Фандъкова преподавала руски в 73-то


“Бяхме в училище, когато научихме. Отначало не повярвахме. После видяхме събитието по новините. В 73-то училище в София бяхме силна група от млади учители. Бяха накарали директора да изпрати деца с учители в кино “Петър Берон”. Имало мероприятие на “Екогласност” и трябваше да запълним залата, за да го провалим. Отказахме”, разказва Фандъкова. В еуфоричните месеци след промяната участва в нощните бдения на отец Христофор Събев.
Сидеров хукнал към Южния парк


Случайна среща на “Дондуков” направила Волен Сидеров
информиран човек още през деня на 10-и. На столичния булевард се видял с журналистка от “Труд”, която тутакси го информирала: “Знаеш ли, че Живков падна”. Оттам бъдещият лидер на “Атака” се отправил към Националния музей за българска литература, където работел. И предал новината по-нататък – първо на партийната секретарка Раданска. “Честито, имате нов генерален секретар”, рекъл безпартийният Сидеров. После се запътил към Южния парк – любимо място на тогавашните неформали. Промяната го сварва като секретар на младежката организация на “Подкрепа” и член на Дружеството за правата на човека. Политическата равносметка: “Като рефрен повтаряхме някога, че България била обрулена държава. А за 25г. какво ли още не обрулихме”. Личната: преди 25 г. живеел на свободен наем. Е, сега има жилище и собствена кола.
Георги Кадиев зубрел виетнамски



През 1989 г. Георги Кадиев е второкурсник в Московския институт за международни отношения. Новината научава късно вечерта. Но я помни като вчера: “Намирах се в стаята си на петия етаж на общежитието ни на ул. “Новые Черемушки”. На следващия ден имах контролна по виетнамски език, което беше моята специализация. Новината бе зашеметяваща. Всички български студенти бяхме откъснати от родината, нямаше интернет, да се обадиш по телефона от централната поща ти искаха заявка от предния ден”. Голямата мечта на Кадиев е като на всички млади: “Да пътувам свободно, затова толкова намразих реденето на опашки за визи. Месец след падането на Берлинската стена отидох там, за да мина от другата страна. Стремежът за свобода ми остана. Затова и сега съм понякога непремерен в изказванията си”, признава неспечелилият кандидат за кмет. Промяната зачертава предсказуемия му живот. “Днес щях да съм дипломат в посолството в Ханой и да марширувам по плаца на Външно”, допуска Кадиев. “Осъществих много мечти, много не успях – например да имам деца (три), колкото хандбален отбор. Но се опитвам…”

Източници :www.trud.bg www.socbg.com

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта