През 1879 г. на полуостров Кюпрюбурун е създадено селището Кюприя – сега град Приморско.
След Руско-турската освободителна война, съгласно решенията на Берлинския договор, много български територии остават в пределите на Османската Империя. Област „Хасекията“ е сред тях. Хиляди жители от Странджанския край по това време напускат селата си и се заселват в днешните земи на община Приморско и във вътрешността на България. Това са и едни от първите участници в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.


През 1910 г. се провеждат първите общински избори за кмет на с. Кюприя. Избран е Станчо Костадинов, който изиграва съдбовна роля за развитието на селото.
До 1912 г. българо-турската граница е минавала на 4 км от с. Кюприя през залива Атлиман, а в с. Алан Кайряк (Ясна поляна) е имало ГКПП.
При подмяната на имената на селища и градове в България от чужд произход с. Кюприя е преименувано на с. Приморско (съгл. Указ на Цар Борис III, „Държавен вестник“, 1934 г.).
През 1939 г. е построено пристанище, откъдето България изнася въглища, дърва, минни подпори и траверси за Турция и Гърция.


През 1957 г. започва строежа на Международния Младежки Център – Приморско, който е важен фактор в културното развитие на общината.
През 1981 г. по случай 1300 години от създаването на България с. Приморско е обявено за град (съгл. Указ № 2190/16.10.1981 г. на Държавния съвет на НРБ).
В периода от Съединението на България до средата на XX в. основни поминъци на местното население са дребно земеделие, скотовъдство, сезонна горска работа, добив на дървени въглища.


След 1944 г., когато се приема Закона за трудовото кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), животът и работата на жителите на община Приморско се променят. Внедрява се механизираното обработване на земята и събиране на реколтата, а стадата се уедряват. Създават се огромни овощни масиви, започва научна експлоатация и обновяване на горите.
Истинското начало на възраждането на този край започва с доброволното създаване на община Приморско през 1997 г. от град Приморско, с. Писменово, с. Ясна поляна и с. Ново Паничарево. През 2001 г. към тях доброволно се присъединяват с. Китен, а през 2002 г. и с. Веселие.





26 юли 811 г. е една от най-паметните победи на България.
В Битката при Върбишкия проход българският хан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит.
Предистория
През периода 808-809 г. кан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 год. преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава.
След падането на Сердика Никифор I Геник решава да унищожи веднъж завинаги България и предприема реформи, които повишават числеността и боеспособността на армията. На бойна нога са вдигнати всички войски на империята - и от Мала Азия, и от Европа.
НАШЕСТВИЕТО През май 811 г. шестдесетхилядна византийска армия потегля от Цари град, начело със своя император Когато достига крепостта Маркели, кан Крум протяга ръка за мир, но Никифор високомерно отхвърля предложението му и повежда войските си през Стара планина към Плиска, За съдбата на България настъпват критични дни. В първите сражения бойното щастие е на страната на нашествениците и българите търпят поражения. За да съхрани войската, Крум решава стратегически да изостави Плиска и дори съкровището си в ръцете на Никифор. Във време, когато превземането означава превземане на цялата държава, това е наистина смело решение! В града ромеите се отдават на безчинства, грабежи и пиянство.Избиват деца и старци, прерязват жилите на воловете и правят ремъци от слабините им . Жестокостта на императора е безпримерна – той заповядва да хвърлят малките деца на земята и да минават отгоре им с дикани за вършеене на жито.
Но Никифор явно не предполага колко могъщ противник е предизвикал на живот и смърт. Кан Крум издига България до велика сила в тогавашния свят, чийто възможности за отпор далеч не са изчерпани с първите неуспехи. За да приспи бдителността на врага, той отправя повторно предложение за мир, а в същото време трескаво се подготвя за разплата. Решава да отреже пътя на Никифор за отстъпление и издава заповед да се преградят с дървени стени старопланинските проходи. Свиква във войската аварски отряди, въоръжава дори жените и привлича за съюзници славянските племена извън пределите на България. Надменният император отхвърля мирното предложение и продължава да разграбва града. Самозабравил се, ходи по улиците и казва: „Ето...аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения". Но на върха на триумфа си, внезапно решава да напусне Плиска, опожарява я и поема по обратния път към Върбишкия проход. Вероятно причината е заплаха в тила му от Крумовите съюзници - славяните в Тракия.
ОТВЕТНИЯТ УДАР
По пътя нашествениците продължават да безчинстват над мирното население. Но всяка тяхна стъпка е зорко следена от българските съгледвачи. В началото на прохода ромеите се разполагат за почивка, разпръсквайки частите си далеч една от друга. През нощта на 26 юли българите ги обкръжават и на разсъмване идва часът на разплатата. Атаката е изненадваща и мълниеносна. Главният удар е насочен към центъра, където е императорската гвардия. Крумовите воини се сражават толкова ожесточено, че ужасен, Никифор казва: „Дори крилати да бяхме станали, никой да не се надява, че ще избегне гибелта". Ромеите не издържат на удара и, обзети от паника, се впускат в позорно бягство. Част от тях, между които всички патриции и други началници, се втурват към близката река Камчия, но тя е тинеста и мъчнопроходима. Първите, които навлизат в нея, засядат в тинята и са прегазени от напиращите отзад. Реката се изпълва до такава степен с хора и с коне, че българите преминават върху им и преследват успелите да преминат. Почти всички патриции са безпощадно избити, а мнозина падат в плен. Между пленниците е и доместикът на схолите (началникът на императорската гвардия) Петър, заедно с петдесет първенци. Други хукват към прохода, но там стигат до високата и здрава преграда, която българите са изградили, за да отрежат пътя им за бягство. Ромеите изоставят конете си и със сетни сили се покачват отгоре й, опитвайки се да я прескочат. За техен ужас от външната й страна е изкопан дълбок ров. Те падат в него, чупят крайниците си и умират в мъки. На някои места бягащите запалват оградата. Още горяща, тя пада върху рова. С конете си ромеите се опитват да преминат по горящите греди, но те се срутват заедно с тях в рова.Разгромът на византийската войска е пълен. Българите преследват остатъците й до пълното им унищожение. Малцина успяват да се спасят, но много от тях по-късно умират от раните си. Такава е съдбата на императорския син Ставракий, който е тежко ранен и скоро след битката умира. Самият Никифор I Геник пада убит в боя. Главата му е отсечена и набита на кол за показ пред славянските племена. Кан Крум заповядва да направят от черепа му окована със сребро чаша и пие от нея с хранените си хора и със славянските князе.

Империята е потресена от вестта за страшното поражение. Рухва митът за непобедимостта на императора. За втори път след 378 г., когато император Валент намира смъртта си в битката срещу вестготите при Адрианопол (Одрин), византийски василевс оставя костите си на бойното поле. Византия е съкрушена, а България е спасена от надвисналата опасност.

Източник : http://www.bgnow.eu/







Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 m надморска височина. Отдалечен е на 56 km от Благоевград, 145 km от Пловдив и 150 km от София. Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт. Има гара на железопътната теснолинейка Септември - Добринище. Югозападно от града има минерални води.
Банско-парка 














Никита Сергеевич Хрушчов (в дясно ) и Тодор Живков (вляво ) в открита лимузина в центъра на Стара Загора на 15 май 1962 г. - между двамата е първият секретар на ОК на БКП Христо Шанов.
Снимка: Йордан Станчев

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив