Детството е периодът от живота ни, в който искаме да останем вечно. Ако има нещо, за  което съжаляваме, то това е, че в моменти на слабост и неопитност сме си мечтали да бъдем възрастни. И тъй като времето си тече, а ние в крайна сметка пораснахме (поне привидно), не ни остава друго, освен да си спомняме за онова вълшебно време. С носталгия и любов!


Споменът за детството се връща всеки път, когато:


Помиришем курабийките на баба.

Усетим аромат на окосена трева.

Замирише на цветя.

Или на топъл хляб.

Намерим прашните детски книжки и играчки.

Се завием с родопско одеяло, докато гледаме коледни филми.

Минем по улицата зад къщата на дядо и баба, на която сме играли на народна топка и криеница.

Почувстваме нужда да тичаме без посока, да се катерим по дърветата и да се крием от всичко лошо и фалшиво в света на възрастните.

Завали първият сняг и решим да си направим снежен човек.

През юни замирише на липи.

Искаме да вярваме в чудеса.
Полезни съвети👇
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ!👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

СТАНИ НАШ АВТОР!
Изпрати своята история на spomeni_minalo@abv.bg

Архив на сайта

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Най-четени публикации

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359897650670