Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен.

На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.

Минути преди това въоръжена група от 4 американски и гръцки диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.

Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.

След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.

С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“. В негова чест през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново. В центъра на селото е издигнат паметник на граничаря Вергил Ваклинов и кучето му Вихър.

Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има още и до Римския мост на Доспат дере, в родното му село Планиница (Пернишко), в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ в Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил и която по-късно е била наименувана застава "Вергил Ваклинов".

На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов до Римския мост на Доспат дере, която липсваше по неизвестни причини, е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум "Граничарите на България". Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на Римския мост - Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат. Присъстват членове на форум "Граничарите на България", племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Заместник директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ "Вергил Ваклинов" - Доспат заедно група деца от училището. На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на Интернет форум "Граничарите на България". Присъстват членове на форум "Граничарите на България", племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ "Вергил Ваклинов" - Доспат заедно група деца от училището.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

4 коментара:

  1. Героизирането на убийствата по границите, е нещо съвсем обичайно по време на ,,щастливия развит социализъм. Много от случаите , са пропагандно обработени, та си мисля, тези гръцки и американски диверсанти, дали не са били българи, които просто са искали да избягат в оня, другия свят !? Има достатъчно доказани случаи, на застреляни, срещу няколко дни отпуск нещастни в своята съдва младежи, защото тогава убиваха, ако просто желаеш да минеш от другата страна ! Сега - всеки може да отиде където пожелае, нещо съвсем обикновено и нормално, но тогава убиваха ! Ентусиазирани смешльовци, сега решили да бръщолевят юнашки измишльотини, поради собствената си настоща незначителност !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Замълчи, бе, идиот! Човекът е дал живота си за защита на границата, на държавата! Каквото и да е било тогава, си е имало закони и преминаването на границата нелегално си е било престъпление. Ти вероятно не си ходил дори в казарма и ако ти се случи да попаднеш в подобна ситуация, най-вероятно ще се посереш и побегнеш. Но няма да си дадеш живота като този млад граничар! А сега по-добре ли е по разградената ни граница, а?

      Изтриване
  2. Тези вражески елементи що не са хванати на влизане в Родината, а, другари? Ако не знаете, да ви кажа - щото граничарите пазеха не да не влезе някой враг, а да не вземе да избяга някой от тоя земен рай...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да бе !На илизане ,то всеки си имаше по няколко автомата ...и си ходехме с тях ей така .Идиот!

      Изтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив