Сладкарница "Славянка" в Стара Загора бе мястото, където винаги се чуваше глъч на деца. Поради много причини, удобното разпределение на супер центъра /под ДСК/, огромната зала вътре, разкошната вътрешна градина и масите под козирката. И не ще да са били само деца, защото по мое време много хора и казваха и "Свалянка", тоест, много приятно място да отидеш там с някое гадже, да се почерпите и не само. Вечерта работеше като нощно заведение.
Първата ми визита там в съзнателния ми живот бе някъде около края на 70те години, а след това заведението остана за мен стандарт за обслужване, вкусотия и какво ли още не. Вратата бе от горната страна, там бяха и тоалетните. През 70 години имаше и портиер, който помагаше за гардероба. Да, имаше гардероб и място, където да си оставиш връхната дреха. Мек мокет в централната зала, простор, имаше и фикуси някакви разположени покрай масите.
Имаше всичко, което едно дете на 6-7 години може да си мечтае, заедно с бира, пържени картофки и кюфтетата за възрастните.
Разположени на дълга метална маса, слагаш на таблите и плащаш в края.
Не бях от честите клиенти, защото след 1977 се бяхме вече преместили в квартал Митьо Станев /сега Казански/, но с удоволствие ходехме там. И беше доста скъпо, доста...
Никога няма да забравя и последното си посещение там. Беше някъде 1991, началото на лятото. Стоя аз там и пия бира, навършил съм вече 18 години, готвя се да ставам студент. Наоколо - мизерия, помня, че вратата която водеше към масите под козирката бе счупена. Много гладни години, при това...пълни с неочаквани неща. До мен две двойки пиеха кафе и си бяха поръчали две грамадни торти, ама грамадни, които носехме някога в детската градина и хранехме цялата група и другарките. Бодваха вяло от едната и си приказваха. Гледах ги зяпнал, добре де, това са много пари. Аз едва събирах за една бира, без доходи някакви.
После двете двойки станаха, едната торта беше начената, а другата стоеше цялата. Срам не срам, влязах вътре, поисках една вилица и изядох едно парче. Не знам защо така съм запомнил тази случка, но сигурно това бе една от най-вкусните торти в живота ми. За нея се сещам винаги, когато минавам покрай ДСК.
Ако някои от вас има снимки на тази култова за града ни сладкарница или желае да сподели още спомени - пишете ни в страницата или тук.
Ивайло Тончев

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта