Детството и нещата будещи носталгия по него

Детството е периодът от живота ни, в който искаме да останем вечно. Ако има нещо, за  което съжаляваме, то това е, че в моменти на слабост и неопитност сме си мечтали да бъдем възрастни. И тъй като времето си тече, а ние в крайна сметка пораснахме (поне привидно), не ни остава друго, освен да си спомняме за онова вълшебно време. С носталгия и любов!


Споменът за детството се връща всеки път, когато:


Помиришем курабийките на баба.

Усетим аромат на окосена трева.

Замирише на цветя.

Или на топъл хляб.

Намерим прашните детски книжки и играчки.

Се завием с родопско одеяло, докато гледаме коледни филми.

Минем по улицата зад къщата на дядо и баба, на която сме играли на народна топка и криеница.

Почувстваме нужда да тичаме без посока, да се катерим по дърветата и да се крием от всичко лошо и фалшиво в света на възрастните.

Завали първият сняг и решим да си направим снежен човек.

През юни замирише на липи.

Искаме да вярваме в чудеса.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

РЕКЛАМА