Детството е периодът от живота ни, в който искаме да останем вечно. Ако има нещо, за  което съжаляваме, то това е, че в моменти на слабост и неопитност сме си мечтали да бъдем възрастни. И тъй като времето си тече, а ние в крайна сметка пораснахме (поне привидно), не ни остава друго, освен да си спомняме за онова вълшебно време. С носталгия и любов!


Споменът за детството се връща всеки път, когато:


Помиришем курабийките на баба.

Усетим аромат на окосена трева.

Замирише на цветя.

Или на топъл хляб.

Намерим прашните детски книжки и играчки.

Се завием с родопско одеяло, докато гледаме коледни филми.

Минем по улицата зад къщата на дядо и баба, на която сме играли на народна топка и криеница.

Почувстваме нужда да тичаме без посока, да се катерим по дърветата и да се крием от всичко лошо и фалшиво в света на възрастните.

Завали първият сняг и решим да си направим снежен човек.

През юни замирише на липи.

Искаме да вярваме в чудеса.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта