Детството и нещата будещи носталгия по него



Детството е периодът от живота ни, в който искаме да останем вечно. Ако има нещо, за  което съжаляваме, то това е, че в моменти на слабост и неопитност сме си мечтали да бъдем възрастни. И тъй като времето си тече, а ние в крайна сметка пораснахме (поне привидно), не ни остава друго, освен да си спомняме за онова вълшебно време. С носталгия и любов!


Споменът за детството се връща всеки път, когато:


Помиришем курабийките на баба.

Усетим аромат на окосена трева.

Замирише на цветя.

Или на топъл хляб.

Намерим прашните детски книжки и играчки.

Се завием с родопско одеяло, докато гледаме коледни филми.

Минем по улицата зад къщата на дядо и баба, на която сме играли на народна топка и криеница.

Почувстваме нужда да тичаме без посока, да се катерим по дърветата и да се крием от всичко лошо и фалшиво в света на възрастните.

Завали първият сняг и решим да си направим снежен човек.

През юни замирише на липи.

Искаме да вярваме в чудеса.
СПОДЕЛЕТЕ

Мотоциклет "Балкан"

„Балкан“ е марка български мотоциклети, произвеждани в Ловеч в периода 1958-1975 г. с 3 различни кубатури на двигателя - 50, 75 и 250 cm3.
Моделът „Балкан“ с 250 cm3 е с мощност на двигателя 12,5 hp при 4 800 об/мин. Теглото му е 150 kg, а с полезния товар достига 290 kg. Резервоарът има обем 13 l, съотношението на смесване на бензин с масло е 1:25. Максимална скорост на движение, която може да развие този модел е 110 km/h. Двигателят е с генератор за захранване на електрическата система и с акумулатор. Запалването е с крачен кик стартер. Мотоциклетът има четири крачни скорости, а контактният ключ има 5 положения.3.
През 1957 година от конвейера на ловешкия завод Балкан слиза първият български мотоциклет който носи името ,,Балкан, модел М-1. Няколко години по-късно от конвейера слиза вторият мотоциклет Балкан М-2, който има същият двигател и следните характеристики: 247,3 cm3 обем на цилиндъра, развива 12,5 hp при 4 800 об/мин и разходът на гориво на този мощен за времето си двигател е 3,3/3,5 l/100 km.
Последната модификация на моделите с 250- кубиков двигател е Балкан С-2. Различава се от предшественика си по това, че има цяла седалка, скоростомера е разграфен до 160 km/h (а не до 140 km/h както е при М-2). Максималната скорост на всичките модели с 250 кубиков двигател е около 110 km/h, те са се произвеждали от 1957 г. до 1971 г.
„Балкан 50“ е мотопед. Максималната му скорост е 60 km/h, средният му разход е 2,5 l на 100 km пробег. Разликата между новите и по-старите модели е в цилиндрите, главите и скоростите (първите са с ръчни, а новите с крачни). Двата вида са с по 3 скорости, а те се делят на: щифтови, съчмени и плъзгачни. Друга видима разлика между мотопедите са капаците. На старите модели крият карбуратора и са плътно по рамката, а при новите са малки, като от единия край капакът е за инструмент, а другият е капака на въздушния филтър.
Като цяло мотопедите и мотоциклетите Балкан са доста добри машини за времето си, доказали се през годините. Завод Балкан като производител на мотоциклети е включен в световната мотоциклетна енциклопедия.
СПОДЕЛЕТЕ

Плажът на Аркутино, 60-те


СПОДЕЛЕТЕ

Несебър,60-те


СПОДЕЛЕТЕ

На море през 70-те


СПОДЕЛЕТЕ

Елхово,70-те


СПОДЕЛЕТЕ

Бургас-Ж-к "Зорница",70-те


СПОДЕЛЕТЕ

Ахтопол-Фара,1975 г


СПОДЕЛЕТЕ

Силистра,1970 г


СПОДЕЛЕТЕ

Рожден ден в детската градина,70-те


СПОДЕЛЕТЕ

На море през 70-те

Спомняте ли си времето когато картата за почивка на море беше един лев на ден  ? А днес за  лев не можеш  и мамул варена царевица да си купиш там.

Тогава много хора пътуваха към морето с влак, влаковете бяха пълни и железничарите си получаваха редовно заплатите. Обикновено се пътуваше през нощта и  в Бургас се пристигаше  на разведеляване. Докато чакахме да тръгнат рейсовете за Южното черноморие и Несебър, се шляехме по улиците около гарата.

Градът бавно се събуждаше, гларусите грачеха, а фурните пускаха първите топли закуски .  Дълго зяпахме витрините на Спортния магазин, където имаше плавници и харпуни.

СПОДЕЛЕТЕ

Стара Загора - Изглед от града,1963 г

Рядка картичка и твърде любопитна,Старият универсален - в строеж,току що завършената "Верея",Пощата преди разширението и най-вече,който се е затъжил за стария "Земляк" може да си го припомни.....

СПОДЕЛЕТЕ

Варна,80-те


СПОДЕЛЕТЕ

Kъмпинг „Каваци“, 1985 г


СПОДЕЛЕТЕ

Ученически тетрадки от 70-те и и сега


СПОДЕЛЕТЕ

Мавзолея в София,1959 г


СПОДЕЛЕТЕ

27 юни 1931г.вестник "Зора"

На 27 юни 1931г.вестник "Зора"съобщава,че оригиналът на клетвата на Васил Левски е намерен и публикува снимките.
Източник: личен архив на Tsvetan Tsonev
СПОДЕЛЕТЕ

Една прекрасна и поучителна история за истинското приятелство

Снимка:www.bgspomen.com
Млад мъж вечно спорел с баща си:
- И аз имам истински приятели, като твоя съученик, за когото казваш, че вярваш винаги и за всички. Имам даже не само един! Много са!
Баща му обаче твърдял:
- Няма как да имаш много истински приятели. В живота си срещаш един или двама такива. Не повече.
С всеки следващ път синът спорел все по-ожесточено, все повече се палил.

Един ден бащата предложил да направят малка "проверка", за да разбере синът му истински ли са неговите приятели или не. Двамата заклали една овца, напъхали я в чувал и го завързали. Кръвта скоро попила през плата. Изглеждало така, сякаш в чувала имало труп на човек.
- Сега, момчето ми, върви и почукай на вратите на своите приятели.
Младият мъж така и направил. Чакало го обаче голямо разочарование. Щом приятели му зърнели окървавения чувал, затръшвали с някакво извинение вратата под носа му, без да го оставят да каже и една дума. Сцената се повтаряла на прага на всеки дом, на който почукал. Накрая синът се прибрал уморен и съкрушен. Явно нямал истински приятели...

- Тате, оказа се прав. Човек не може да разчита на никого. Нито ти, нито аз... Сам се раждаш и сам си оставаш до края... Няма истинско приятелство...
- Не, момчето ми, не си прав. Върви сега при моя приятел и виж там какво те чака.
Младият мъж нарамил чувала и с бавна походка тръгнал към дома на бащиния приятел. Бил сигурен, че и тук го чака разочарование. Просто явно така бил устроен светът...

Стигнал пред къщата и почукал на вратата. Приятелят на баща му отворил, видял чувала, не казал нищо, грабнал го, занесъл го в двора зад къщата, изкопал яма, поставил в нея чувала и я засипал с пръст. И за да не личи, че скоро е копано, засадил лехички с лук...

Синът нямал търпение да се прибере и да съобщи радостната новина на бащата си.
- Тате, тате, има истински приятели на този свят! Ти имаш такъв! Истински верен приятел!
- Не бързай, момчето ми, не бързай. Отиди отново у тях след няколко дни. Намери повод да се скараш с него, оскърби го и му удари два шамара. Тогава наистина ще изпитаме приятелството му...

Минали три-четири дни и синът отишъл на гости у бащиния си приятел. Говорели за общи неща, когато младият мъж намерил повод да се ядоса, започнал да оскърбява домакина и дори му зашлевил два шамара.
Възрастният мъж му го погледнал и казал:
- Иди кажи на баща си, че не се отказвам от лехите с лука заради две плесници...

***
Сигурно, докато четете тази история, се питате колко от твоите приятели биха засадили лехичка с лук, от която да не се откажат, дори когато се скарате. Аз обаче ще те помоля да направиш нещо друго. Не брой приятелите на пръстите си. Преброй тези, за които ТИ би направил същото. Защото преди да искаш истински приятели, ти самият трябва да бъдеш такъв...

А вие скъпи читатели? Имате ли си истински приятел? Мислите ли, че съществува истински приятел?

Споделете по-долу вашия опит по този въпрос ..


СПОДЕЛЕТЕ

Спомен за едно щастливо детство

Някога децата се   прибираха сами от училище и родителите бяха напълно спокойни, играеха пред блока с другите деца до късно вечер и никой не се притесняваше,че нещо лошо ще се случи с тях. Някога, доверието  беше дума, чието съдържание значеше нещо - нямаше мобилни  телефони, не можеха да ни проверяват през половин час. И ако случайно решавахме  да излезем навън, преди родителите ни  да са се прибрали от работа -просто оставяхме  бележка " Навън съм!" Е, оцеляхме, както всички Вие... Но защо днес, когато живеем уж в по-свободно общество, тревогите и притесненията станаха толкова много ?

СПОДЕЛЕТЕ

Нос Калиакра

Нос Калиакра е единственото място в България, от където може да се наблюдава залеза, сякаш над морето. Красотата на този природен феномен е запленяваща и може да съперничи на най-известните гледки по света.Носът (простира се на 2 км навътре в морето) е обявен за археологически и природен резерват.Червените варовикови скали се извисяват на 70 метра над водата и са приютили гнездата на корморани, а в подножието им не рядко може да се наблюдават делфини.Останките на древна крепост, реставрирани и добре осветени, ми дават надежда, че и ние можем да използваме културните и исторически дадености, за да привличаме туристи, без да обезобразяваме природата.На носа се намират музей, паметник посветен на легендата за 40-те девойки сплели косите си и хвърлили се в морето, за да се спасят от османските поробители, метеорологична станция и параклис.Вечер, това е едно от местата, на които човек осъзнава колко е слаб пред мощта на морето, невеж пред мъдростта на природата и беззащитен под гаснещите лъчи на слънцето. Илюзията за властта на човека над Света изчезва с настъпването на тъмнината.
СПОДЕЛЕТЕ

Еньовден и лечебната сила на билките ( статия )

В нощта на 23 срещу 24 юни в народната традиция се отбелязва Еньовден - стар езически празник в чест на лятното слънцестоене. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител.

Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода”, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.

Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Според преданията тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.

Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека.

Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.

Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в жива вода „играещо” и „трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.

В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана.

За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, подобно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, женитба и плодородие.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана, Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Иванка, Калоян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо и всички с имена на билки.

Източник:www.dariknews.bg
СПОДЕЛЕТЕ

Чушкопекът, уредът присъстващ в почти всяка българска къща

Ако трябва да изредим храните, традиционни за българската трапеза, печените чушки са на челно място. Знаете ли, че чушкопекът е създаден през 1974 г. в гараж във Велико Търново от Дочо Дочев.

Прочутият в страната и извън пределите и чушкопек, признат за изобретение на XX век и една от българските емблеми, е измислен в малка гаражна работилница във Велико Търново. Уредът, който буквално е изкупуван от конвейерите, включително и от чужденци, дълги години е правен в промкомбината на старата столица, който впоследствие става общинска фирма „Десислава”. Тук е създадена и прочутата печка „Диана”, както и акумулиращата и разновидност. Инж. Николай Пиперков заедно с неколцина негови колеги постфактум изготвили чертежите на уреда, за да покрие изискванията на БДС и Инспекцията по охрана на труда.

Заради огромното търсене на чушкопеци от страната и чужбина тогавашната власт се заела и да легализира уреда, който се произвеждал напълно апокрифно в старата столица Велико Търново. „Извикаха инженери от София да изготвят проект и документация, официално чушкарникът бе тестван и в лабораториите на „Елпром” – Варна, за да се извади документ по БДС. Това се направи обаче, след като бяха произведени вероятно стотици хиляди чушкопеци”, обясняват Радославов и Давидов.

За над 35-годишната история на уреда са направени вероятно милиони изделия. Почти няма български дом, в който неизменно да не присъства и легендарният чушкопек, смятан за едно от най-великите изобретения на XX век.

СПОДЕЛЕТЕ

Детска градина,80-те


СПОДЕЛЕТЕ

Мис Фестивал Бранимира Антонова с космонавта Алексей Леонов.

Снимка : личен албум на Бранимира Антонова Още за Бранимира Антонова вижте тук >>>
СПОДЕЛЕТЕ

Габрово,70-те


СПОДЕЛЕТЕ

Тодор Живков-Човек от народа ( 3 снимки )




СПОДЕЛЕТЕ

Ресторант "Аязмото" 80-те ( 2 снимки )


СПОДЕЛЕТЕ

Популярни публикации