Сладкарница "Славянка" в Стара Загора бе мястото, където винаги се чуваше глъч на деца. Поради много причини, удобното разпределение на супер центъра /под ДСК/, огромната зала вътре, разкошната вътрешна градина и масите под козирката. И не ще да са били само деца, защото по мое време много хора и казваха и "Свалянка", тоест, много приятно място да отидеш там с някое гадже, да се почерпите и не само. Вечерта работеше като нощно заведение.


Първата ми визита там в съзнателния ми живот бе някъде около края на 70те години, а след това заведението остана за мен стандарт за обслужване, вкусотия и какво ли още не. Вратата бе от горната страна, там бяха и тоалетните. През 70 години имаше и портиер, който помагаше за гардероба. Да, имаше гардероб и място, където да си оставиш връхната дреха. Мек мокет в централната зала, простор, имаше и фикуси някакви разположени покрай масите.
Имаше всичко, което едно дете на 6-7 години може да си мечтае, заедно с бира, пържени картофки и кюфтетата за възрастните.


Разположени на дълга метална маса, слагаш на таблите и плащаш в края.
Не бях от честите клиенти, защото след 1977 се бяхме вече преместили в квартал Митьо Станев /сега Казански/, но с удоволствие ходехме там. И беше доста скъпо, доста...
Никога няма да забравя и последното си посещение там. Беше някъде 1991, началото на лятото. Стоя аз там и пия бира, навършил съм вече 18 години, готвя се да ставам студент. Наоколо - мизерия, помня, че вратата която водеше към масите под козирката бе счупена. Много гладни години, при това...пълни с неочаквани неща

. До мен две двойки пиеха кафе и си бяха поръчали две грамадни торти, ама грамадни, които носехме някога в детската градина и хранехме цялата група и другарките. Бодваха вяло от едната и си приказваха. Гледах ги зяпнал, добре де, това са много пари. Аз едва събирах за една бира, без доходи някакви.


После двете двойки станаха, едната торта беше начената, а другата стоеше цялата. Срам не срам, влязах вътре, поисках една вилица и изядох едно парче. Не знам защо така съм запомнил тази случка, но сигурно това бе една от най-вкусните торти в живота ми. За нея се сещам винаги, когато минавам покрай ДСК.
Ако някои от вас има снимки на тази култова за града ни сладкарница или желае да сподели още спомени - пишете ни в страницата или тук.





Св. Св. Кирил и МетодийДен на българската просвета и култура и на славянската писменост e официален български национален празник, честван на 24 май. На този ден, българите честват българска култура и създаването на славянската азбука (глаголицата) от Св.св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруски Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и национално въздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница – сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред Българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономически и културно възмогване.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химнъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.

Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки – глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин –Кирил.



Пробно производство на Пивоварен завод "Загорка" от 90-те години на миналия век.





На снимката,Тодор Живков и Николае Чаушеско

Едва след време разбираме,колко много сме имали,колко малко сме го ценили и колко бързо е свършило...



1963
Cтpoитeлнa oгpaдa oĸoлo бившия pecтopaнт "Cтapaтa Bepeя" в цeнтъpa нa Cтapa Зaгopa
 пpeдизвиĸa eмoциoнaлни peaĸции в мeдии и 
coциaлни мpeжи, a cъщo и paзлични тълĸyвaния зa тoвa, 
ĸaĸвo и ĸaĸ щe ce cтpoи. Πoявиxa ce
 cлyxoвe, чe дъpвeтa тaм щe бъдaт изceчeни.
Kaĸвo, ĸoгa и ĸaĸ щe ce ceчe в цeнтъpa нa Cтapa Зaгopa?
Дpyжecтвoтo "Bepeя тyp" e coбcтвeниĸ нa тepeнa и e 
инвecтитop и нa пpeдcтoящoтo 
пpeycтpoйcтвo нa бившия pecтopaнт "Cтapaтa Bepeя".
"Щe нaпpaвим пицapия, зaщoтo нямa тaĸъв тип зaвeдeниe в
 цeнтpaлнaтa зoнa нa гpaдa и cмe пpeцeнили, чe 
тaзи инвecтиция e paзyмнa. 
Зaвeдeниeтo щe ce cтoпaниcвa oт "Bepeя тyp", зaяви изпълнитeлният диpeĸтop 
Mиглeн Гюpoв.
"Kaзинo нямa дa пpaвим, зaщoтo имa дocтaтъчнo игpaлни зaли нe caмo в ĸoмплeĸca,
 нo и в гpaдa. Ocвeн тoвa, тoчнo нaй-цeнтpaлнoтo нe e пoдxoдящo зa ĸaзинo.

Πpeycтpoйcтвoтo e cвъpзaнo c oтcтpaнявaнe нa eднa липa, зaщoтo пpeчи 
зa peaлизaциятa нa пpoeĸтa. Cpeщy тoвa ниe щe зacaдим 20 дpъвчeтa нa мecтa,
 oпpeдeлeни oт Oбщинa Cтapa Зaгopa. Щo ce oтнacя дo гoлeмия чинap, ĸoйтo e 
вĸapaн в caмия pecтopaнт, гpижим ce зa нeгo oт 15 гoдини и щe пpoдължим дa гo
1985
 пpaвим. Koлĸoтo и дa иcĸa няĸoй пиĸaнтни нoвини 
зa oтcтpaнявaнe нa чинapa,
 тaĸивa нямa дa имa", зaяви oщe Mиглeн Гюpoв.
Toй ĸaзa oщe, чe дpyжecтвoтo "Bepeя тyp" e гoтoвo дa 
ce aнгaжиpa c пpeмecтвaнe нa дъpвoтo, зa дa бъдe 
зaпaзeнo, aĸo тoвa e възмoжнo.

Дъpвoтo щe бъдe пpeмaxнaтo cĸopo. Изпълнитeлитe нa 
пpoeĸтa cчитaт, чe oтcичaнeтo
 нa eднa липa, мaĸap и нa дocтa гoдини, нe e пpoблeм 
зa Cтapa Зaгopa. Toзи вид дъpвo e eмблeмa нa 
Cтapa Зaгopa, нo зaeднo c тoвa нe e нeщo yниĸaлнo. Инвecтитopът имa пpaвo дa 
пpeмaxнe дъpвoтo, ĸoeтo e в нeгoв чacтeн тepeн, нo пpи cпaзвaнe 
нa ycтaнoвeния peд и cлeд ĸaтo пoлyчи вcичĸи paзpeшeния oт oбщинaтa. 
 
 
1973
 Изпълнитeлният диpeĸтop нa "Bepeя тyp" Mиглeн Гюpoв зaяви oщe, чe дpyжecтвoтo e
 гoтoвo дa ce aнгaжиpa c пpeмecтвaнe нa дъpвoтo, зa дa бъдe тo зaпaзeнo, 
aĸo тoвa e възмoжнo. Cпeциaлиcти oбaчe yтoчнявaт, чe пpeз тoзи ceзoн вepoятнocттa
 тaĸoвa дъpвo дa oживee cлeд пpeмecтвaнe e мнoгo мaлĸa. Зapaди жизнeния циĸъл нa
1980



 дъpвoтo, пoдoбни пpoмeни тpябвa дa ce пpaвят пpeз eceнтa. 
 
 
 
Източник: http://www.infoz.bg/region/327-vereya-lipa-stara-zagora

Снимки: Стара Загора в снимки от миналото





Единственият човек, който е наясно с цялата схема, е следователят Александров, който вкарва Илиев в затвора. След което се превръща и в негов добър приятел и изповедник.
"Всичко започна през зимата на 1989 година, когато от село Кондофрей се обадиха, че някакъв човек извадил смъртен акт при местния лекар на името на полковник Иван Иванов.Починалият бил високопоставен служител на Първо главно управление на Държавна сигурност. Дотук добре, но бдителна секретарка се учудила, че не знае нищо за погребение в селото през последните дни.Не бил открит и гробът на полковник Иванов. Имало само некролог, в който се съобщава, че е спряло да тупти едно добро сърце, отишъл си е всеотдаен и трудолюбив човек.
Любопитното е, че Илия Илиев, който е роден на 24 януари 1933 година, няма нито един трудов ден извън затвора", разказва Александров.
Постепенно нишката започва да се разплита. Оказва се, че Илиев, или Баровеца, както го знаят всички, отива при местния лекар и му казва, че е преследван от турското военно разузнаване.
Легитимира се с фалшива карта като полковник. Иска да му се осигури легенда. В името на Народа и сигурността на държавата лекарят е призван да издаде смъртен акт на полковника. Целта е да бъдат заблудени вражеските служби. Действието се развива малко след последните размирици около Възродителния процес и изселването на български турци. Лекарят се хваща на въдицата на обаятелния измамник.Всъщност идеята на Илиев е да не бъде преследван от българското МВР след поредица измами извършени под фалшивата самоличност на полковник от ДС. Но е заловен и делото поема следователят Александров."Още когато ме видя, се опита да ме преметне и мен. Помоли ме да го заведа при един колега, който се казваше Гергов и беше шеф на Пето РПУ по това време.Заведох го при съвсем друг човек, а Баровеца едва не му се хвърли на шията като на стар приятел. Този път номерът му не мина", спомня си следователят.
Въпреки че води дело, което за пореден път вкарва Илиев зад решетките, следователят успява и да се сприятели с измамника.
"Отнасях се с него човешки. Случвало се е да му купувам и храна отвън, да му правя дребни услуги. Компромиси с работата не правех, но това не ми пречеше да разговарям с него за миналото му. С гордост ми разказваше подвизите си.Правех си и експерименти. Веднъж му дадох молив, химикали, индиго и хартия. След 15 минути беше готов с перфектен фалшификат на карта на офицер от Държавна сигурност.
През живота си не е прочел нито една книга, но е невероятно сладкодумен. Казва, че никога не е мамил обикновен човек. Жертвите му винаги са били или богати хора, или държавни предприятия. Една от многобройните му, но неизвестни истории се развива в Държавна спестовна каса в Кюстендил. Действието се развива през 60-те години.Илия Илиев отива в банката, облечен в униформа на младши лейтенант и си открива сметка за 10 лева. Прави това просто, за да се ориентира в обстановката. После се появява там като длъжностно лице, което трябва да провери сигнал, че в клона са попаднали фалшиви банкноти. Изисква за проверка общо 10 000 лева.Огромна сума за това време. Обяснява, че проверката ще отнеме време и излиза през задния вход. Касиерката се усъмнява, вика и милиция. По петите на Илия тръгват двама цивилни милиционери.Баровеца тича като луд към жп гарата, а ченгетата след него. Илия се мята на един влак, но не успява да се отърве от преследвачите. За негов късмет вижда във вагона униформен военен офицер. Баровеца е още с униформата на младши лейтенант и започва да крещи: "Помощ, искат да ме убият." Военният моментално вади патлака и го насочва към цивилните милиционери.
Как така ще преследват униформения другар от МВР? В суматохата докато се разберат кой какъв е, Илиев влиза в тоалетната и се заключва. Съблича униформата и я изхвърля през прозореца. Под нея е облечен с цивилни дрехи.Парите, които вече му пречат, защото са веществено доказателство, започва да пуска в дупката на тоалетната чиния.По жп линията към Земен започват да летят десетачки..., разказва следователят. - Баровеца казваше, че кантонерът със сигурност е станал богат, ако бил наблизо по това време.
След тази случка Илиев все пак е заловен и се озовава в затвора.
Признава пред следователя, че се е поучил от грешките си и няколко години по-късно прилага същия номер. Но вече успешно.
По делото, което Александров му води - за "Въвеждане в заблуждение" с фалшив смъртен акт, Баровеца е пуснат от следствения арест с мярка за неотклонение подписка. "Правеше се, че куца, но веднага, когато го пуснах, изправи походката", разказва бившият магистрат. - Показах се на прозореца на стаята си и му викнах: Ей, Баро, мамка ти, нали те болеше кракът?!" А той ми отговори: "Извинявай, началник, бях забравил."
Историята на любопитното приятелство между двамата мъже от двете страни на закона продължава с няколко още по-любопитни случки.Веднъж посред нощ Баровеца звъни в дома на Александров и му кара за подарък живо прасе. По-късно му завещава пишещата си машина "Марица", модел 1970 година, с която е направил някои от най-големите си измами.
"Не си падам по модерните технологии и компютрите, затова още си щракам на тая пишеща машина", казва днес бившият топследовател на Перник.
Спомня си и за друг емблематичен удар на Баровеца, извършен в края на 60-те години.Илиев отива в дома на управителя на култовия ресторант "Севастопол".
Подготвен е перфектно. Знае, че същата вечер мъжът е сам вкъщи. Апартаментът му се намира в центъра на София. Илиев е в униформа на лейтенант от МВР. Има специален човек, който му ги шие. Измамникът носи безупречно фалшифицирани документи.Това са постановления на прокуратурата за обиск, претърсване и изземване. Подпечатани и подписани, както си му е редът. Домът е обзаведен с луксозни мебели, които няма как да се купят със заплата на управител на ресторант. Но по времето на комунизма хората с пари са тези, които работят в сферата на търговията и услугите. Правят далавери и печелят големи пари.Илиев от пръв поглед разбира, че жертвата му вече сама се е оплела. Нарежда на управителя на "Севастопол" да викне двама души поемни лица от съседите, които да са свидетели на изземването. Примрял от страх, проверяваният започва да моли за снизхождение. Чука по стената, докато не се чува кух звук. Илиев разбира, че там са парите. Тръгва си от дома на управителя с 57 000 лева. "Съжаляваше само, че не е имал подръка камион, с който да натовари мебелите.След удара отива директно в бар "Астория" и подпира четирите крака на масата с пачки от по хиляда лева. Интересното е, че той почти не пие алкохол, но много обича да черпи. Същата вечер е похарчил над 20 000 лева.Явно е платил сметката на всички в бара", разказва Александров.
Дори в затвора Баро не забравя стария занаят. "Последното, което чух, е, че продавал на други затворници джиесеми, които всъщност били детски играчки. После настоявал, че им е дал напълно работещи мобилни апарати. Доколкото познавам човека, е напълно в негов стил", казва бившият следовател.

Източник:168часа



Абитуриентските балове са лъскав, показен ритуал на триумфа, празнуващ завършването на средното школо. Всяка година улиците на страната се препълват с новите, ентусиазирани от раздялата с училището абитуриенти. Все по-скъпи, по-лъскави тоалети, които се обличат само веднъж увенчават този звезден миг. В последните години сякаш все повече и повече вниманието на медиите се фокусира върху прекалената шарения, голотия и пошлост, съпровождаща доста от тези мероприятия. Човек, наблюдаващ отстрани медийните отзвуци, лесно би останал с впечатление, че масово младите хора са обладани от злия дух на алкохола, чалгата и лошия вкус.

Източник:www.svoizbor.com





Началото е положено от външнотърговското предприятие „Булет“, което създава веригата безмитни магазини за задоволяване на потребителското търсене на луксозни вносни стоки, като печели търсената свободно конвертируема валута. Те са наречени Corecom — съкращение от френското словосъчетание COmptoir de REpresentation COMmerciale (кантора за търговско представителство).
След преобразуването на „Булет“ във външнотърговското предприятие „Интеркомерс“ така се нарича и дирекцията, която се обособява като отделно външнотърговско предприятие през 1964 г.
В края на 1980-те и особено в началото на 1990-те год. се нарояват редица безмитни магазини, чиято дейност се налага да се регламентира в средата на 1990 г., като те остават да съществуват само по граничните контролно-пропускателни пунктове - тоест на границите и по международните летища на страната.








Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив