„Добро утро!“, каза жената, докато минаваше покрай мъжа, който седеше на земята.

Той бавно погледна нагоре.

Това беше богато облечена жена, с вкус, а палтото й беше ново…Изглеждаше така, като че никога не беше изпитала чувство на глад.

Първата му мисъл беше, че тя иска да му се подиграе, като много други, които го бяха правили преди.

“Остави ме!”, тихо промълви той…

За негова почуда, жената продължи да стои. Тя се усмихваше. Нейните бели зъби блестяха в правилна редица. “Гладен ли си?”, “Не”, отговори саркастично той. “Току що, се върнах от обяд с президента. Сега се махай!”.

Усмивката на жената обаче стана още по-широка. Изведнъж мъжът почувства нежна ръка под мишницата си. “Какво правиш, лейди?”, ядосано каза мъжът. “Казах ти да ме оставиш.” В този момент минаваше полицай наблизо. “Има ли проблем госпожо?”, попита той.

“Няма проблем, полицай”, отговори жената. “Просто се опитвам да повдигна този мъж да се изправи. Ще ми помогнете ли?”

Полицаят се почеса по главата, “Това е старият Джак. Мотае се наоколо от няколко години. Какво ще правите с него?”

“Виждате ли онова кафене ей там?”, попита тя. “Ще му поръчам нещо да хапне и да се стопли за малко”.

“Да не сте полудели, мадам?”, противеше се бездомникът. “Не искам да отивам там!” После той усети силни ръце, да го сграбчват и да го изправят. “Пуснете ме полицай. Нищо не съм направил”. ”Това е добра сделка за теб, Джак”, каза полицаят. “Не я проваляй”…

Накрая, малко трудно, жената и полицаят отведоха Джак до кафенето и го накараха да седне на една маса в най-отдалечения ъгъл. Закуската вече преваляше, така че голямата тълпа от посетители вече си беше отишла, а времето за обяд още не беше дошло.

Управителят на заведението ги приближи и попита “Какво става тук, полицай?”. “Защо е всичко това, проблеми ли има този човек?”

“Тази дама го доведе тук, за да бъде нахранен”.

“Не и тук!”, отвърна управителят ядосано. “Да идват тук хора, като него не е добре за бизнеса”.

Старият Джак се усмихна с беззъбата си усмивка. “Видя ли, госпожо. Казах ти. Сега, ще ме оставиш ли да си отида. Не исках да идвам на това място.”

Жената се обърна към управителя с усмивка…”Сър, познавате ли “Еди и съдружници”, банковата компания, надолу по улицата?” “Разбира се! Те провеждат седмичните си срещи в една от ВИП залите”

“И, не правите ли добра печалба, като ги обслужвате на тези седмични срещи?”

“Това какво Ви влиза в работата?”

“Аз господине, съм Пенелопе Еди, президент и основател на компанията.”

“О!” Жената се усмихна отново. “Реших, че това може да промени нещата”. Тя погледна към полицая “Ще се присъедините ли към нас за чаша кафе и закуска?” “Не, благодаря, на служба съм”, “Тогава може би кафе за из път?”

“Благодаря, много мило!”

Управителят се завъртя бързо на пети “Ще ви донеса веднага кафе, полицай!”

Служителят на реда го видя, как се отдалечава. “Вие със сигурност го поставихте на мястото му!”, промълви той. “Не съм настоявала. Вярвате ли, или не, имам причина да постъпвам така.”

Дамата седна срещу бездомника и попита “Помниш ли ме, Джак?”

Старият Джак я погледна в очите и се замисли “Мисля, че да - имам предвид, изглеждаш ми позната”. “Може би съм малко поостаряла, от времето, когато влязох за пръв път тук, докато ти самият работеше тук, а аз бях прегладняла и измръзнала. Току що бях завършила колежа. Бях дошла в града, за да си търся работа, но не можех да намеря нищо. Бях много зле и останала само с няколко цента в джоба си. Бях изхвърлена и от квартирата си, защото нямах възможност да си плащам. Беше февруари и бях премръзнала. Видях това място и влязох с надеждата, че ще открия нещо да хапна.”

Джак си спомни и се усмихна. “Сега си спомням. Стоях зад бара. Ти влезе и ме попита, дали може да свършиш някаква работа, за да ти дам да се нахраниш, а аз казах, че това е против политиката на компанията.”

“Знам. Тогава ти ми направи най-големият и вкусен ростбиф, който бях виждала някога! Даде ми и чаша кафе и ми каза да седна на крайната маса и да се нахраня. Страхувах се да не ти навлека някоя неприятност, като постъпваш така, но забелязах, че извади пари и ги постави в касата, така че се успокоих и знаех, че всичко ще бъде наред.”

“И така, започнала си свой бизнес?”, попита Старият Джак. “Да, получих работа още същия ден. Работих много здраво и накрая започнах свой, собствен бизнас, с Божията помощ.”

Тя отвори портфейла си и извади от него визитна картичка. “Когато свършиш тук, искам да посетиш г-н Лайънс …Той е шеф на персонала в моята фирма. Аз ще говоря сега с него, да те назначи на някаква подходяща работа. Може би ще ти даде пари авансово, да си купиш нови дрехи и да си наемеш жилище, докато си стъпиш на краката. Ако имаш нужда от нещо, вратата ми винаги ще бъде отворена за теб!”  “О, как бих могъл да ти се отблагодаря?!”

“Няма нужда да ми се отблагодаряваш. Благодаря аз на Бог, че ме срещна с теб!”

Когато излезе от заведението, тя размени няколко думи с полицая:

“Благодаря Ви за съдействието, полицай!”

“О, напротив, Мис Еди, аз Ви благодаря! Днес станахме свидетели на чудо, което никога няма да забравя! И… благодаря за кафето!”.

Господ често ни праща изпитания …и разменя ролите, така че нещата да бъдат в наша полза един ден! Когато се затваря една врата, друга се отваря…

Източник: bgkef.com

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта